Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)

EleusaНа Великия акатист, който отслужихме в последния петък, цялата символика е съсредоточена около облажаването на Пресветата Дева Мария от ангела. Това, което привлича вниманието ни, е възвеличаването на св. Мария като „Невеста неневестна“. Това е възвеличаване на Девицата, която е изпълнила Божията воля и ни е предала в плът Божието Слово. Тя е дала на Божия Син плът от своето тяло и, следователно, тя е свързана цялостно с Христос. Затова, когато Господ е бил на Кръста, Той се обръща към Своя любим ученик и казва: „това е твоята майка“, и от онзи момент ученикът я прибрал при себе си, за да се грижи за нея (Иоан 19:27).

Действието на тези думи не свършва при смъртта на Господа, но продължава и до днес, т. е. тя става майка на всеки любим ученик на Иисус и всеки ученик я взема при себе си, а това означава, че има здрава връзка между християнската душа и св. Богородица. Това става съвсем ясно в деня на Петдесетница, когато Божията майка е била в Сионската горница, заедно с апостолите и братята, които през цялото време са били около Иисус – от числото на дванайсетте апостоли и от тези, които са Го следвали от време на време, от числото на седемдесетте (Деян. 1:13-14).

Там е била първата Църква, състояща се от дванайсетте и седемдесетте ученика, заедно с жените-мироносици и св. Дева Мария сред тях.

Това ни уверява също, че всякога, когато се събираме в църква, сред нас, вярващите, стои и св. Богородица. Във всяко свето събрание, в което се споменава Господ, се споменава също и тя.

Безспорно, важно е да споменаваме св. Дева, нашата майка, приемаща ни в своята прегръдка, както е приела Иисус, но по-важното е да се поучим от Дева Мария. Християнството не е сбор от спомени, не е минали неща, с които се хвалим, както един човек се хвали с баща си, дядо си и въобще с близките си, като изброява неща, случили се в миналото в неговото семейство. Не. Християнската църква е жив организъм, който живее и се усъвършенства. Затова, когато споменаваме св. Дева, ние не я споменаваме, само защото е родила Христос по плът, което е факт, разбира се, а си вземаме от нея поука, вземаме си уроци за нашия всекидневен живот.

Какво означават тези думи за всеки от нас? Какъв е смисълът, който женените и омъжените трябва да научат от св. Богородица? Урокът, който получаваме от нея, е, че всяка човешка душа трябва отново да стане като св. Дева.

Нашите св. отци казват, че оскверненият с множество грехове обновява своето целомъдрие и чистота, обновява своята девственост чрез покаянието. Ние се поучаваме от Девата, защото тя е възприела в себе си Божия дар и е казала: ето рабинята Господня, нека ми бъде според волята Му. И тя опази цялото това слово, като го скъта в сърцето си. С други думи, тя е възприела посева на божественото Слово в себе си.

Когато човешката душа е вярваща и приема да се засее Словото Божие в нея, тогава тази душа става девствена. Това означава, че ако ние не слушаме погрешното мнение, не гледаме личната изгода, ако ние не се увличаме по страстите, душата ни ще бъде девствена. Когато човек предава своето сърце единствено на Бога и не се поддава на бушуващите в сърцето омраза и злоба, неговата душа става девствена и той е в състояние да каже: „Радвай се, Невесто неневестна“, т. е. радвай се, душо, на която Бог стана годеник и съпруг. Всяка християнска душа, ако пожелае, може да стане Божия невеста и, ако пожелае, може да стане Божия предателка.

Затова, когато отслужваме Богородичния акатист, празнуваме празника на Благовещението или целуваме иконата на св. Богородица, важното е да се възрадват душите ни чрез Христос и да преминем поста, като се борим против греха, за да можем да отпразнуваме Пасхата Христова.

Превод от арабски: Виктор Дора

* Източник: сп. Моето паство, бр. 12, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد12، 2018م.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uxpaa 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст