Проповед върху неделното четиво от Апостолските послания (Послание на апостол Павел до Галатяни 1:11-19)
Сред многото църкви, които апостол Павел основал в Мала Азия, била и Галатийската църква. Галатия се нарича областта, която се простирала в Централна Мала Азия и обхващала градовете Анкира, Песинус и Тавион.
За пръв път апостол Павел посещава тази страна през своето второ благовестническо пътуване (Деян. 16:6). Болест принудила апостола да остане за кратко време в Галатия, където станал известен сред жителите й със своя ентусиазъм и те го приели с почит и уважение (Гал. 4:13-14).
Поводът, който накарал апостола да изпрати своето послание до християните от Галатия, били юдействащи лъжеучители, които след отпътуването на Павел се промъкнали в новооснованите църкви и с учението си предизвиквали смутове и съблазни сред верните. Те вярвали, че за спасението в Христа е необходимо и изпълняването на разните обредни изисквания на Моисеевия закон, и най-вече на обрязването. Изисквали от християните, които имали езически произход, точно да спазват тези указания на Моисеевия закон. За да успеят в стремежите си, те се опитвали чрез клевети и коварства да разколебаят апостолския авторитет на св. ап. Павел, разпространявайки, че той не бил в съгласие с дванайсетте апостоли, тъй като не е виждал Господа, нито е бил Негов ученик и че своето благовестие и мисия сред езичниците той е приел от другите апостоли.
За да опровергае тези заблуди на юдействащите християни, – които, както става ясно, били повлияли на много от християните в Галатия – и за да защити своя апостолски авторитет, св. ап. Павел им пише писмо от Ефес, където се намирал по това време. В днешното апостолско четиво, Павел защитава Божествения произход, както на Евангелието, което проповядвал, така и на апостолството, което възприел като „апостол на езичниците” (Рим. 11:13).
Ст. 11-12. „Братя, известявам ви, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово.”
Обвинението на юдействащите било, че Павел – без да е бил очевидец и да е чул със собствените си уши, без да е бил ученик на Господа – проповядва едно евангелие, което той е получил от човеци. Точно затова и той иска да покаже напълно ясно, че неговото благовестие няма човешко вдъхновение и произход; че той не го е получил и не го е научил от човеци, но чрез откровението на Иисус Христос. Макар и да не е бил непосредствен Христов ученик, Павел бил призован от Него за делото на проповедта и чрез чудесно откровение тайнствено бил приведен до познание на Евангелието.
Ст. 13-14. „Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах, и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания.”
За да придаде по-голяма сила на този призив, Павел се принудил да припомни на галатяните някои черти от личния си живот и най-вече за чудесното си обръщане. Тези обстоятелства не били непознати за галатяните, напротив, те ги знаели. Припомняйки за тях, Павел искал да им им разкаже за мощната намеса на Бога в неговия живот, която коренно го променила и от фанатичен юдеин с дълбоко възпитание и познание на Моисеевия закон, враг и гонител на Евангелието и на Църквата – се превърнал в горещ проповедник на християнството и неуморен труженик на Църквата.
Ст. 15. „Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си…”
В значимите събития на живота си, апостолът на езичниците, се стреми да разкрие Божието благоволение. Нищо в света не се случва случайно и следователно нищо не може да се обясни само по естествен и човешки начин. Апостол Павел несломимо вярва, че Бог го е призвал от утробата на майка му – „Бог го е избрал… според предзнанието Си, като достоен”, казва Икумений – и го е призовал чрез благодатта Си. Изборът бил първото дело на Божието благоволение; призоваването, което станало по пътя към Дамаск, е второто дело на Божието благоволение спрямо Павел.
Ст. 16. „…благоволи да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, – аз веднага се не съветвах с плът и кръв.”
Изборът и призоваването на ап. Павел получават завършек чрез откровението на Сина Божий, което се осъществило вътре в него. Апостолът отричал Иисус Христос като Син Божий. И точно Синът Божий Му се открил. Това откровение се случило дълбоко в битието на апостола – „в мене” – както сам той определя. Познанието за Бога не може да бъде нещо външно и условно, но е един разтърсващ опит на живото явяване на Христа в дълбините на сърцето; чувство на благодат, която просветлява и обновява сърцето.
Св. ап. Павел определя и целта на откровението, което Бог му дарувал – тя била проповед на радостната вест, че и езичниците могат да се спасят в Христос. Характерни са Господните думи за мисията на Павел, отправени към Анания: „той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви” (Деян. 9:15). И към Павел: „Иди! Аз ще те пратя далеко – при езичниците” (Деян. 22:21).
С това се подчертава, че призоваването на Павел за апостолското дело и за проповедта му, не е продукт на човешко напътствие, но се случва под чудесното Божие ръководство.
Ст. 17. „…нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск.”
Тук св. ап. Павел изяснява напълно мисълта си, защитавайки така самостоятелността сред другите апостоли на своето апостолство и на проповедта си. Тоест, че не е прибягвал до човешки съвети и, че дори не е ходил и до Йерусалим, за да общува с другите апостоли, които били призвани по-напред от него в апостолското звание. Чрез този акцент, св. ап. Павел се стреми да убеди обвинителите си в неговото равенство спрямо другите апостоли и в това, че не е приел от тях Евангелието, което проповядвал.
След призоваването си, Павел тръгнал за Арабия. Тук под „Арабия” трябва да разбираме областта около Дамаск, а не Арабия, както се определя географски днес. Цел на пътуването му не е била само да се съсредоточи в себе си, но и да преподаде Евангелието „на неудостоените досега с Богопознание”, както казва един древен тълкувател.
Ст. 18. „Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена.”
Павел отново се завърнал в Дамаск. Три години по-късно – навярно три години след обръщането му в Христа (макар да не го пояснява) – той се възкачил в Йерусалим, за да се запознае с ап. Петър. „Равен по чин с него – казва св. Йоан Златоуст – той се възкачва до най-големия и най-стария (от апостолите), не за да научи нещо от него, нито за да бъде поправен от него в нещо, а само заради това: за да го види и за да го почете с явяването си.”
Ст. 19. „Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.”
Последното сведение, което ни дава апостолът за срещата си в Йерусалим със св. ап. Яков, брат Божий, ще трябва да се съпостави с ясната цел, която си поставя – да убеди галатяните, че нито времето, което прекарал, нито апостолите, които срещнал, били предопределили апостолското му призвание.
Цели двайсет века са изтекли оттогава. Времето, което изминало ясно доказало, че „Евангелието, което той благовести, не е човешко”. Това е едното, вечното Евангелие на Христа. То няма човешки произход и вдъхновение, но има Божествен произход и Божествено вдъхновение. Не е откритие и изобретение на човешки ум, не е търсене, мъдруване и откритие на човека, но откровение на Самия Бог към човека. Това е Евангелието, което получихме, в което стоим и чрез което се спасяваме (1 Кор. 15:1). Извор на вяра и правило на живот за християните, то става път на живота и Евангелие на вечното спасение. Амин.
Митрополит на Нова Смирна (Неа Смирни) Симеон (със съкращения)
Публикувано в „Православен глас“, бр. 54/2017 г. www.facebook.com/nevrokopska.eparhia © Неврокопска св. митрополия
