Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (8 Votes)
Проповед върху неделното литургийно евангелие - Лука 7:11-16
 
В древните общества, братя, жената придобивала достойнство чрез мъжа и детето си. И то чрез момчето, чрез сина си. Жената в днешното евангелско четиво е вдовица. Загубила е своя закрилник и опората си. Най-лошото е, че сега губи и своята мечта, смисъла и целта на живота си. Погребва скъпото си дете и скръбта й е неутешима. Ужасна болка и  непресъхващи сълзи! Защото кой досега е умрял и се е върнал обратно жив?

Колко обаче се променят нещата с въчеловечаването на Бога! И за неутешимата вдовица от Наин, и за всяка майка и съпруга, но също така и за целия род на смъртните.

Подкрепа, утеха и надежда за беззащитната и презирана вдовица е Богочовекът Иисус Христос. И облекчението, което Той предлага, не е временно и случайно. Окончателно е. Христос възкресява детето на вдовицата и по този начин предвъзвестява и уверява във всеобщото възкресение.

Затова, братя, във всеки удобен момент, при всяка мъчителна и ужасна печал, ние не се губим в гробния мрак. Винаги погребваме нашите мъртъвци със светлата надежда за всеобщото възкресение на мъртвите.

Смъртта е ужасна и чужда на живота. Но ние християните от две хиляди години насам правим кръстния знак и в живота, и в смъртта. Защото знаем, че като се разпънем заедно с Господа, ставаме достойни отговорни хора и в този живот, и в бъдещия.

В този живот Кръстът Господен ни дава сила, та когато дойдат множеството изкушения, да можем да издържим (1 Кор. 10:13). Но в множеството изпитания, които преминаваме чак до ужасния край - смъртта, тъкмо кръстът е свидетелството и увереността във възкресението.

Болката на всяка майка, която погребва детето си, е непоносима. Но колкото по-голяма е вярата й в разпнатия и възкръснал Христос, толкова повече болката отстъпва. И насълзените й очи светват и заблестяват, когато в скръбта си пее “Христос воскресе”.

Не възкръсва единствен Христос, възкресява и всички мъртви заедно със Себе Си! Прекръстваме се и постоянно изповядваме: “Чакам възкресение на мъртвите!” Началото се поставя тук и сега, в света на тлението и развалата, с полъха на Светия Дух и с освещаващата Му благодат.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/k8q4 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст