Литургийно св. Евангелие: В онова време Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него. Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте. И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се! А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса. И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите (Мат. 17:1-9).
Да възсияе и за нас, грешните, Твоята вечна светлина…
В кондака в чест на днешния велик празник Преображение Господне се казва: „Преобразил си се на планината и Твоите ученици, доколкото беше възможно за тях, видяха славата Ти, Христе Боже, та когато Те видят разпънат, да разберат, че страданието Ти е доброволно, а на света да проповядват, че Ти наистина си сияние на Отца“.
Тук св. Църква ни посочва целта на Господнето Преображение. На Христовите ученици е предстояло страшно изпитание във вярата. Очаквало ги е да станат свидетели на ужасното унизяване на Христос – на оплюването Му, плесниците, бичуването и позорното разпъване и смърт на Кръста. Трябвало е да бъде укрепена вярата им в Сина Божи, да им бъде показано, че Той доброволно, със собствената Си свободна воля се предава на този позор, на тези страдания.
Именно това направил Господ, когато се преобразил пред Своите ученици на Тавор и им явил цялата Си божествена слава. Те не могли да понесат тази слава и паднали ничком, но изпитали от нея в сърцата си неизразимо райско блаженство и почувствали с цялото си същество, че Христос е истинският Син Божи, че Той е източникът на вечно райско блаженство за вярващите.
Св. Църква обаче посочва и друга цел на Господнето Преображение. За нея тя ни говори в следните слова на днешния празничен тропар:
Преобразил си се на планината, Христе Боже, … да възсияе и за нас, грешните, Твоята вечна светлина…
Господ е вършел всичко заради нас: поучавал е, страдал е и е умрял заради нас, възкръснал е и се е възнесъл заради нас, преобразил се е заради нас, та чрез тази божествена светлина да преобрази и нас, чрез тази светлина и ние от грешни да станем чисти и свети, от немощни – силни, от скръбни – радостни. Тази светлина, необходима за нашето преобразяване, не е нищо друго освен благодатта на Светия Дух, която е слязла върху апостолите и която оттогава до днес изобилно се излива върху нас чрез светата Църква, чрез нейните Тайнства.
Как светлината ни преобразява
И св. Църква ни показва голямо множество примери за това, как дивно тази божествена благодат, тази божествена светлина преобразява нас, грешните, и ни прави нови, благодатни хора. Така, чрез тази благодат, някога се е просветил благоразумният разбойник, разпънат на кръст заедно с Иисус Христос. Св. евангелисти Матей и Марк повествуват, че отначало и двамата разбойници хулели Господа. А ев. Лука уточнява, че само един от тях е хулел Господа.
Става ясно, че Господ се е докоснал със Своята благодат до сърцето на другия разбойник. Господ си спомнил голямата милост, която според църковното предание той Му оказал, като не причинил на св. семейство никакво зло, когато Богомладенецът със Своята Пречиста майка и праведния Йосиф бягали от Ирод в Египет. На кръста този разбойник повярвал в Христос и пръв от Христовите последователи бил въведен в рая за вечно блаженство. Тази благодатна светлина озарила някога и Савел, когато той отивал в Дамаск, за да преследва и да предава на смърт християните. И от гонител той се преобразил в най-велик Христов апостол.
Чрез същата тази благодат, чрез нейната божествена светлина Мария Египетска, Евдокия и Таисия от прочути блудници са се преобразили в ангели по своята чистота и любов към Христос. От жизнеописанието на преп. Моисей Мурин се вижда, че той е бил главатар на разбойници, опетнен с убийства и всевъзможни тежки престъпления. Впоследствие обаче, озарен от благодатта и укрепяван от нейната сила, той удивлявал всички със своята кротост, със своя ангелоподобен живот, поради което св. Църква го е поставила наравно с преп. Арсений Велики и други велики св. отци.
Св. Църква ни дава много примери за поразителното въздействие на благодатта, когато хулителите на Христос, мъчители и палачи на християните, изведнъж са ставали вярващи и са приемали мъченически венци.
Господи, просвети моята тъма!
Великият отец на Църквата св. Григорий Паламà, архиепископ Солунски, е обичал да се моли с такава кратка молитва: „Господи, просвети моята тъма“ (срв. Пс. 17:29). И Господ така го просветил със светлината на Своята благодат, че когато св. Григорий извършвал Литургия, от лицето му струяла божествена светлина и мнозина благочестиви люде в храма я виждали.
Нека и ние, мои възлюбени в Христос чеда, винаги се молим да се преобразим и да станем от плътски – духовни, от страстни – безстрастни чрез светлината на благодатта, която живее в нас от момента на Кръщението и която тлее в нас като божествена искра под пепелта на нашите грехове и страсти. Нека чрез изпълнението на Божиите заповеди да се стремим, като към най-главна цел на нашия живот, да бъдем светлина, съгласно думите на Спасителя: „Вие сте светлината на света“ (Мат. 5:14); „тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят небесния ваш Отец“ (Мат. 5:16). Нека след смъртта ни над нас да се изпълнят словата на Господа: „Тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си“.
Затова нека умоляваме Пречистата Божия майка, нашата първа Застъпница и Ходатайка пред Бога, да се осъществят с цялата си сила и над нас словата на тропара в чест на днешния празник:
По молитвите на Богородица да възсияе и за нас грешните Твоята вечна светлина, Подателю на светлината, слава на Тебе!
Амин.
Проповед, произнесена през 1947 г.
Публикувано в Православен глас, бр. 43, 2017 г. – www.facebook.com/nevrokopska.eparhia
