Осма неделя след Петдесетница - св. апли от 70-те Сила, Силуан и другарите им
Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус видя много свят; и смили се над тях и изцери болните им. А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат. А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби. Той рече: донесете Ми ги тука. И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа. И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша; а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца. И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. (Мат. 14:14-22)
Силата на благословението
След мъченическата смърт на честния Предтеча Господ отишъл в пустинята, за да се уедини и за да отбегне гнева на Иродиада. Там Го последвало множество народ от близките градове и села, за да чуе божествените Му слова и да получи целебното Му благословение. Виждайки толкова народ, Иисус се развълнувал и състрадавайки на болките им, „изцели болните им”. После, след като ги нахранил духовно с учението Си, Той се погрижил и за материалните им нужди.
С „пет хляба и две риби” нахранил гладния народ. „И ядоха всички и се наситиха”, пише в Евангелието. И не само това, но събрали остатъците от хляба: дванайсет пълни коша. Какво Божие благословение! От пет хляба и две риби яли и се наситили пет хиляди мъже, още толкова жени и неизброимо число деца.
С малкото се наситили мнозина
Чудото с „насищането на петхилядния народ”, – както обикновено се нарича, – било действително разтърсващо. То доказвало силата на Божието благословение. Спасителят помолил учениците Си да донесат при Него хлябовете и рибите, посочил на народа да седне на земята и „взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови”. Разчупил на части и ги дал на учениците Си, за да ги раздадат на народа.
Христос е център на живота – на небето и на земята. Всички блага се принасят на Него за благословение, защото всички те са Божие творение. Той ни ги дарува. Той праща слънцето и дъжда. Той определя климатичните условия, за да растат растенията и за да дават плодове. Христос взема в ръцете Си хляба и рибите, като с това показва, че знае за нуждата ни от материални блага. Той ги приема в ръцете Си, гледайки към небето, за да ги освети. Обръща се към небесния Си Отец, тъй като „всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре” (Як. 1:17). Благославя, разчупва и раздава. С благословението Си, Христос преумножава благата и насища гладните.
Църквата се грижи и за материалните ни нужди
Благословението е духовна сила, чрез която се изразява пълнотата на любовта. Патриарсите в Стария Завет благославяли потомците (колената) и народа си. Господ благославя учениците Си, децата, болните и им преподава Божията благодат. Също, когато се възнасял, Христос „като дигна ръцете Си, благослови ги” (Лука 24:50).
Апостолите благославят и вършат чудеса (Деян. 3:6), благославят и ръкополагат (Деян. 7:6), благославят за мъченически подвиг.
Чрез благословението Църквата преподава Божията благодат на човека и на цялото творение. Благословението стои в основата на всяко дело. Не само за големите, но и за малките начинания, е нужно да има благословение. Например, за полагането на основите на един нов дом се дава Божието благословение чрез специална молитва. За изкопаването на кладенец, за мрежата на рибаря, за стадото, за жетвата, за производството на коприна, за градината и за маслините, за гроздобера, за всичките човешки дела във Великия Требник има специални молитви. Църквата дава своето благословение най-вече за храните, чрез които се съхранява животът, освещава ги и по този начин дава радост на човека. Чрез благословението прогонва всяко въздействие на лукавия и предоставя на човека даровете, добродетелите и освещението на Светата Троица.
Без благословение хлябът става горчив
Без Божието благословение, колкото и богати да са материалните блага, те не носят щастие. Хлябът е горчив, а скъпите храни не носят полза. Без благословение, богатството става причинител на тревоги, а благополучието – причина за духовни катастрофи. Божието благословение обогатява бедния, преумножава малкото, радва задоволяващите се с малкото, дава неизчерпаема благодат. Напразно се мъчат онези, които се трудят, правят планове и схеми, без Божието благословение. Икономическите планове са неуспешни, ако не започват с Бога, ако нямат за своя цел ползата за човека и ако не се основават на Божия закон. Същевременно те се провалят, а на тяхно място идват взаимното изяждане и гибелта на човека. Всеки прогрес, който е без Божието благословение, става причина за смърт. Единствено Бог освещава всеки труд и всеки успех.
Започвай всяко свое дело с благословението на Църквата!
Съвременният човек пренебрегва силата на благословението. Вярва в собствената си сила и всичките си надежди възлага на себе си. Нашите предци, които бяха прости хора, вярваха в благословението и в молитвата. Който получеше благословението на родителите си, мислеше, че е получил най-голямото наследство. Който пък получеше благословението на някой свят старец, се чувстваше силен и непобедим. Животът винаги започваше с благословение и завършваше с благословението на Църквата.
А днес? Как стоят нещата днес? Силата на благословението, за съжаление, е подложена на съмнение. Мнозина „освободили се” от Божието благословение, се опитват да прогресират чрез „благословението” на безразличието, на дипломацията и на нечестното съревнование. Като резултат от отдалечаването на благословението от живота ни, дойдоха объркването, омразата и духовната бедност.
Хората от големите градове почти изцяло са се откъснали от Източника на благословението. За тях Молитвеникът на Църквата е една затворена книга, която има само историческо значение и няма отношение към съвременния живот. Само където има все още традиционни семейства, канят свещеника да чете молитва при раждане, да прави водосвет в ново жилище, да извършва тайнството Маслосвет. Само, където все още има благочестиви родители, се казва молитва преди хранене. Повечето хора, изпълнени със стрес, постоянно задушавани от грижи, дори да се прекръстят не успяват. Ядат, стават, започват и завършват работа без Бога и без благословение.
Братя и сестри,
Божието благословение е извор на живот, щастие и напредък. Онези, които преминават живота си без силата на благословението, се мъчат напразно. Ще дойде час, в който ще изгубят всичко, което са събирали. Ще станат свидетели на това как всичко, което са създавали се разпилява и изтлява. Търсете винаги Божието благословение и ще получите благодатта, която получиха днес онези, които вкусиха от благословения хляб и от благословената риба. Амин!
Фтиотидски митрополит Николай (адаптиран превод от гръцки език със съкращения)
Публикувано в „Православен глас“, бр. 42/2017 г. www.facebook.com/nevrokopska.eparhia © Неврокопска св. митрополия
