Проповед върху неделното литургийно евангелие – Лука 8:5-15
Плодородието на нивите, братя, зависи от много фактори и главно от природните явления: от дъжда, слънцето, водните запаси. Зависи, естествено, и от грижата на човека. Земеделците много добре знаят всичко това. Затова и много се молят, за да даде плод семето, което засяват в нивите. И когато дойде благословеното време да съберат плода на ръцете си, имат навик да предлагат първите плодове на „най-малките братя“ Христови като благодарност към Бога.
Когато словото Божие се засява сред хората, то покълва със силата на Светия Дух. Църквата ни винаги се моли: „Благодатта на нашия Господ Иисус Христос и любовта на Бога Отца, и общението в Светия Дух да бъде с всички нас“. Бог никога не ни оставя. Винаги праща богатата Си милост и снизхождението Си, та ние, хората, да осъзнаем спасителното за света дело на Неговия Син.
Семето на нашата Църква, т. е. учението на Словото, е благовестието. Това е живото свидетелство, че Синът и Слово Божие стана човек за нашето спасение. За да ни даде възможност да станем чеда Божии, отговорни разпоредници на църковните тайнства и по благодат участници в пришествието Му при Всеобщото възкресение. Семето на благовестието дава плод, когато хората осъзнаят това спасително за света събитие. А осъзнаване означава съзнание, че действително нищо друго не изпълва нашето съществуване с увереност, надежда, сила и смелост, освен Сам Богочовекът Христос.
В ежедневния си живот вярващият християнин, който поверява живота си на благия Божи промисъл, със своето отношение показва плодовете на тази сеитба. Обича и прощава. Поема с отговорност живота. Бори се колкото сили има за мира, помирението, градивното съвместно съществуване. Започвайки от семейството си, квартала, града си, предлага от малкото или многото, което има. Казва добра дума, приема другия, който не е като него.
Осезаеми са, братя, плодовете на Светия Дух. Това е светостта!
