Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)

Проповед върху неделното литургийно евангелие – Лука 7:11-16

В древните общества, братя, жената е придобивала достойнство чрез мъжа и детето си. И то чрез момчето, чрез сина си. Жената в днешното евангелско четиво е вдовица. Загубила е своя закрилник и опората си. Най-лошото е, че сега губи и своята мечта, смисъла и целта на живота си. Погребва скъпото си дете и скръбта ѝ е неутешима. Ужасна болка и непресъхващи сълзи! Защото кой досега е умрял и се е върнал обратно жив?

Колко обаче се променят нещата с въчовечаването на Бога! И за неутешимата вдовица от Наин, и за всяка майка и съпруга, но също така и за целия род на смъртните.

Подкрепа, утеха и надежда за беззащитната и презирана вдовица е Богочовекът Иисус Христос. И облекчението, което Той предлага, не е временно и случайно. Окончателно е. Христос възкресява детето на вдовицата и по този начин предвъзвестява и уверява във Всеобщото възкресение.

Затова, братя, във всеки удобен момент, при всяка мъчителна и ужасна печал, ние не се губим в гробния мрак. Винаги погребваме нашите мъртъвци със светлата надежда за Всеобщото възкресение на мъртвите.

Смъртта е ужасна и чужда на живота. Ние обаче, християните, от две хиляди години насам правим кръстния знак и в живота, и в смъртта. Защото знаем, че като се разпънем заедно с Господа, ставаме достойни, отговорни хора и в този живот, и в бъдещия.

В този живот Кръстът Господен ни дава сила, та когато дойдат множеството изкушения, да можем да издържим (1 Кор. 10:13). В множеството изпитания обаче, които преминаваме чак до ужасния край – смъртта, тъкмо Кръстът е свидетелството и увереността във Възкресението.

Болката на всяка майка, която погребва детето си, е непоносима. Колкото по-голяма е обаче вярата ѝ в разпнатия и възкръснал Христос, толкова повече болката отстъпва. И насълзените ѝ очи светват и заблестяват, когато в скръбта си пее „Христос воскресе“.

Не възкръсва единствен Христос, възкресява и всички мъртви заедно със Себе си! Прекръстваме се и постоянно изповядваме: „Чакам възкресение на мъртвите!“. Началото се поставя тук и сега, в света на тлението и развалата, с полъха на Светия Дух и с освещаващата Му благодат.

Превод: Бисерка Велинова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/k8q4 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин