Ето, че Йерусалим посреща Господ, след като Той възкреси Лазар от мъртвите. И всички ние Го приветстваме. Този празник не е празник на младенците, а на младенческото сърце – на сърцето, което се обновява чрез влезлия в него чрез покаянието Христос. Всички ние днес сме младенци, защото искаме да възцарим Господ над човека и неговия дух, за да се обнови той чрез Неговото пришествие, понеже Господ желае човешкият дух да бъде Негов.
Днес Господ влиза в Йерусалим като победител, който е победил всичко. Нашите богослужения казват, че Той се докосва до безсловесната природа, Той сяда върху осле, за да се докосне до животинското в нас и да го унищожи, за да можем ние, освободени от нашата безсловеност, да влезем заедно с Него не в земния, а в горния Йерусалим в небесата.
Той влязъл в храма, за да го очисти от продавачите и менячите на пари, за да очисти религията от тези, които са я превърнали в един вид търговия, да очисти всеки храм от дърдоренето, от враждебността, за да станат всички жители на храма, всички вярващи в Христос да бъдат в мир едни с други чрез Оногова, Който влезе с простота и смирение, защото иска да станем Негови чрез Неговата простота и смирение.
Той пожела да очисти храма на душата от греховете й. Важното е да направим Христос Спасител на нашите души, по всяко време да прогонва Той от тях продавачите, любовта към парите, ненавистта и всяка вредна похот. Тогава ще станем участници в този празник.
Това е началото на Великата седмица, а след този празник ще останем в очакване на благословения четвъртък, когато Иисус ще вечеря със Своите ученици и ще им даде Нов завет, че ще остане с тях навеки чрез хляба и светата чаша. Затова важното е да пристъпим към Бога, да приемем Христос за наш Спасител не за вчера, нито за утре, а за днес. Христос днес е Господ, с Когото се срещаме, просейки от Него милост, прошка и победа. Ние ще бъдем участници в Неговата Тайна вечеря чрез покаяние, което продължава и се обновява. А ако ние се храним с божествените плът и кръв, ще можем да прозрем Христос, окачен на дърво, овесен заради нашите грехове. И ще успеем да прегърнем Разпнатия по всяко време поради увереността си, че Той е центърът, и поради сигурността си, че Той е животът.
На Велики петък няма да заплачем, защото този подход в християнството не съществува, няма да се повлияем и да изпитаме емоции от случващото се, а Христос ще ни повлияе. Защото самите ние заслужаваме оплакване, а Той не се нуждае от оплакване. Той ни оплаква заради нашето непослушание, а изисква от нас надежда, мир и радост, защото Той дойде и обитава в сърцата, за да ги оживотвори.
Христос е заедно с нас във всяко положение, във всяка ситуация, от която страдаме: в нашите нещастия, в нашите слабости, в нашите болести, в нашия морален упадък. И затова трябва да не се разочароваме и да не позволяваме на отчаянието да ни разтревожи, защото Христос влезе в царството на отчаянието, в гроба, и победи отчаянието и нещастието.
В това се състои сърцевината на християнството, че Христос се намира във всеки човек, където и в каквото и да се намира той – в болести или в смърт. Христос е наш другар във всичко това освен в греха. Затова ще пристъпим към Възкресението, което ни е обещал Той. А какво е това възкресение? Когато Господ заговорил на Марта за възкресението, тя Му казала: "зная, Господи, че брат ми ще възкръсне при възкресението в последния ден", но Господ я прекъснал и й казал: "Аз съм възкресението и животът". Въпросът за възкресението не се отнася до последния ден, затова ти не търси последния ден, Аз сега съм възкресение за твоя брат.
Християнството не е религия на смъртта, а е религия на живота. А животът го получаваме от Господ, Който е окачен на дърво и е възкръснал в зората на третия ден, възкръснал е завинаги и управлява сърцето.
Пристъпвайки към благословената Страстна седмица, се надявам Бог да ни дарува да видим победата, за да станем всички чеда на Възкресението.
Източник: сп. "Моето паство", бр. 13/2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد13، 2018م.
Превод от арабски: Виктор Дора
Изображението е икона от Рилския манастир
