В днешното апостолско четиво (2 Петр. 1:10-19) св. ап. Петър уверява вярващите от всички времена в чудото, което се е случило и пред неговите очи на планината Тавор. Било е малко преди спасителните страдания, когато Господ се е преобразил и е заблестял от нетварната светлина на божествеността. И това е станало, за да се уверят учениците Му, че действително е Син Божи и така да не се разколебаят по-късно от страданията, Кръста и гроба.
Тази светлина, братя, е Божията благодат, която просвещава всеки човек и създава предпоставки да се култивира и расте истината. Хората, които не отхвърлят този дар Божи, знаят, че Христос е единствената истина. Знаят също, че Христос е единственият път, който ги води към Бога Отца, към извора на живота.
Апостолите Петър, Йоан и Яков са познали тази истина със сетивата си, с очите и ушите си. Видели са и са чули Господа на планината Тавор. Това обаче не е било достатъчно. Трябвало е да Го приемат и с вярата, със свободната си воля и в последствие да обикнат и да почитат Бога Отца.
Нашият Бог, братя, се открива на хората в личността на Богочовека Иисус Христос. И които вярват, че действително Господ е Божият Син, в Когото благоволи Отец, се превръщат и самите те в свидетели на едната и единствена истина.
Това са правили апостолите, техните ученици и учениците на техните ученици в течение на вековете.
Какво по-точно са направили? С проповедта си, с делото си, с действията си, със своите избори, със свидетелството и мъченичеството си са проповядвали, че Христос е истинската Светлина, която просвещава нашата съвест и освещава душевния ни мир с присъствието си. Той е Светлината, която вдъхновява любовта, прошката, разбирането, толерантността, творческото сътрудничество, човеколюбието. Той е Светлината, която пропъжда тъмнината, омразата, глупавите амбиции, високомерието.
Да се молим непрестанно, братя, светлината на истината, бликнала от Богочовека Иисус Христос, да освети и нас, така че да се пропъдят лошите ни помисли, долните ни желания, лъжата и лукавството и да се освети духът ни и нашият избор във всяка стъпка от нашия живот.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/k8qf
И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж
