Христос е Господ на живота и Бог истинен
Тома е изповядал, че Господ Иисус Христос е Господ на живота и Бог истинен. Литургичните песнопения на Църквата, които слушаме по време на утренята на тази неделя казват, че когато Тома докоснал реброто на възкръсналия от мъртвите Христос, той „дръзновено докосна ребрата, озаряващи с божествен огън[1]“ (песен 5).
Съмнението във вярата може да се излекува и превърне в радост от срещата на човека с Бога
Вярващият в разпнатия и възкръснал Христос може да придобие вечен живот
Вярата, култивирана посредством молитва, става предвкусване на радостта от Небесното царство
Тази истина на първо място е изповядвана от св. апостоли. Например св. ап. Павел казва: „Вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда“ (Евр. 11:1). Следователно вярата е предвкусване на непреходните небесни дарове, обещани от Бога и желани от хората, както и духовно виждане на някои невидими реалности и свети деяния с телесните очи. И така вярата е жива духовна връзка с Бога, Който ни дава в предплата радостта на общението с Него: „Вкусете и ще видите, колко благ е Господ!“ (Пс. 33:9). Всички св. тайнства на Църквата са предвкусване на радостта от Царството небесно, радост от радостта на възкръсналия от мъртвите Христос. От къде знаем това? От св. ап. Петър, който казва: „Когото [Иисус Христос] обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост“ (1 Петр. 1:8).
Обичате Го въпреки, че не сте Го видели, вярвате в Него, въпреки, че сега не Го виждате, но вярвайки ще се радвате в Него с неизказана и преславна радост, т.е. радост надвишаваща всяко изразяване със слова и извираща от слава на Христос възкръснал и възнесен на небето. Неизказаната и преславна радост на християните е небесната радост на спасението, на единението на човека с Бога. За това св. ап. Петър веднага добавя: „като постигате края на вашата вяра - спасението на душите“ (1 Петр. 1:9). С други думи възнаграждението или плодът на живата вяра е спасението на душата, т.е. съединяването на човека с Бога. Въпреки, че не виждаме Христос с телесните очи, все пак чрез вярата Го чувстваме присъстващ в Църквата и нашия живот. Следователно когато се усилва връзката на човека с Христос-Господ чрез вяра, молитва и добри дела, присъствието на Христос в неговия живот му донася много неизказана и преславна радост. В този смисъл св. Максим Изповедник (†662) през 7 в. говори за добродетелта на вярата като силата на духовната връзка, която извършва съвършеното, непосредствено и свръхразбираемо единение на вярващия с Бога. За това вярата, като жива връзка на вярващия човек с разпънатия и възкръснал Христос, е светлината на живота на Църквата на земята и предплата на вечния живот и на преславната радост от царството на Пресвета Троица.
Вярата е дар Божи, който обаче трябва да се култивира
На Томина неделя принасяме благодарение на Бога най-вече за дара на вярата. Бог дарува на всички хора този дар, защото „Бог желае всеки човек да се спаси и да достигне до познание на истината“ (1 Тим. 2:4). Защото всеки човек е сътворен по Божи образ и подобие (съгласно Битие 1:26-27), той носи в себе си началото на връзката си с Бога, обаче връзка, която трябва да се култивира, за да стане лично, съзнателно и чувствително отношение. Въпреки това, за съжаление не всички хора култивират този дар на тяхната лична връзка с Бога, Творецът на света и на човека. Някои хора дори повече не си задават въпроса: кой е направил небето и земята, слънцето и луната, въздуха и водата, без които хората не биха могли да живеят. Те се държат в света, в творението Божие, сякаш Бог не съществува, използват даровете на Създателя при пълно непознаване или забравяне на Създателя. Но ако не вярваме в Бога-Създател на света или не искаме да общуваме с Него посредством молитва, това не значи, че Бог не съществува. Но тези, които вярват в Бога, Създателят на небето и земята, и влизат във връзка с Него чрез молитва и добри дела, те получават в предплата, още от този земен живот, неизказана и преславна небесна радост на вярата действаща чрез молитва.
Вярата в Христос се изпълнява посредством срещата с Него
Ние вярваме, че Христос-Господ е възкръснал първо защото св. апостоли, които са ни проповядвали Христовото евангелие, са видели с телесните си очи разпнатия и възкръснал Христос, а след това и ние чувстваме чрез благодатта истинността на Неговото възкресение и Неговото присъствие в нашия живот. Първоначално вярата идва от слушане на Евангелското слово, а след това тя се потвърждава и просвещава чрез радостта от присъствието на възкръсналия Христос в душата на вярващия в Него. Тук съзираме тайнствената връзка между четенето на евангелието, като благовестене на истината на вярата и нашия отговор, като изповядване на вярата. Първо слушаме св. евангелие след което изповядваме Символа на вярата, т.е. изповядваме вярата в истината на евангелието. След като изповядаме в Символа на вярата божествеността и действието на разпънатия и възкръснал Христос, се причастяваме с Него в св. Евхаристия.
Чрез вярата виждаме или духовно чувстваме възкръсналия Христос, присъстващ в Неговата Църква
Когато в неделя влезем в църква се срещаме с възкръсналия Христос, целувайки иконата на Неговото възкресение, общуваме с възкръсналия Христос чрез молитва и слушане на Неговото евангелие, а след това в Евхаристията се причастяваме с възкръсналия Христос, приемайки Неговото Тяло и Кръв, като залог на живота и вечната радост в царството на Пресветата Троица. Така радостта преживяна от жените мироносици и учениците Господни, които срещнали възкръсналия Христос в първия ден на Неговото възкресение, е потвърдено, изповядано и предадено в света от Христовата Църква. Вярата на св. апостоли, които видели с телесните си очи възкръсналия Христос, просвещава нашата вяра, духовно виждайки сега Христос с очите на душата или с очите на вярата. За това всяка неделя можем да произнасяме молитвата: „Като видяхме Христовото възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус“. Чрез това и ние ставаме вестители на възкресението на Спасителя Иисус Христос и изповедници на Неговата милостива любов за хората, за слава на Пресветата Троица и наше спасение. Амин!
Превод (със съкращения) от румънски: свещ. Кирил Синев
Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Evanghelia slavei lui Hristos. Predici la Duminicile de peste an, București: "Ed. Basilica" 2016.
[1] По прев. на Людмил Петров, Цветен триод, 2017, стр. 49.
