Десета неделя след Неделя подир Въздвижение – св. мчци Мина, Ермоген и Евграф
Неделно апостолско послание: „Братя, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му; облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово“ (Еф. 6:10-17).
Духовните оръжия
Животът на християнина е една духовна борба, една всекидневна война. Тази борба не е против плът и кръв, подчертава св. апостол Павел, т. е. не е срещу човеци, а е война с безплътните бесове. Те се наричат и светоуправници, защото властват над онези, които живеят в зло. Разбира се, тази своя власт в настоящия свят те имат по Божие допущение, за да бъдат изпитани по този начин избраните и достойните.
Към борба срещу тези зли духове ни призовава божественият апостол и увещава християните да почерпят сила от единствения извор на сили, който представлява живата връзка с Господа Иисуса Христа. Самият апостол притежава личен опит от тази война, но същевременно има и опита на божествената сила, и затова в друго свое послание подчертава това с характерния израз: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява“ (Фил. 4:13).
Както обаче за всяка битка човек трябва да бъде въоръжен, така и в настоящата духовна борба апостолът призовава в лицето на ефесяните всички християни да се облечем в Божието всеоръжие, за да можем да противостоим на козните на дявола и да го побеждаваме успешно.
Но кое е това Божие всеоръжие? Нека оставим опитния воин апостол Павел да ни го покаже.
Божието всеоръжие
Както по време на война генералите нареждат на войниците да стоят в строя, така и апостолът първо съветва войниците на духовната борба да се строят и след това ги въоръжава. Стойте, казва им, прави, препашете кръста си с истина.
Както кръстът на тялото е основа и фундамент на цялото тяло и онези, които са уморени там поставят ръцете си, за да отпочинат, така и душата има „мястото на желанията“ като свой кръст, както казва св. Йоан Златоуст. Апостолът препоръчва този „кръст“ вярващите да живеят с истина, т. е. с догматически истинни и правилни мислене и живот, без лукавство, без лъжливи и лукави помисли. Той подчертава значението на истинната вяра за духовната борба, отбягването от заблудата на ереста. Чувайки апостол Павел да подчертава значението на правилните догмати за духовния живот и за победоносната борба срещу злите духове, можем много ясно да разберем прелестта на всички онези съвременни еретици, които твърдят, че догматите нямат значение. Явно е, че подобни „учители“ са вече прелъстени и че един такъв възглед не е нищо друго, освен един от методите на дявола. Не само добрите дела, но и истинната вяра са в основата на духовната борба.
По-нататък духовният генерал ни препоръчва да се облечем в бронята на правдата. Такава броня е добродетелният живот и упражняването във всички добродетели, а не само в някои от тях, в зависимост от нашето предпочитание. Християнинът не е призван да преценява добродетелите и да прилага онези, които на него му се струват важни. Напротив, той трябва да помни думите на Христос, Който предупреди, че онзи, който пренебрегне една от най-малките заповеди и на това учи и другите човеците, такъв ще се нарече най-малък в Царството Божие.
В духовната борба войникът е призован също така да обуе нозете си с добро разположение и с духовна готовност, та да бъде винаги готов, помнейки, от една страна, смъртта, а от друга – трудейки се в добродетелите, да възприеме евангелието на мира, Който е Христос. Самият Господ Иисус Христос, в притчата за сеяча, говори за онези човеци, които са слушали словото Божие, но въпреки това то не е дало плод в тях, защото е липсвала духовна готовност (желание).
Заедно с тези оръжия – на правилния и добродетелен живот, на истината и на готовността – вярващият е призван да вземе и щита на вярата. Без вяра делата са мъртви, но и вяра, която не се живее със свят живот, и тя е мъртва.
Под „вяра“, казва св. Йоан Златоуст, се разбира твърдото и непоколебимо доверие в Христос, чрез което вярваме в бъдещето като в настояще и чудеса вършим, и чрез тази сила на вярата можем да угасим и да умъртвим нажежените стрели на дявола. Нажежени стрели се наричат неприличните и безсрамни желания, помислите на неверие, изкушенията, предизвикани от страданията. В действителност дяволските изкушения много често приличат на нажежени стрели, които предизвикват много болка. Болка, която понякога изглежда непоносима. Болка, която в някои случаи служи като предпоставка за изкушението на отстъплението от духовната борба и на примиренчеството.
Само една жива и несломима вяра би могла, подобно на мощен щит, да унищожи тези дяволски нападения и да разгроми дявола. С тази сила на вярата ще носим като шлем надеждата на спасението, което ни обещава Христос. С тази сила на вярата ще получим и духовния меч, т. е. благодатта на Светия Дух, за да пропъдим дявола в името на нашия Господ Иисус Христос.
Готови за борба
След като сме в духовна война, която продължава през целия ни земен живот, нека не се успокояваме. Тази война е по-трудна и по-силна от видимата война. Нека помислим, по каква причина се води тази война? Води се за небесните блага, за вечния живот. След като дяволът е мрак, нека ние се борим да бъдем светлина. След като бесовете са зли духове, нека ние да пожелаем да станем добри.
Св. Йоан Златоуст отбелязва един много съществен момент от тази борба. Нека не мислим, казва той, че срещу нас воюват човеци. Бесовете водят война срещу нас чрез човешки средства. Нека не забравяме, че войната е срещу бесовете, които, ако искаме, можем да победим. Можем да ги победим, защото имаме заедно с нас силата на непобедимата благодат на Светия Дух и Христовото уверение: „Давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила“ (Лука 10:19).
Светият отец продължава, като казва следното: „Онзи, който има враг, онзи, който е бил онеправдан от някого, който се гневи някому, нека цялата своя ярост, целия свой гняв и целия си яд да насочи срещу дявола. Срещу дявола яростта е добра, гневът към сатаната е потребен, към него и злопаметството е похвално. Някой те онеправда, обиди те, похули те, удари те? Обърни срещу дявола омразата и яда, които си изпитал към брата си, който е част от твоето собствено тяло, и насочи брата си към осъзнаване безумността на злото“.
Св. Йоан завършва: „Нека настъпим греховете – гняв, пожелания, надменност и всички страсти, за да не станем предатели на властта, която Бог ни даде. Нека не оставяме истинските Божии служители – светите ангели, които Бог ни е дал като пазители, и да дружим с дявола. Обратно, нека приемем Божието всеоръжие, за да победим дявола и да станем наследници на Царството небесно“. Амин.
Публикувано в Православен глас, бр. 61, 2017 г.
www.facebook.com/nevrokopska.eparhia © Неврокопска св. митрополия
