В една от синагогите Той поучаваше в събота; и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. Като я видя Иисус, повика я и рече й: жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога. При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден. Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден? И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него. (Лука 13:10-17)
Пребиваващият в нас Свети Дух е Този, Който се моли, тъй като ние в началото на богослужението казваме: „Царю небесни, Утешителю, Душе на истината, дойди и се всели в нас…“, т. е. ние се обръщаме към Него чрез силата, която Той е низпослал към нас. Той е Този, Който ни променя от едно състояние в друго и извисява душата ни до молитвено състояние.
Когато отделим душата си от похотите и пожеланията ѝ и я направим Божие обиталище, тогава Той ни привлича към Себе си, все едно че Бог говори със Самия Себе си по време на нашата молитва. Господ влиза в нас чрез Светия Дух, като отделя нашата душа от страстите ѝ и я прави способна да беседва с Него. Когато ние се обръщаме към Светия Дух в началото на молитвата – „Царю небесни, Утешителю…“, – тогава злият дух бяга от нас и на негово място се заселва Христовият Дух и ни изправя. И в нас не остават думи, тъй като Христовите думи слизат над нас и Христос започва да разговаря в нас със Самия Себе си. И с това ние ставаме Самия Христос.
Верни са думите, че молитвата е извисяване на душата към Бога, но в смисъл, че тя се извисява чрез силата на Самия Христос. Преди влизането на Божия Дух в нея тя е паднала или празна, или потъмняла, или пречупена. А когато божественият Дух слезе върху нея, тя се придвижва чрез Неговата сила към Бога Отца и става душа, обновена чрез Духа. Тя причислява себе си към Господа с всичките си сили, събрани заедно, и Светият Дух се моли в нея. Затова в началото на нашите молитви ние казваме на Светия Дух: „Дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота“. А това означава, че ние не можем да се молим дълбоко, освен ако не призовем Светия Дух да слезе върху нас и да подтикне душата ни към Бога; и така човек се моли чрез силата на божествения Дух. Тогава молитвата още от първата дума в нея се произнася от Светия Дух към Бога Отца.
Това означава, че молитвата започва в нас, когато пропъдим злите духове, т. е. греховния помисъл. Съпребиваването на човека с вселилия се в него Божи Дух е условието за осъществяването на истинската молитва. Затова и молитвата от самото си начало представлява покаяние, с помощта на което ние се молим на Бога и прогонваме всичко, което е противно Нему.
Можеш да се молиш и да приемаш греха да остава в тебе. Това обаче е противоречие. Молитвата по същество представлява покаяние и е ясно, че този, който не се моли, не иска да се покае. В множество случаи този, който е изоставил своята молитва, е човек, който не ще да се покае. А който се завърне към нея, след като я е изоставил, е решил да се завърне при Бога. Молитвата е пъпната връв, която ни свързва с Бога. Тя е пребиваване в Бог. Тя е най-силното доказателство за вярата.
Молитвата не произлиза единствено от разума. Тя е силата на Самия Свети Дух, Който се е вселил и пребивава в нас. Тя е ясното ни доказателство за нашето съединение с Бога.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 50q 2017 г. نشرة رعيَّتي، عدد50، 2017م (бел. прев.).
