Проповед върху неделното евангелско четиво – Мат. 10:32-33
В днешното евангелско четиво, братя, особено се подчертава необходимостта от изповядване на вярата. Нашият Господ е ясен: „Който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец небесен“ (Мат. 10:32).
Всичките светци, чиято памет почитаме днес, съставляват вълнуващо свидетелство за хората от всички времена, че принадлежат на Бога. Доказали са го с живота си, с направения избор, с делата си, а когато се наложи – и с мъченичеството си.
Свидетелстването започва от Иисус Христос преди две хиляди години. Той дойде в света, „за да свидетелства“ (Иоан 1:7), за да разкрие пред хората Бога Отца със силата на Светия Дух. В кръщението Му се заяви първото свидетелство за лицето на Богочовека Христос, когато Светият Дух се явява във вид на гълъб и Бог Отец говори: „Този е Моят възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:17). Същото се случва на планината Тавор, където се добавя поощряването „Него слушайте“ (Мат. 17:5). И в двете случки от живота на Иисус Христос се изяснява формата и съдържанието на изповядването и свидетелстването, което е нужно да прави всеки християнин. Ние вярваме в троичния Бог, едно Божество в три лица. И единствената характеристика, която долавяме у Него, е любовта.
Вярата в Бога на любовта дава пълнота на живота. Човек става отговорен и гледа другите хора право в очите. За християнина другият човек не е безличен чужденец, а е бедният Лазар при вратата на безмилостния богаташ, болният на болничното легло, самотният сред шумната тълпа, отхвърленият, гоненият.
Бог, Когото изповядваме, не е чужд на човешката болка, нито безчувствен към човешкото търсене. Самият Той става човек, за да приеме човека в Своята недостъпна и неизменна божествена природа и да му даде възможност да преодолее смъртта.
Ето, братя, кое е нашето изповядване и свидетелство в света! Изразяваме го всеки път, когато четем Символа на вярата, но е необходимо постоянно да го помним: „Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век!“.
Да не забравяме обаче, че възкресният опит не се отлага за края на историята. Живее се отсега, като умъртвяваме егоизма си, изкореняваме собствения си идол и ненаситните си желания и отваряме сърцето си, за да обикнем своя ближен и да почитаме нашия Господ и Бог.
Да бъде, братя! Амин!
На иконата: Всички светци, дело на зографа Никола Одринчанин, 1854 г.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/k8r3
И рече старецът...
Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.
Св. Тихон от Воронеж
