Успение Богородично

Днес възпяваме успението на св. Богородица. Празнуваме преминаването ѝ към Извора на живота.

Извор на живота е Иисус Христос. С Кръста, гроба и тридневното Си възкресение Той осигури вечния живот за всички смъртни и тленни хора.

Ние, братя, в тленния и умиращ свят живеем винаги с надеждата и увереността във възкресението на мъртвите. Вървим през пространството и времето и следваме един биологичен цикъл. За някои по-кратък, за други по-дълъг. Раждаме се, порастваме, остаряваме и умираме. Гробът е принудителният завършек на живота. Освещаващата обаче благодат на разпнатия и възкръснал Богочовек Христос ни води от смъртта към живота.

Св. Богородица премина от смъртта към живота и, макар днес да сме натъжени за погребението ѝ, с възкресно настроение възпяваме преминаването ѝ към Извора на живота.

Точно тази убеденост, братя, прави св. Богородица пребиваваща сред нас. Забележително е това, което днес пеем: „В успението не изостави света, Богородице“.[1]

Чувстваме св. Богородица близка до нас. Чувстваме я да живее в мислите, в сърцето ни, в нашите безпокойства и мечтите ни. Затова и винаги я призоваваме.

В богослужението търсим нейното посредничество пред Христос за нашето спасение: „По молитвите на Богородица спаси нас“. В молебния канон пряко се обръщаме към нея: „Пресвета Богородице, спаси нас“. А при всяко затруднение ѝ викаме: „Света Богородице, помагай“.

Не призоваваме обаче Богородица да ни избави само от малките безизходици на живота, а и от големите и ужасни изпитания.

Пресвета Богородица е майка на живота. Тя стана мост, който свързва Бога с човека, смъртното с безсмъртното, небето със земята. Свободно се подчини на Божията воля и от Светия Дух роди Богочовека Христос.

А Богочовекът Христос чрез Кръста и Възкресението Си дарява и възкресното присъствие на Пресвета Богородица сред нас.

За много години, братя!

Превод: Бисерка Велинова