Днес много хора, особено невярващи или суеверни, говорят за вероятността да съществуват други светове като нашия с техните обитатели – извънземни същества. Вярват в съществуването на т. н. извънземни, марсианци, космически същества и прочие, на които приписват качества и интелект, по-висш от човешкия.
Ние знаем, че наистина има друг свят освен нашия – това е духовният нематериален свят. И същества има, но те са нематериални, духовни, невидими и неосезаеми за нашите сетива. Това са ангели – обитателите на духовния свят.
За съществуването на духовно–ангелския свят ни говори сам Бог в Своето откровение –Библията. На много места в нея се разкрива, какво представляват ангелите и какво е тяхното предназначение. От там разбираме, че те са безтелесни, невеществени, чужди на всякаква материалност духове, сътворени от Бога, сътворени далеч преди времето, когато е сътворен нашият материален свят. Те дори са били свидетели на неговото сътворяване и познават неговото устройство. Познават състава на материята и законите на космоса и природата. Ангелите са надарени с разум и свободна воля. Тяхната природа (същност) е надарена с безсмъртие по благодат, т. е. с Божията воля и съдействие, каквото свойство притежава и човешката безсмъртна душа. Макар и ограничени някак в пространството, имайки духовна форма, обем, те всъщност не са като нас, нито имат тяло. Те са твърде бързоподвижни, присъстват духовно и действат навсякъде, където им е заповядано от Бога. Където са с мисълта си, там са с цялата си същност. Действат винаги с послушание към Божията воля и никога самоволно. Когато се явяват на хората, на достойни люде, се явяват в такъв образ, в който ще можем да ги видим и както Бог им заповяда. Могат да се материализират и да изчезват в миг. Св. ангели не се нуждаят от реч и говор, за да общуват с нас и помежду си, защото общуват мисловно – ум с ум.
Тяхното предназначение е да възхваляват Бога и да служат на премъдрата Му воля, затова и Св. Писание ги нарича „духове служебни“. Доколкото им е дадено като способност, те съзерцават Бога и Неговото величие, чувстват Неговата любов и участват в Неговата благост. Тяхното назначение е също да бъдат съвършено отражение на Неговото величие и слава.
Ако някой запита каква е тяхната численост, ще трябва да отговорим с думите на св. Кирил Йерусалимски: „безбройно множество“. Защото той, заедно с други св. отци, припомняйки ни евангелския разказ за изгубената овца, казва, че ако изгубената овца е човешкият грешен род, когото Христос е потърсил да спаси, то другите деветдесет и девет овци като численост е броят на ангелското войнство.
По своето служение, знание и близост до Бога ангелите се разграничават в девет чина, както в училище делим децата от първи до осми клас, по степен на познание. Тези девет чина се делят на три групи, по три във всяка. От най-близкостоящите до Божия престол са херувимите и серафимите, които проникват, доколкото им е възможно, в божествените тайни и ги преподават на по-долните чинове, както учителят преподава на учениците. Най-близко до хората са ангелите и архангелите, призвани да ни служат като по-големи наши братя. Има и такива чинове, казва св. Йоан Богослов в Откровението, които сега не знаем, но ще ни станат известни в бъдещия век на вечността.
Сред херувимите има седем, чието служение е особено. Те са най-близо до Бога и имената на двама от тях са ни известни. Това са Михаил, водачът на небесното войнство, и Гавриил, вестителят на Божията воля и тайни към човеците.
Всеки от деветте чина има свое служение. Едни управляват законите и стихиите на вселената, и природата на земята, други са призвани да помагат на човека по пътя на спасението му, особено след грехопадението на човешкия род. Има ангели, които се грижат за цели народи и държави, а също и такива, които се грижат за отделните църкви и християни индивидуално – тях наричаме ангели-хранители. Ангел-пазител има всеки християнин и той го води и пази по пътя на спасението, в духовния християнски живот за възход към Бога.
Присъствието на ангела-хранител всеки християнин понякога усеща и разпознава, когато същият се намеси в живота му осезаемо, за да го предпази от беда или грях, житейска трудност или сатанинско изкушение. В житията на светците откриваме безброй разкази за чудодейната намеса на ангелите в живота на дадени хора, което става не по човешка поръчка, а по Божия воля, при необходимост.
Веднъж при св. Григорий Двоеслов († 604 г.) се явил ангел, който казал: „Господ ме изпрати при тебе, за да те съпътствам през целия ти живот и да възнасям твоите молитви към Бога, та всичко, за което се молиш с вяра, да го получиш!“.
Св. ангели охраняват човека от различни опасности, които застрашават духовния му или телесен живот. Те се молят на Бога за нас, внушават ни добри съвети и мисли, когато това е необходимо, за да ни отклонят от злотото и да ни предпазят от грях. Дори след смъртта на човека ангелите съпътсват душата му през митарствата в духовния свят и се стремят да я доведат до Бога, ако тя се окаже праведна.
Ангелът-хранител никога не отстъпва от нас, освен ако ние не го прокудим от себе си чрез злите си мисли, настроение, емоции и постъпки. Защото както димът прогонва пчелата, казва св. Василий Велики, така и грехът отдалечава от нас ангела-хранител. Не може чистото и свято същество – ангелът – да общува и да има близост с нечистата и опетнена от грях човешка душа.
Ще добавим още, че освен добрите, съществуват и зли ангели, отпаднали от Бога поради гордост, непослушание и самомнение. Тях наричаме демони, бесове, дяволи. Те са прокудени от небесното Божие царство, където пребъдват светлите ангели и светите човешки души, в място на отдалеченост от Бога, на мрак и хладина. Осъдени са на вечна мъка и страдание, след като доброволно, от гордост, в един миг като светкавица са се променили в посока към злото. Когато Бог им е дал време за избор, те са избрали да станат не богослужители, а богоборци. Образували са свое царство, начело с Денница-сатаната, който ги управлява, и се стремят постоянно да се противят на Бога, в което искат да увлекат и човека чрез греха. Изпитват и изживяват постоянна злоба и завист към Божието творение, най-вече към човеците, затова се и стремят да ни увличат в злото и греха, за да ни отдалечават от Бога и да ни правят нещастни.
В съвременния свят на неверие и езичество имат голяма свобода на действие. Господ нарича сатана „княз на тоя свят“ (Иоан 14:30) именно заради широките му и разнообразни прояви. Полтъргайст, НЛО, извънземни същества, магиите, екстрасенските способности и прояви са все действия и проявления на демоните в нашия свят днес. Проводници на демоните в света са врачките, баячките и магьосници от всякакъв вид. От тях обаче ни пази Бог, заради вярата ни в Него, чрез св. ангели. Затова в този ден (8 ноември) празнуваме и почитаме нашите по-големи братя и помощници – св. ангели.
На съвременния човек, особено на християнина, са му нужни познания за духовно-ангелския свят, за същноста на ангелите и злите духове, за техните прояви и намерения, за да е наясно кой му помага и кой вреди в личен план. Да знае кое явление и събитие в живота на отделните хора и на обществото като цяло от какво е породено и накъде е насочено като проява. Такова познание, но само в православно християнско осветление, в рамките на Христовото учение, обяснено ни и разкрито от св. отци, а не в книжките на разни тайнствени окултни автори, е необходимо и наложително. Господ Иисус Христос Сам изисква от нас да придобием този дар на разпознаване на духовете чрез молитва към Него, в смирен личен живот и в послушание към св. Църква.
