Не си мислете, че човек обича Бога, понеже говори за Него и Му се моли. Това не е залогът!
Какво означава да се съберем и да принесем божествената жертва (св. Евхаристия – бел. прев.) за душата на някой наш брат, който се е преселил в обятията на Божията милост? Това, което научаваме от Новия Завет по отношение на смъртта, е, че Бог възнаграждава всекиго за неговите дела и че вечната му съдба зависи от неговите дела. Искам да ви обърна внимание, че казаното: „Делата на човека го съпровождат и Бог въздава всекиму според делата му“ (срв. Рим. 2:6) не означава, че Бог прави сметка, че води архив на небето, в който записва делата на човека, били те добри или зли, а че то е призив към вършене на добри дела.
Благословеното слово, че Бог въздава всекиму според делата му, споменато в Послание до римляни (2:5-6) и в Откровение на св. Йоан Богослов (22:12), означава, че делата на човека го очистват. Затова, ако ти си обикнал Господа и ближния и си направил добрина на своя брат, като си му обърнал внимание и си облекчил тъгата и мъката му, споходил си го във всички негови трудни положения и си се смирил, тогава твоите дела ще те очистят. Не защото Бог ти ги зачита, а те по своето естество те очистват, възнасят те към Него. В тази работа не съществува въздаяние или наказание, защото Бог не е отмъстителен, нито благоволи да види хората наказани в ада.
Откритата пред нас истина е, че Бог приближава човека към Себе си и че човек също се приближава към Бога чрез послушанието. Тогава човек вижда себе си да обича Бога и вижда Бога да обича него самия. Цялата работа се заключава в любовта. Защото, който е обикнал, той е бил и привлечен към Божието лице, а който не е обикнал, той се е отдалечил от Божието лице и е останал в собствения си мрак. Не че Бог изхвърля някого във външната тъмнина. Не че Бог е сътворил ада, Бог не е създавал ад. Човекът е създал ад за себе си, понеже той измъчва себе си в грехове, а няма грях, който да не носи след себе си наказание.
Бог не наказва, но човекът мрази, а омразата сама по себе си е мъчение. Човекът не е захвърлян безпричинно и насилствено в ада, но той си навлича ада. Адът бива захвърлян в човека, а не той в него. Човекът се поставя в мрак, защото не обича, защото не се очиства, а ако започне да обича, той влага небето в себе си. Човекът нито отива в рая, нито идва от него в ада, нито се възнася на небето, нито слиза от него. Човекът се намира тук, в това човешко сърце, и той довежда Бога в своето сърце или изпълва сърцето си със злини. Радва се на добродетелта, а тя го въздига и го краси.
Ако човешкото сърце бъде обитавано от Бога, т. е. от добродетелта, то става небе. А ако разберем, че грехът, когато обитава човешкото сърце, го раздира и то се превръща в ад, то ние ще разберем всичко.
На света не съществува истински нищо друго освен Бог. Ако ти си Го възлюбил, то ти си с Него и в Него, а Той е в тебе. А ако ти си възлюбил своята похот и своя грях и си намразил хората, то ти си в ада и адът е в тебе; тогава ти си със сатаната и сатаната те придружава, и си далече от Божието лице, защото трепериш от Него и си Го възневидял чрез делата си.
Не си мислете, че човек обича Бога, понеже говори за Него и Му се моли. Това не е залогът! Залогът, че човекът обича Бога, се крие в поддържането на послушание към Неговите заповеди и към братята. Докато молитвата, св. Тайнства, постите и подвизите – всички тези неща не са нищо повече освен средства, необходими, за да достигнем до духовната красота в нас, която е обиталище на Бога.
Ние се събираме на божествената Литургия поради нашата вяра, че божествената любов, изляла се върху Кръста, се излива също и в божествената Литургия, която е празнуване на разпятието, случило се на Голгота, и на Възкресението.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 43, 2017 г. نشرة رعيَّتي، عدد43، 2017م (бел. прев.).
