Има някои основни истини в християнската вяра, които не бива да забравяме. Тук ще се опитам да опиша основите на християнството. Първата е вярата, за която нашият Господ Иисус Христос е казал: „… ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия“ (Марк 9:23).
Думата „вяра“ на арабски език означава две неща: тя означава „поверяване“, да предадеш нещо скъпоценно другиму. А вярващият – това е верният човек, който е приел вярата, както и определен начин на живот съобразно тази вяра. Когато говорим за вярващ човек, ние знаем, че той е пазител на нещо, което му е поверено, което е възприел без да го пропилява и ще отговаря за него пред Господа.
Вярата означава също така крепост, цитадела, място, в което врагът не може да влезе. Във времена на бедствия хората търсят защита в крепостите, за да се защитят от вражеските атаки. Следователно, вярващият е този човек, който смята, че притежава крепост и че тази крепост е Господ. Вярващият е твърд човек, когото не разколебават световните промени, защото той е стъпил върху здрава основа. Вярващият е както всички хора и се измъчва и тревожи, защото е от плът и кръв и е несъвършен, но знае, че щом му е поверена тази вяра, той вече притежава сигурно място. Той знае къде се намира Бог и желае да остане с Него до последния ден. Затова той е непоклатим, стъпил върху основата, която е Христос, следователно е стъпил върху основата на Църквата. Христос днес е видим чрез Църквата и Го вкусваме, когато се съберем около св. Дарове.
Вторият извод, който можем да направим, е, че вярата е храна за човека, който иска да е с Бога и който се стреми чрез молитвата към Него. Затова няма никога да повярвам, че съществува вярващ човек, който не се моли. Човекът е възприел вярата си от Църквата чрез благодатта, но той я храни чрез молитвата и божественото слово, което чете в Евангелието. Този, който иска да живее в Божията среда, прилича на човек, който храни приятелството чрез обаждания и посещения. Вярващият човек знае, че само ако храни вярата си, ще оцелее.
Когато допускаме в сърцата си чужди на Бога неща или неговия враг, тогава Бог ще е далече от нас. Нашето отношение с Бога е отношение на любов, на стремеж към Него.
Ние се храним с молитвата, храним се с Бога. Затова се казва: „Яжте, това е Моето тяло“. Бог ни разкрива Себе си във формата на хляб, а ние чрез яденето на този хляб разбираме, че ядем Самия Бог, т. е. поемаме Го в себе си. Също така, Господ Иисус разкрива Себе си чрез общата Чаша, като казва: „Пийте от нея всички“.
Има едно основно нещо в молитвата и то е, че този, който се моли, се завръща към спокойствието. Завръща се към небето, душата му се очиства от греха и става оправдана, и тишината се завръща в него. Не може да се постигне истински покой и тишина, освен чрез молитвата. Така човек успява да се пребори със страстите. Вярващият застава пред изкушението и се бори с него. Християнинът става господар на своите очи, уши, ръце и крака. А Бог остава Господар на душата, първо, чрез вярата и, второ, чрез молитвата и изоставяне на душевните похоти и стремежи. Така се опитваме да живеем християнски живот.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 11, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد11، 2018م (бел. прев.).
