В Кръщението на нашия Господ в р. Йордан се проявява цялата Пресвета Троица. Въплътеният Син и Слово Божие е осезаем, слухът на св. Йоан Кръстител долавя гласа на Бог Отец, а Духът Свети се явява пред човешките очи във вид на гълъб.
Св. Писание ни учи, че Светият Дух запълва с присъствието Си цялото творение. Той е третото лице на Светата Троица, Който освещава вярващите и ги води към истината.
А истината, братя, е Христос. И Светият Дух точно това прави: насочва стъпките ни към Богочовека Христос, присъединява ни към богочовешкото Му тяло, т. е. към Църквата, и ни прави Свои членове.
Това се е случило в кръщението на Иисус Христос, както ни учи Евангелието и както възпява нашата Църква. Светият Дух удостоверява истинността на думите на Бог Отец. Неговите думи са ясни: „Този е Моят възлюбен Син“.
Утешителят, Духът на истината, просвещава ума ни, въоръжава с духовна сила и бронира нашата защита, така че да можем да се противопоставим на всяко предизвикателство на греха, да се изчисти нашата мисъл и да търсим Божията милост и помощ в безизходиците и в многобройните ни изкушения. Светият Дух ни вдъхновява в житейската ни борба, за да сме съзидателни, да съжителстваме мирно с хората около нас, да намираме смисъл в живота си. И най-вече ни дава възможността да отличаваме доброто от злото. Защото плодовете на Светия Дух са конкретни и ясни: „… любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“ (Гал. 5:22-23).
Където Го няма благия Дух, там намират място и се загнездват лукавите духове. Лукаво е това, което донася болка, нещастие, отчаяние и накрая смърт. Противопоставя се на Бога на любовта, променя нещата и фактите, измъчва хората и то кротките, предизвиква объркване и приспива съвестта.
Пробуждането на съвестта е дело на Светия Дух. Обръщането на нашия ум и чистотата в нашите намерения са дарове от Светия Дух. Стига да Го призовем и със смирение и чистота да се помолим да ни просвещава.
Слаби същества сме и лесно се поддаваме да отстъпим от Бога. Затова в богослуженията ни всяка наша молитва започва с призоваване на Пресветия Дух. Известна е молитвата „Царю небесни, Утешителю…“. После се позоваваме на Пресветата Троица, така щото да се създадат съответните предпоставки, които ще ни отведат до човеколюбеца Бог Отец. Затова и завършваме молитвата си с „Отче наш…“.
* Изображението е фреска от манастира „Протатон“ на Света гора
