Въпросът на живота е: „Кой е моят ближен?“. За хората ближният, това е съпругът или синът или чичото, всички тези личности ги наричаме ближни и хората правят разлика между ближния и чуждия човек. Ближният, това е този, с когото харесваме едни и същи неща, имаме същата религия или родствена близост, а чуждият човек – това е онзи, с когото имаме различия и недоразумения и за това го смятаме за чужд.
От евангелското четиво за тази неделя научаваме, че при Иисус е отишъл един законоучител – човек, смятан за богослов в Израил, който би трябвало да знае отговора на въпроса си преди да го зададе. Затова и Писанието казва за него, че е дошъл, изкушавайки Иисус, и Го попитал: „Как да се спася?“. Иисус му отговорил: „Обикни Господа, твоя Бог, от цялото си сърце, от всичката си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си“. Този човек добре е знаел, че старозаветният закон заповядва любов към ближния, но той прави разлика между един и друг вид ближен. Законът казва: Обикни само юдеина, а неюдеите са езичници и юдеите нямат общение с тях.
Въпреки че самаряните са живеели в съседство с юдеите, в земята на Самария, те са били смятани за чужди, защото са вярвали само в написаното в Петокнижието на Моисей и не са приемали юдейските пророци, а и защото кръвта им е била смесена чрез бракове с чуждоземска кръв. Затова юдеите са ги смятали за чужди хора, с които нямат нищо общо, нито пък се грижат за тях. И когато законоучителят попитал „кой е моят ближен?“, Иисус му разказал споменатата в днешното евангелие притча. Спасителят не отговорил пряко на въпроса на законника, но на въпроса му отвърнал с въпрос: „Кой ти се вижда да е бил ближен на този ранен човек?“. Той отговорил: „Този, който му стори милост“. Ще рече, този чужд, омразен, проклет самарянин е станал чрез любовта си ближен на ранения юдеин.
Когато Иисус дойде да ни учи на милост, преградите, които съществуваха между народите, се срутиха, срути се преградата, която съществуваше между ближния и чуждия, между два квартала, между два района, между едното и другото село, между едно древно семейство и друго, което не е древно.
Всичките тези светски и користни съображения ги премахна Иисус Христос. Той ни е казал: пред тебе стои един определен човек, който има нужда от тебе – бил той беден или ранен, самотен или такъв, който чувства, че никой не го обича. Този човек Бог го е определил да бъде твой ближен, когато отидеш при него. Затова въпросът „кой е моят ближен?“ не съществува. Иди при човека, когото виждаш, че има нужда от тебе, иди при този, когото обстоятелствата са поставили на пътя на твоя живот, независимо какъв е той по народност или религия, или, или… Ако ти отидеш и го обикнеш, правиш го свой ближен.
Отците на Църквата са казали, че милосърдният самарянин е образ на Христос, понеже Той е единственият Човек, Който е съборил пречките за близостта между човеците, отишъл е при всички хора и е изпратил апостолите Си по целия свят, за да внедри любовта между всички хора. Обичащите се един другиго станаха Църквата Христова чрез любовта. Трябва, разбира се, кръстените да се обичат помежду си, за да бъдат пример за останалите хора, за да възсияе светлината, която е в тях, и така да се разпростре и над другите посредством любовта. По този начин ще се разпространи истинската Църква – Църквата на обичащите.
Лекарството – това е любовта. Това означава, че след като се срещнем, ние се грижим, помагаме си и се жертваме един за друг. Така и другият човек ще стане по-добър, понеже ние сме го обикнали.
Няма човек, който да може да противостои на любовта докрай. Никой не може да противостои на вечната, искрената и безкористна любов. Амин!
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 46, 2017 г. نشرة رعيَّتي، عدد46، 2017م (бел. прев.).
