Проповед върху неделното евангелско четиво - Лука 13:10-17
В днешния евангелски откъс Иисус Христос поучава в синагогата. Сред тези, които Го слушат, е и една прегърбена жена - картина, която предизвиква силно съчувствие. Една жена приведена на две, тъй като не я държи кръстът й.
Тялото й прегърбено, братя, но убежденията й правилни! В безизходицата не губи надежда да се излекува и прибягва към Господ.
Христос не я подвежда. Протяга с любов ръка над главата, благославя я и й казва: “Жено, излекуваш се от болестта си!” И веднага жената се изправила.
И от цялото това чудо съвсем явни са радостта от излекуването и големината на Божието човеколюбието. Началникът на синагогата не разбрал нищо. Изглежда завидял или се уплашил от властта, която имал Христос над повредата на природата и болестта и веднага Го обвинил, че работи в събота! Бил се прилепил към формалното. Съвършено му убягнали същността и действителният смисъл на съботния ден, който съгласно Моисеевия закон трябвало да е посветен на Бога: ”Събота на Господа, твоя Бог” (Изх. 20:10).
За нас, християните, Господният ден е неделята. Това е ден, когато най-вече се събираме в храма и съставяме евхаристийната общност. Предлагаме честните дарове на нашия Бог и Му благодарим за всичките благодеяния, които ни е предложил. Главно и най-вече - за Неговия Син, Който ни спаси от смъртта, и за Светия Му Дух, Който ни освещава и ни присъединява към тялото Христово. Благодарим на Бога за излекуването на нашата природа и за изправянето, което Той ни предлага даром поради неописуемата Си любов. Тази истина възпяваме, това чудо виждаме на иконите, с този дар се причастяваме.
Затова, братя, непрестанно настоявам пред вас да пристъпвате към тайнството на светото Причастие и да се подготвяте с покаяние, прошка, помирение, любов.
