Пета неделя след Петдесетница. Св. свщмчк Панкратий, еп. Тавроменийски.
Литургийно свето евангелие:
В онова време, когато Иисус стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им. Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си. (Мат. 8:28-9:1)
Най-голямата победа на дявола е да ни убеди, че не съществува
Разказът за изцерението на бесноватите, който се среща и при тримата евангелисти-синоптици (Матей, Марк и Лука), подчертава властта на Месията Христос над дявола и „царството” му. Чрез Кръста и Възкресението Си Христос победи сатаната и освободи човека от неговата власт. Христос не иска да вижда човека „бесноват” – т.е. роб на сатаната. Въпросът обаче е: „как самите бесновати гледат на Христос” и най-важното: разбират ли изобщо тези хора състоянието си.
Първо ще се запознаем със състоянието на бесноватите. У мнозина съществува заблудата, че бесноватите са просто луди. Това обаче не е истина. И, ако все пак от гледна точка на духовната им неуравновесеност, бесноватите могат да се разглеждат като луди, то сигурно е, че те принадлежат към една особена група „луди”, която упорито се бори срещу Божия ред.
Евангелието ни разказва за съществуването на дявола и за действието му в света толкова реално, колкото и за съществуването и за явяването на Бога в света. Онези, които – макар културни или „висшисти” – упорстват в отричането на съществуването на сатаната, се намират вън от духовното пространство на Свещеното Писание и, разбира се, вън от Църквата. Единственото, което постигат е, че улесняват действието на дявола вътре в тях. Защото, както правилно е казано: „Най-голямата победа на дявола е да ни убеди, че не съществува!”
Кога ставаме подвластни на дявола?
По три начина човек става собственост и владение на сатаната:
1) дяволът влиза вътре в човека и го прави свое жилище. Тогава личността на човека страда от ужасна промяна, както виждаме при бесноватите от днешния евангелски откъс;
2) човек предава на сатаната мисълта и волята си, съобразявайки се с неговата воля;
3) неволно човек се подмамва по света, който „лежи в зло”, се „изгражда” съобразно него и върши волята на дявола. Този трети случай е общ дял и за християните, които живеят в общество, което формират не те, а антихристовите сили… Всички „бесновати”, всички роби на дявола, живеят в гробове, в мястото на смъртта, като живи мъртъвци. Бесноватите не са личности, те са мъртви същества. Те са мрачни, тъмни са и делата им, както и господарят им…
Господ Иисус Христос – Любов и Правда
Христос дойде в света, за да изтръгне творението си от ноктите на дявола. Затова Той не спасява човека само положително, съединявайки го с Тялото Си (чрез св. тайнства), но и отрицателно, освобождавайки го от властта на дявола. Христос поразява сатаната, воюва с греха безмилостно – защото „съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост” (Иак. 2:13). Затова демоните крещят уплашени при вида на Христос и Го умоляват. Този, който си представя Христос (само) като един скромен и слаб образ, като „Благия Иисус”, Който отстъпва пред всичко силно и безчовечно, не е възприел изобщо в себе си действителния образ на Христос. От стоенето на Христос срещу сатаната изниква цялостният и неповреден Негов образ. Христос е крепък, Христос е войн. Неговата битка е най-важната битка на всички векове. Колкото обича Той създаденото от Него творение, толкова „мрази” греха. Христос е вечно Съществуващият, Който събира в себе си най-голямата любов и благост, но и най-праведната и най-страшна строгост и гняв. Той е извор на любов и състрадание, но и на безпристрастен съд над злото. Христос съди света. Ние, християните, бихме имали голяма полза, ако не се заблуждавахме и възприемахме Христос не само като първообраз на прошката и снизхождението, но и като съдия на лукавия свят, като съдия на злото. Това би помогнало и на нашето собствено поведение в света.
Безсилието на злото и Божието всемогъщество
Бесноватите от днешното евангелие олицетворяват онези човеци, които макар да са жилище на сатаната, приемат Божията благодат и се изцеряват. Освен това обаче в откъса се проявяват и доброволните нарушители на Божия закон – свинарите и свинете им – като символ на беззаконието им. Показателно е, че бесовете искат от Христос да ги остави да влезнат в рожбата на беззаконието, т.е. в свинете. Дяволът гледа на беззаконната печалба и на всеки плод на греха като на собствено негови и затова техният край е стръмнината и морето. Забележителното обаче е, че онези, които мислят себе си за здрави – свинарите, гонят Христос. Всички те гледали на двамата бесновати като на обиталище на сатаната, но за себе си мислели, че са свободни от властта на дявола, защото не искали да признаят беззаконията си. Христос е опасен за тяхното греховно спокойствие. Той идва, за да смути снизходителното им мълчание и да разбуди съвестта им. По същия начин обществото гледа на всеки пророк, който разкрива раните му, и допринася да се освободи от зловонието, на всеки, който вярно изпълнява мисията си, на всеки духовен работник. Греховното общество винаги ще обезглавява Предтечата и ще обесва без колебание свети Козма Етолийски! За да затвори всяка пророческа уста, която открива беззаконието му.
Цялата греховност на света е тъмна и демонична. Крие се в тъмни и мрачни гробове. Същото правило важи както за индивидуалните дела, така и за организираното действие на греха, за политическите и религиозни (сектантски) пропаганди и интереси. Те също излизат от гробовете и разпръскват зловонието на смъртта. В обществото непрекъснато ще продължава борбата на Христос и на сатаната. Не става дума за някакъв философски дуализъм, за митологично разбиране. Истина е само това, което четем в Евангелието. И Христос, и дяволът имат място в този свят. Всеки от тях се бори да спечели човешките души. И виждаме как мнозина бесновати стават „Христови” (Гал. 5:24). И обратно, за съжаление, виждаме мнозина привидно незасегнати от сатаната, да предпочитат делата му и да прогонват Христос и да не желаят освобождение от греха, което Той ни носи.
Страшното обаче е, че докато сатаната осъзнава безсилието си пред Христос и трепери при явяването Му, ние, християните, падаме на колене пред злото, плашим се от заплахите му и търсим от него покровителство! Тъй като, за съжаление, все още не вярваме, че „Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света” (1 Йоан. 4:4).
Днешните бесновати
В нашето време можем да разделим хората на три групи според пораженията, които са понесли от сатаната.
Първо. Видимо бесноватите, които са във властта на дявола и се направляват от него. За всички тях обаче има надежда един ден да срещнат Христос и да станат Христови.
Второ. Тези, които нямат никакво вътрешно разположение да се обърнат, защото са стигнали до състоянието на свинете. Със всички тях, колкото и да измъчват света с беззаконието и лукавството си, ще се случи едно – чака ги „стръмнината” (Мат. 8:32).
Трето. Съществуват обаче и други, които мислят, че нямат нужда от лечение, защото не осъзнават състоянието си. Това са свинарите и целият град, които гонят доброто в лицето на Христос и пренебрегват спасението. Към тази категория се числят всички онези, които св. ап. Павел по-късно ще нарече хора, които мислят, че стоят (1 Кор. 10:12). С традиционната им религиозност и етика те приспиват себе си, въобразявайки си, че нямат злини пред Бога и това ги прави спокойни. Затова и с удоволствие „пасат свине”, продължават делата на отстъплението и беззаконието.
Всеки християнин и всеки, който живее според Евангелието, трябва да знае, че при срещата си с тази група ще намери най-голяма съпротива. Там са най-страшните бесновати!
Протопрезвитер д-р Георги Металинос
Публикувано в „Православен глас“, бр. 39/2017 г.
www.facebook.com/nevrokopska.eparhia
© Неврокопска св. митрополия
