В третата неделя след Пасха, наречена и Неделя на мироносиците, празнуваме съгласно синаксара от Пентикостара, жените носещи скъпоценно миро, които отишли при гроба да помажат тялото Иисусово, но неочаквано научили от ангела, че Той е възкръснал, а те стават вестителки на Неговото възкресение от мъртвите. Също в тази неделя се поменава благообразният (т. е. от благороден род) Йосиф и Никодим, които са били свидетели на погребението на нашия Господ Иисус Христос.
Св. жени-мироносици са учители на Църквата чрез начина им да бъдат вярващи
Тази неделя има особено значение, защото посочва, че в Църквата учим живата вяра в Иисус Христос не само от учението на св. апостоли, което е основополагащо за всички християни, но и от примера на светците. Затова в храма освен св. Евангелие и посланията на апостолите, четем също и житията на светците. Св. жени-мироносици от евангелията, написани от св. Марк и Матей, са посочени като велики учители на Църквата не толкова заради тяхното вероучение, колкото заради техните прояви на вяра и кураж, смирение и почитание към разпнатия и възкръснал от мъртвите Спасител.
Св. отци на Църквата, особено св. Йоан Златоуст, сравняват куража на жените-мироносици с твърде големия страх на Иисусовите ученици. Докато Неговите ученици (бъдещите апостоли) са се намирали събрани и заключени в една къща, поради страх от юдеите, рано сутрин, при изгрев, Мария Магдалина, Мария, майка на Яков и Йосия, и Саломия купуват аромати и отиват при гроба, за да помажат тялото Иисусово, съгласно юдейската традиция. Евангелието според св. Марк ни явява, че в душата на тези жени любовта или почитта към Христос е била по-силна от страха, че те са имали изключителен кураж, какъвто в утрото на Възкресението Иисусово Неговите ученици нямали.
Помазването на мъртвото тяло с аромати символизира в юдейската традиция почитането му и желанието за нетление
Мироносиците са вярващи жени, които са се възхищавали и са ценели Господа Иисуса Христа, а някои от тях били видели и Неговото разпъване и ридаели заради Неговите страдания. Затова с много скръб и уважение, сутринта рано, в първия ден на седмицата, който следвал след събота, те отишли при гроба Иисусов, за да изпълнят започнатото от Йосиф Ариматейски и Никодим дело. Двамата мъже били помазали с алое и смирна тялото на Христос преди погребението. Сега обаче жените донасят скъпоценно миро, за да почетат подобаващо Иисус, погребания Господ, и същевременно по някакъв начин да избегнат разлагането или тлението на тялото Му, подобно на желанието за неговото съхраняване.
Господнето възкресение, Негово преминаване във вечния небесен живот
Любовта и куража на мироносиците са били възнаградени с радостта да се срещнат със Самия възкръснал Христос. Жените-мироносици са апостоли на апостолите, т. е. изпратени от ангела при онези, които ще бъдат изпратени от Христос да проповядват Неговото евангелие.
Както заради тяхното отношение, изпълнено с благоговение и уважение, почит и любов към Христос, така и заради факта, че са повярвали в Неговото възкресение без колебание, без да задават допълнителни въпроси на ангела, жените-мироносици са се превърнали в учителки на Църквата, те са станали „апостоли на апостолите“, както ги нарича св. Йоан Златоуст, т. е. били са изпратени от ангела при онези, които ще бъдат изпратени от Христос да вестят в целия свят Неговото възкресение, бидейки основа на Всеобщото възкресение. Ангелът им е благовестил, а те са благовестили на Христовите ученици истината и радостта на Неговото възкресение. Жените-мироносици са първите човешки същества, които изповядват истината за Христовото възкресение, а начинът, по който Христос Господ възнаграждава тяхното благоговение и вяра е чуден. Той им дарява радост от радостта на Неговото възкресение, като ги среща по пътя. Тук съзираме тайната на Църквата – жените-мироносици стават икона на Църквата, изпълнени с благоговение към Христос и изпълнени с вяра, че възкръсналият от мъртвите Христос присъства посред нея. След като са чули евангелието на Възкресението, благовестено от ангела, и са повярвали на неговите думи, жените-мироносици стават причастни на радостта от самото виждане на разпнатия и възкръснал Христос, Който ги среща по пътя и им казва: „Радвайте се, не се плашете“. Който вярва в Христос и Го обича, се среща с Него. Тази среща с възкръсналия Христос преживяваме, когато целуваме всяка неделя иконата на Неговото Възкресение в църква, слушаме Евангелието на Неговото Възкресение по време на утринната, след което и литургийното евангелие, и в подходящия момент се причастяваме с Него от св. потир. Причастяваме се с Него близо до „мястото където са стоели Неговите нозе“ (на кръста и в гроба, от който е възкръснал), т. е. близо до трапезата на св. олтар, където се извършва Евхаристията или св. Причастие. Жените-мироносици, които са се поклонили на Иисус, прегръщайки нозете Му, ни посочват как трябва да Го приемем или да посрещнем възкръсналия Христос – с поклон до земята. От тях служителите при св. олтар са научили, че влизайки в св. олтар трябва да се поклонят до земята, все едно обхващат нозете на Спасителя Иисус Христос, символизиран от трапезата на св. олтар (гроба на Неговото Възкресение), на която постоянно се намират св. Евангелие, св. Кръст и св. Евхаристия (Неговото Тяло и Кръв), защото чрез тях се явява Неговата смирена и жертвена любов за Бога и за хората, любов по-силна от смъртта. От жените-мироносици научаваме, следователно, как да се държим в църква – мястото на нашата среща с възкръсналия от мъртвите Христос. Те не са казали нищо, а само са се поклонили и са обхванали нозете Му в знак на благоговение, уважение и голяма чест (съгласно Мат. 28:9). Следователно, когато се причастяваме с възкръсналия от мъртвите Христос, присъстващ в св. потир, повтаряме жеста на жените-мироносици, защото пристъпваме към Христос „със страх Божи, с вяра и любов“, при пълно благоговение и мълчание.
Ако вярващият човек престане да бъде подпомаган от хората, Бог изпраща ангели да му помогнат
Жените-мироносици са пример за всички вярващи жени. Те са икона на всички вярващи жени в Църквата; жени, които в историята чрез своята вяра, кураж и жертвоготовност често са ставали мъченици, изповядвайки с цената на своя живот разпнатия и възкръснал Христос, или са ставали преподобни майки и сестри в манастири, или добри майки-християнки в семейството, родили и възпитали деца в правата вяра, благовестейки чрез своето благоговение, смирение и трудолюбие в семейството, църквата и обществото своята вяра в Христос. Познаваме имената на някои мироносици от Новия Завет: Мария Магдалина, Мария майка на Яков и Йосиф или Йосия (наречена и Мария Клеопова), Саломия, Йоана, съпруга на Хуза, управител на цар Ирод, Сузана, а празничният синаксар добавя и Мария и Марта, сестрите на Лазар, които са подпомагали Спасителя и св. апостоли в тяхното свято дело по проповядване на Евангелието. Те са помагали с пари или труд за приготвяне на трапези и дрехи, при пътуванията, които Господ Иисус и Неговите ученици са извършвали в св. земя. Те са станали икона на вярващите жени, които финансово или с труд поддържат строежа на храмове и благоукрасяването на църквите, подпомагането на бедни, деца сираци, старци и болни. При все че в евангелията те не се появяват на първа линия, все пак евангелията ги споменават. Те заедно със св. ев. Йоан, единственият от апостолите, който е последвал Иисус до кръста, са видели Неговите страдания и кръстна смърт. Затова те са се удостоили да бъдат първите, срещнали възкръсналия Христос, както пръв от учениците, стигнал при гроба Господен, е бил св. ев. Йоан, възлюбения ученик Господен.
Жените-мироносици представляват също така всички жени, но особено християнските майки, които сутрин, при изгрев, пристъпват към иконата на Спасителя Иисус Христос и изпросват Неговата помощ да отвалят толкова „тежки камъни на живота“ от своето сърце или душа. Ще рече, че те представляват всички жени, просещи Христовата помощ, за да могат да отгледат децата във вярата, за да бъдат вярващи съпруги в семейството и благочестиви жени в Църквата, за да бъдат носителки на ценностите на вярата, защото скъпоценните аромати, които вярващите жени носят на Христос са даровете на вярата в Христос, богатството на духовността или на връзката на човека с Бога, т. е. даровете на Светия Дух, получени от вярващите хора като предплата на вечните блага в царството на Пресветата Троица.
Жени-мироносици са и монахините в манастири и скитове, които от рано сутрин с покайни сълзи и много молитви, с подвизи и богослужения раждат святите добродетели на християнската вяра: благоговение, смирение, послушание, доброта на сърцето. Образът на жените-мироносици откриваме в майките и момичетата в семейството, майките и сестрите в манастирите. Тях обаче откриваме и в лицето на вярващите жени, които бдят над болните в болниците, в лицето на преподавателките по Религия, на медицинските сестри и социалните работнички, на множеството жени, работещи в образователни и културни институции и в много други области, които носят в душата си и разкриват светлината на вярата и радостта от Христовото Възкресение като надежда на живота в общение с Бога и хората.
Да ни помага благият Бог да се научим от жените-мироносици на кураж в търсенето на възкръсналия Христос в молитвата и да Го изповядваме с думи и добри дела, живеейки радостта от срещата с Него във всяка неделя и на празник в Неговата Църква, за слава Божия и наше спасение. Амин!
Със съкращения от румънски: свещ. Кирил Синев
* Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Evanghelia slavei lui Hristos. Predici la Duminicile de peste an, București, „Ed. Basilica“ 2016.