Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

42922251Евангелието за изцеряването на бесноватия глухоням е отредено от Църквата да се прочете в Четвъртата неделя от Великия пост, наречена неделя на св. Йоан Лествичник, защото в него по особен начин се поменава св. Йоан Лествичник, въпреки че той още се поменава ежегодно на 30 март.

Накратко този евангелски текст ни посочва три важни неща, които извършил Спасителят Иисус Христос: изцерил от съмнение бащата на болното дете, излекувал момчето от болестта, освобождавайки го от нечистия дух, и изцерил учениците Си от духовната неспособност за изгонването на демоните от човека.

Отслабването на вярата укрепва действието на дявола върху човека

Евангелието подчертава, че Иисус Христос почувствал огромното страдание на детето, измъчвано от демона, както и недостатъчната вяра  на неговия баща. Затова Христос Господ веднага, чувайки бащата на болното дете да казва: „Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха“ (Марк 9:18), Се смутил, знаейки причината за неизлекуване на детето и по-точно - слабата вяра на бащата и духовна неспособност на учениците. Въпреки това Господ Иисус не смъмрил пряко бащата на детето, за да не добави към многото му страдание болката от укора. Но тъй като бащата бил част от еврейския народ, който се бе разделил на две - едните вярвали в Христос, а другите се съмнявали в Неговата сила, Господ казал към всички слаби във вярата: „О, роде неверен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя?“(Марк 9:19).

Чрез това Господ иска косвено да ни посочи, че много често демоните имат сила над хората, особено когато отслабва вярата у народа. Колкото повече отслабва вярата в народа, толкова повече злите духове имат власт върху хората, подтиквайки ги да роптаят, да се бунтуват или да хулят Бога, преминавайки през различни страдания, особено травмиращи, когато на тях са подложени невинни деца. Често слабият във вярата, когато страда, въстава или хули Бога, вместо да се приближи към Него и да изпроси Неговата помощ.

Христос укорява невярващите хора, но проявява милост към страдащите

Разбирайки колко тежко е било страданието на детето, Господ казал: „Доведете го при Мене!“ (Марк 9:19). Следователно дори и тогава, когато Христос укорява слабите във вярата, Той все пак продължава да обича страдащите. С други думи: Неговото мъмрене не означава намаляване на Неговата милост към страдащия. Бащата казал: „ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни“ (Марк 9:22). Това „ако можеш нещо“ изразява вяра, смесена със съмнение, тъй като бащата на детето видял, че учениците Христови не могли да излекуват детето. Укоряващ, но едновременно окуражаващ, Иисус му казал: „ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия“ (Марк 9:23). В този момент бащата на детето пряко почувствал укора на Господа, защото е бил адресиран лично, а не въобще към намиращото се там множество. Веднага бащата признал състоянието и вината на душата, т.е. маловерието си. Той със сълзи на очи извикал: „Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми“ (Марк 9:24). Чрез този отговор бедният баща се покаял, оплаквайки слабата си вяра и с много смирение, присъщо на искреното разкаяние, казал: „Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми“.

Смиреното покаяние на бащата води до излекуването на болния син

В първата част на думите „Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми“, бащата показва, че се е утвърдил във вярата, а във втората част, че се е укрепил в смирението, признавайки, че в началото не е имал достатъчно силна вяра за изцеряването на сина му. Виждаме в думите на опечаления баща две взаимно допълващи се отношения от духовна гледна точка. Първо, неговите сълзи показват разкаяние, защото имал малко вяра или вяра, смесена с раздвоение, а словата „Вярвам, Господи!“, посочват желанието му да укрепи вярата си. В заключение неговият вопъл „Помогни на неверието ми“ потвърждава още повече неговото покаяние, съединено със смирение. Той не казал: помогни на маловерието ми, но поради смирение нарекъл малкото си вяра направо неверие. Веднага след като изправил духовно този измъчен баща, укрепявайки го във вярата, Господ Иисус излекувал детето, заповядвайки на беса, който го измъчвал: „Излез из него, и не влизай вече в него!“ (Марк 9:25).

Страдащият баща на поробения от зъл дух син става глас на неговото страдание

Спасителят Иисус Христос изпълнил желанието на скърбящия баща, който не казал: „Помогни на сина ми“ или „помилвай го“, но казал: „помогни ни, имайки милост към нас“. Въпреки че страдало само детето, цялото му страдание се прехвърляло и върху баща му. Цялото страдание на детето било споделяно от неговия баща. Детето било болно, но баща му станал глас на неговото страдание – да бъде измъчвано от ням и глух дух. Фактически, точно заради това, че било поробено от ням и глух дух, детето не е можело да проговори, да изрази страданието си. Иисус, виждайки горещата молитва, укрепената вяра и дълбокото смирение на бащата, заповядал на нечистия дух да излезе от детето и повече да не влиза никога в него. Едва сега момчето се връща напълно при баща си - то вече е здраво и свободно, защото Иисус му подарил здравето и свободата. Следователно, виждаме как нашият Господ Иисус Христос проявява милост както към бащата, който се разкайва, признавайки маловерието си, така и към обладаното дете. Така всички присъстващи видели милостивата и изцеляваща Иисусова любов.

Христос открива на Своите ученици науката за избавяне на хората от силата на злите духове

Евангелието ни казва, че след като Иисус влязъл в една къща Неговите ученици Го попитали, казвайки: „Защо не можахме ние да го изгоним?“ (Марк 9:28).

Иисус, Учителят и Лекарят на душите, им открил това, което не знаели - че съществува „един род демони“, който не излиза от човека освен с молитва и пост. Учениците бяха получили от Христос сила да изгонват нечистите духове и да изцеряват всяка болест и немощ у народа, но не разбирали защо тази сила е станала недействена в конкретния случай. Поради тази причина Иисус „изцерява“ Своите ученици от духовната неспособност за освобождаване на човека от демонската сила. По-точно Иисус им казва, че не е достатъчно да заповядаш словесно на демоните, да излязат от човека, когото са обладали, но трябва да бъдеш натоварен с божествена сила в цялото си същество. Трябва да бъдеш изпълнен със Св. Дух, за да можеш да изгонваш злите духове от хората, които ги измъчват. А действеното присъствие на Св. Дух става в човека посредством настоятелна молитва и пост. Когато човек пости, той се смирява, а колкото повече се смирява, толкова неговата молитва става по-гореща, по-силна. Така посредством смирена молитва, съединена с пост, човек се опразва от себе си, от своя егоизъм, и се изпълва със смирена, изцеряваща и освещаваща Божия любов.

Демоните се страхуват от присъствието на Св. Дух в смирения човек

Следователно апостолите научават от техния Учител Иисус Христос, че не е достатъчно да заповядат на демоните, за да излязат от детето, но трябва да бъдат в състояние на живо общение с Бога чрез молитва и пост. Защо? Защото демоните, бидейки зли и горди, не са плашат нито от хубави слова, нито от строги и авторитарни думи, а се страхуват само от смирената и милостива любов, от гореща молитва, съединена с пост. Тоест, те се страхуват от присъствието на Св. Дух в човека, защото само Светият и Благ Дух може да изгонва нечистите и зли духове от обладаните хора. Така Господ Иисус Христос ни показва, колко необходима, жива и силна, освобождаваща от егоистични страсти и нечисти духове, от болест и немощ е молитвата, съединена с пост. Църквата е отредила този евангелски текст на св. Марк да бъде четен през периода на Великия пост, защото това е изключителен период за гореща молитва и пост, за да се укрепим във вярата и да се борим срещу греха, егоистичните страсти и злите духове.

Молитвата и поста променят физическия глад и жажда в духовен глад и жажда по Божията любов

Светите отци на Църквата, велики молитвеници и постници, които много са се борели за освобождаване от егоистичните страсти, наричат често страстите „демони“ или „зли духове“. Така например те наричат алчността „демона или дявола на алчността“. За да разберем това тяхно говорене първо трябва да разберем тяхната борба. Те са установили, че много често демоните използват слабостите на тялото или душата, за да отдалечат човека от Бога. В една молитва към Спасителя Иисус Христос, св. Исаак Сириец казва: „Господи, нямам дъщеря (подобно на жената хананейка, б. п. Д.), но тяло, което тежко се демонизира“. Чрез тази борба с изкушенията, които не идват върху човека само от плътта, но и от нечистите, завистливи духове към духовния човек, св. отци лично са изпитвали чрез опита си силата на молитвата, съединена с пост. Молитвата, съединена с пост променя физическия или телесен глад и жажда в духовен глад и жажда по Божията любов. Ако човек се храни с благодатното присъствие на Бога, извиращо от молитва, четене на Свещ. Писание, духовно беседване, дела на милостиня, тогава той става силен духовен човек и с Божия помощ може да победи злите страсти и изкушения, идващи от демоните чрез слабостите на греховната човешка природа.

Нещо повече, днешното евангелие ни показва и грижата на родителите за децата. Бащата на болното дете, въпреки че първоначално е имал по-слаба вяра, смесена със съмнение, все пак поради страданието на детето, идва при Христос, Изцерителя на болестите, да проси Неговата помощ, а Христос Господ укрепява вярата на бащата и премахва страданието на детето. Тук виждаме как Христос Господ призовава всички родители, които имат болни или измъчвани от зли страсти и духове деца, да дойдат при Него, в Неговата Църква, и да търсят Неговата помощ, с много вяра и надежда.

Следователно литургийното евангелие на 4 неделя от Великия пост е евангелие на изцерението и на надеждата, култивирани чрез твърда вяра и гореща молитва, придружена от пост.

Св. Йоан Лествичник е учител на молитвата, поста и покаянието

В Четвъртата неделя на Великия пост е посветена и на св. Йоан Лествичник. Той се е преселил при Бога през 649 г., Живял е в края на 6 и началото на 7 в. на Синайската планина, въпреки че е произхождал от Палестина.

Св. Йоан Лествичник, наречен и Схоластик, т.е. учения, е бил учител (dascăl, днес тази дума „даскал“ румънците използват предимно за църковния псалт, бел. прев.) на молитвата, трудовете, поста и покаянието. В неговата книга, наречена Стълба (лествица) на добродетелите или Райска стълба, той ни показва как трябва да се освободим от страстите и да придобием добродетелите. Смирението и любовта са най-големите добродетели, които описва в Стълба на добродетелите. Св. Йоан Лествичник, като учител на добродетелите, придобити чрез силна вяра, молитва и пост, е учител на цялото християнство. Стълба на добродетелите или накратко Лествица е била четена като учебник по духовен живот векове наред в манастирите. И днес в някои манастири тази книга се чете особено през Великия пост. С обикновени слова, но с много дълбоко съдържание, св. Йоан Лествичник ни показва духовната борба в ума, сърцето и тялото на полагащия усилия духовно да се изкачва към Бога, посредством изпълняване на божествените заповеди, очистване от страсти и култивиране на добродетелите или на светостта. Самият св. Йоан Лествичник е наречен в песнопенията на неделя 4 от Великия пост „лествица на добродетелите“, „хвала на монастите“, „просветител и ръководител по пътя на спасението“. Покаянието, постът, смирението, сълзите и всички подвизи, за които се споменава в Лествицата на св. Йоан, имат за цел очистване на човека от страсти и неговото израстване в добродетелите, смирената любов към Бога и хората. Тези добродетели са събрани в душата, подобно на цветя от светлина, за да се дадат на Спасителя Иисус Христос за празника Пасха. Св. Йоан Лествичник, учител на молитвата, поста и покаянието, е не само възхваляван в песнопенията на утренята на тази неделя, но е и призоваван да се моли за нас. Следователно той е не само духовна икона, но и молитвеник за нас. За това ние се молим на св. Йоан да ни помага да се изцерим от егоистичните страсти и да придобием добродетелта на смирената и милостива любов, за слава на Пресвета Троица и наше спасение. Амин!

Превод от румънски: свещ. Кирил Синев

* Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Evanghelia slavei lui Hristos. Predici la Duminicile de peste an, București: "Ed. Basilica" 2016, p. 424-432 (бел. прев.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uacr6 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.

Авва Памб
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.