Да идем да видим случилото се

 

То­ва на­ча­ло за­поч­ва от Рож­дес­т­во­то. Ко­га­то на Бо­го­от­ро­ко­ви­ца­та Ма­рия, “ко­я­то бе­ше неп­раз­на”, й дош­ло “вре­ме да ро­ди”, тя “ро­ди своя Син Пър­ве­нец, по­ви Го и Го по­ло­жи в яс­ли, за­що­то ня­ма­ше за тях мяс­то в стран­ноп­ри­ем­ни­ца­та”. Тък­мо то­ва се е слу­чи­ло в та­зи ти­ха и свя­та нощ, ко­е­то мно­го же­лая и ние с вас да идем да ви­дим, как­то са сто­ри­ли пас­ти­ри­те в съ­ща­та оная стра­на. Но, за­бе­ле­же­те, тия гри­жов­ни хо­ра, пред ко­и­то се явил Ан­гел Гос­по­ден и сла­ва Гос­под­ня ги оси­я­ла, са би­ли на буд­на нощ­на стра­жа. На тях се е явил Ан­ге­лът, по­не­же са би­ли буд­ни. Не­що, за ко­е­то Ро­ди­ли­ят се Хрис­тос тол­коз пъ­ти ни пре­дуп­реж­да­ва и учи да бъ­дем по вся­ко вре­ме буд­ни и све­тил­ни­ци­те ни ни­ко­га да не гас­нат. За­що­то, в съ­щи­те дни на преб­ро­я­ва­не на на­се­ле­ни­е­то с им­пе­ра­тор­с­ка за­по­вед по род­ни­те мес­та е има­ло сто­ти­ци хи­ля­ди хо­ра, ко­и­то не са ви­де­ли Ан­ге­ла, не ги е оси­я­ла сла­ва­та Гос­под­ня и ни­как не са се из­п­ла­ши­ли, за­що­то са спа­ли по то­ва вре­ме. Вяр­но, ние зна­ем и дру­ги слу­чаи, ко­га­то Ан­гел Гос­по­ден се е явя­вал и на­сън, но на от­дел­ни из­б­ра­ни лич­нос­ти. За то­зи слу­чай, оба­че, ко­га­то ця­ла­та зе­мя е тряб­ва­ло да раз­бе­ре за сли­за­не­то на Пър­ве­не­ца Син от не­бе­то, Ан­ге­лът Гос­по­ден се е явил на мно­го буд­ни хо­ра, на ко­и­то е из­вес­тил “го­ля­ма­та ра­дост, ко­я­то ще бъ­де за всич­ки чо­ве­ци”. Тия ду­ми на вес­то­но­се­ца са би­ли чу­ти и от ста­да­та, и от при­ро­да­та, и от вся­ка жи­ва буд­на твар. За се­ри­оз­ност­та и ис­тин­ност­та на бла­га­та вест Ан­ге­лът по­соч­ва и “бе­лег” – “Мла­де­нец по­вит, ле­жащ в яс­ли”. И още, той под­се­ща пас­ти­ри­те да по­се­тят и ви­дят то­зи бе­лег с обе­ща­ни­е­то, че ще на­ме­рят не са­мо по­вив­ки, за ко­и­то ста­ва ду­ма при Въз­к­ре­се­ни­е­то, но об­вит и ле­жащ Мла­де­нец. Съ­що­то пот­вър­ж­да­ва и вне­зап­но яви­ло­то се “с Ан­ге­ла мно­гоб­рой­но войн­с­т­во не­бес­но”, ко­е­то хва­ле­ло Бо­га и каз­ва­ло: “Сла­ва във ви­си­ни­те Бо­гу, и на зе­мя­та мир, меж­ду чо­ве­ци­те бла­го­во­ле­ние!”

Ни­що не се го­во­ри за свет­ли­на в нощ­та, но все си мис­ля, че сла­ва­та Гос­под­ня, оси­я­ла всич­ки, за да се ви­дят един друг – ан­ге­ли и чо­ве­ци – е си­я­ела в обил­на свет­ли­на. Спря­ла­та се над Вит­ле­ем звез­да от Из­ток и ог­ньо­ве­те на пас­ти­ри­те през нощ­та, как­то и тех­ни­те фе­не­ри, не са би­ли дос­та­тъч­ни да оси­я­ят ця­ла­та та­зи Гос­под­ня сла­ва и ве­ле­леп­но бо­гос­лу­же­ние на не­бе­то и зе­мя­та и на тех­ни­те оби­та­те­ли. И ко­га­то ан­ге­ли­те си отиш­ли от оная стра­на на не­бе­то, то­га­ва ве­ро­ят­но се въз­вър­на­ла обик­но­ве­на­та об­с­та­нов­ка на нощ­та. С то­ва оба­че не­ща­та не свър­ш­ват. Го­ля­ма­та ра­дост, че в гра­да Да­ви­дов ни се ро­дил Спа­си­тел, Кой­то е Хрис­тос Гос­под, не мо­же да прис­пи за­жад­не­ли­те за сла­дък сън пас­ти­ри. Буд­на­та им стра­жа про­дъл­жи­ла. Те си спом­ни­ли при­ка­на­та на Ан­ге­ла, че ще на­ме­рят бе­лег и си рек­ли един дру­ги­му: “Да идем до Вит­ле­ем и да ви­дим слу­чи­ло­то се там, за ко­е­то ни въз­вес­ти Гос­под.” Ня­ма го ве­че стра­ха. Из­вес­те­на­та го­ля­ма ра­дост про­го­ни­ла и сън, и страх, и вся­как­ва опас­ност, че крад­ци или зве­ро­ве ще на­пад­нат ста­да­та. Един на друг си ка­за­ли и всич­ки без из­к­лю­че­ние “бър­зеш­ком” отиш­ли и на­ме­ри­ли “Ма­ри­ам, Йо­сиф” и бе­ле­га – “Мла­де­не­ца да ле­жи в яс­ли­те”.

Зна­чи и в пе­ще­ра­та не са спа­ли. И там са бде­ли Бо­гом­ла­де­не­цът, Бо­го­ро­ди­тел­ка­та, па­за­чът Йо­сиф, а по вся­ка ве­ро­ят­ност и ня­кои же­ни, ко­и­то са би­ли в по­мощ на све­та­та Май­ка. Све­ти­ят пи­са­тел из­рич­но от­бе­ляз­ва: “И всич­ки, ко­и­то чу­ха, по­чу­ди­ха се на то­ва, що им раз­ка­за­ха пас­ти­ри­те.” А що е то? Слад­ко­дум­ни­те пас­ти­ри спо­де­ли­ли не ше­ги, сме­хо­рии или из­мис­ле­ни ис­то­рии, а раз­ка­за­ли за всич­ко, “как­во­то им бе въз­вес­те­но за тоя Мла­де­нец”.

Си­гур­но си пред­с­та­вя­те ра­дос­т­ни­те ду­ши и сър­ца на всич­ки в пе­ще­ра­та, ко­и­то гле­да­ли свет­ло­то ли­це на Бо­гом­ла­де­не­ца и си­я­ели от въз­торг на Пър­ва­та Ко­ле­да, из­ця­ло по­то­пе­ни в топ­ла­та ат­мос­фе­ра на Пър­вия рож­ден ден на Спа­си­те­ля Хрис­тос! Всич­ки те­зи из­б­ра­ни­ци на Гос­под­ня­та сла­ва се вър­на­ли при ста­да­та си и про­дъл­жи­ли обик­но­ве­ния си жи­вот, “сла­вей­ки и хва­лей­ки Бо­га за всич­ко, що чу­ха и ви­дя­ха, как­то им бе ка­за­но”.

На­ис­ти­на див­но и чуд­но Рож­дес­т­во! Сър­це­то ми се из­пъл­ва с въз­торг от бла­га­та вест, ко­я­то све­ти­ят еван­ге­лист тъй въз­тор­же­но ни е пре­дал. Пак че­та и преп­ро­чи­там еван­гел­с­ко­то по­вес­т­во­ва­ние и ка­то Бо­го­от­ро­ко­ви­ца­та Ма­ри­ам спаз­вам “всич­ки тия ду­ми”, ка­то ги сла­гам в сър­це­то си. Е, мо­же да пе­риф­ра­зи­рам мно­го пъ­ти ве­че на­пи­са­но­то, но то е за­ра­ди же­ла­ни­е­то ми съв­мес­т­но да из­пи­та­ме всич­ка­та та­зи ра­дост на Рож­дес­т­во­то. То­ва мо­же да ста­не, ка­то из­ле­зем на Рож­дес­т­во Хрис­то­во от “стран­ноп­ри­ем­ни­ци­те” си и “бър­зеш­ком” оти­дем в ено­рийс­кия си храм. Там и са­мо в не­го ние ще на­ме­рим “бе­ле­га” и ще чу­ем чуд­но­то сла­вос­ло­вие на ан­ге­ли и чо­ве­ци за сла­ва на Бо­га във ви­си­ни­те, за мир на зе­мя­та и бла­го­во­ле­ние сред чо­ве­ци­те. Све­та­та ни Цър­к­ва е оп­ре­де­ли­ла три де­на да праз­ну­ва­ме Рож­дес­т­во­то, та­ка че все­ки мо­же да ува­жи Бо­гом­ла­де­не­ца, да въз­сияе в Гос­под­ня­та сла­ва и да се из­пъл­ни с го­ля­ма­та ра­дост, ко­я­то е за всич­ки чо­ве­ци.

То­ва ако нап­ра­вим, ще чу­ем и на­у­чим всич­ко, на ко­е­то ни учи Ро­ди­ли­ят се Гос­под: че Той е доб­ри­ят Пас­тир, че тряб­ва да Го поз­на­ва­ме, да слу­ша­ме гла­са Му, да вър­вим по стъп­ки­те Му, да има­ме Не­го­ви­те мис­ли и чув­с­т­ва. И да не се пла­шим, че сме “мал­ко ста­до”, за­що­то Той е ви­на­ги с нас до свър­ше­ка на све­та, па­зи ни от вра­го­ве­те, хра­ни ни със соб­с­т­ве­но­то Си Тя­ло и Кръв, поз­на­ва ни от­вът­ре, жи­вее в на­ши­те сър­ца чрез си­ла­та на Св. Дух, оби­ча ни и има ди­вен план за нас, за­ра­ди ко­е­то се и ро­ди днес: да ни по­ка­же как да жи­ве­ем.

Ето, та­ка­ва е Рож­дес­т­вен­с­ка­та ра­дост!

За­то­ва ви при­кан­вам тъй нас­то­я­тел­но: Да идем и ние да ви­дим слу­чи­ло­то се! Там, в до­ма на хля­ба (Вит­ле­ем) ще на­ме­рим всич­ко, ко­е­то ни е въз­вес­тил Гос­под. И ка­то пас­ти­ри­те ще се вър­нем по “стран­ноп­ри­ем­ни­ци­те си”, сла­вей­ки и хва­лей­ки Бо­га за всич­ко, ко­е­то ще чу­ем и ви­дим.

Про­чее, да идем и да ви­дим слу­чи­ло­то се!