Проповед за Четвърта неделя след неделя подир Въздвижение - на светите отци от Седмия вселенски събор, 15 октомври
Днес възпоменаваме светите отци на Седмия вселенски събор (Никея, 787 г.), който формулира почитта към иконите. Иконите ни показват хора, които са се обновили чрез Христос. Забелязваме, че иконата изобразява светеца, сякаш той не е от плът и кръв. Светецът е превъзмогнал своето телесно и земно съществуване, за да седне сред чиновете на светлината в небесните селения и оттам той ни се разкрива като нов човек. Цялата грижа на отците се заключава в това ние да станем нови творения, които вече не са от плът и кръв, които са независими от миналото – все едно, че днес сме създадени.
Св. апостол Павел казва: "много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието" (1 Кор. 4:15). Всеки един от нас произхожда от един мъж и една жена. Това е началото ни, но ние не се спираме до границите на това. Макар че нашите майки са ни родили като роби, ние сме тръгнали по пътя на Христовата свобода. Всеки човек се стреми към това да бъде християнин. Християнинът – това е проект! Той е кръстен, за да се стреми през целия си живот да стане християнин. Но той няма да бъде завършен дори и до вечния живот, защото ние на небесата се усъвършенстваме взаимно, ставаме славна Христова църква. Христос полага върху ни одеждата на светлината и ние се превръщаме в светилници чрез тази положена върху нас одежда.
Но какво ни се случва на земята, след като сме се превърнали в проект на нови човеци чрез Кръщението? Идват хора в Църквата, които ни обновяват чрез Иисус Христос. Те са били подновени, станали са свободни, прекъснали са всяка връзка между себе си и плътта, между себе си и егоизма на този свят, неговата власт и неговото робство. Такива хора не са зависими от никаква похот. Светият Дух е Този, Който ги движи, а не сплотеността на селото или на страната, на религиозната общност или на партията. Духът духва над тях и небето ги раздвижва. Небесният човек е странна, порицавана и отхвърляна кръстоска, защото той напомня на обитателите на земята, че са призвани да станат небесни.
Небесните жители, великите вярващи са мразени от жителите на земята. Земните жители, които все още са привързани към пръстта, към светските неща, към измамата на похотта, ненавиждат небето и между тях и синовете на светлината няма никакво общение.
Заради този мрак, който властва в света, Бог е поставил в Църквата отци, можещи да създадат чеда на Бог Отец. Има хора, които прекъсват връзката между плътта и кръвта, за да основат нова връзка между себе си и Господ. Бог основава за Себе Си ново семейство, каквато е Църквата, а това не е човешкото семейство, съставено от мъж, жена и деца. С това нямам предвид всички присъединили се към Христос чрез Кръщението, а тези, които са осъзнали себе си като членове на Христовото тяло, като част от Самия Христос.
Дойде време да разберем, че сме родени и се раждаме в Църквата Христова и в нея ние ставаме нови хора, защото следваме Иисус Христос и сме се превърнали в братя на Господ и синове на Бог Отец.
Източник: Сп. "Моето паство", бр. 42/2017 г.نشرة رعيَّتي، عدد42، 2017م.
Превод от арабски: Виктор Дора
