Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (52 Votes)

www.politika.bgГоспод взел със Себе си Петър, Яков и Йоан на една висока планина. Това може да е била планината Тавор в Галилея или планината Ермон, т. е. днешната планина Ал-Шейх. Там Той им показал това, което те не съумявали да видят, докато пребивавали с Него в ежедневието – показал им славата Си. Славата, която притежавал, но нарочно скривал. Иисус не желаел да впечатли човечеството със славата Си, а се държал като един от нас, за да можем да достигнем до Неговата слава в края на нашето шестване на земята. Ако ние зърнем Кръста, там Той ще ни се яви в Своята слава; и ако съзрем Възкресението, ние ще видим Неговата слава. Преди Възкресението Му се е налагало да скрива Своята божественост, но въпреки това Той е пожелал да покаже на учениците, че Той е истинският Образ Божи, че Той е Единородният Син. Затова довел Илия и Моисей от рая, от техния покой, за да открие на човечеството, че Моисеевият закон вече е отминал. Щом Христовата слава изгрее, тогава Моисеевата ще избледнее. Щом Неговата светлина се яви, тя ще ни помогне да разберем думите на пророците, образ на които е прор. Илия.

Чрез Преображението Си Иисус посочва на Своите ученици, че пророчествата са се изпълнили в Него и че Той е очакваният Месия. Следователно не се нуждаем вече от пророчества, защото всичко, което са казали пророците, се изяснява и изпълнява чрез Кръста: че Бог е любов и ни разкрива това чрез Своята смърт.

Ап. Петър, като видял това велико видение, казал: „Добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника – за Тебе един, за Моисея един и един за Илия“ (Мат. 17:4). Иисус не приема това предложение. Той отказва да пребивават на Преображенската планина, защото трябва да премине през смъртта. Смъртта е важна, но много по-важно е Възкресението, което ще я последва. Затова Господ сякаш казва на Петър: „Петре, ти не знаеш какво говориш. Не бива да търсиш слава по този лесен начин“.

Славата се дава само на този, който е готов за смъртта. Славата, за която хората говорят и търсят, е евтина слава. Иисус не е дошъл за такава слава. Той дарява на човеците друга слава, която произлиза от вярата и любовта им към Отца. Дарява им скрита слава.

„Големците“, получилите милостта на Своя Господ, „велможите“ на Божето царство – те не познават силните на деня, нямат палати, не са известни сред хората, за тях не се говори, но те са притежателите на истинската слава. Бедните и гонените са собствениците на истиската слава. Безумците, които не могат да четат и да пишат, но ако са Христови, са прославените в Царството. А онези, които се представят за изтънчени, които са с голямо самочувствие, те няма да наследят славата на Царството. Умният човек няма да се възнесе на небето заради своя ум, а защото е смирен, целомъдрен и любящ Господа и сиромасите.

Иисус всъщност казва на Петър: „Ще ти даря слава, произхождаща от Кръста, придобита с кръв, чрез доброволна смърт, чрез мъченическа смърт“. Който е истински Христов свидетел, той умира мъченически, той бива удрян, а никого не удря, бива унизяван, а никого не унизява.

Иисус Христос не е търсел изява, нито човешка слава. Той прие смърт заради послушание към Отца.

Бог иска да преобрази нашия живот, да се изобрази във всяка човешка личност и тя да засияе като слънце. Иска Христос да се изобрази в нас, защото всеки човек, който живее според Евангелието, става един Христос

Превод от арабски: Виктор Дора

* Източник: сп. Моето паство, бр. 32, 2017 г. (бел. прев.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/up38u 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.