Мобилно меню

4.9833333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (60 Votes)

06 yepistilii 2pol12v SinaiЛитургийно свето евангелие: В последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен. Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът. Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос? Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид? И тъй, у народа произлезе разпра за Него. А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка. Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха; защо Го не доведохте? Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек. Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили? Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите? Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет. Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им: осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши? Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил. Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота. (Йоан 7:37-52; 8:12)

„В последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие.”

Този призив на Господ Иисус Христос, отправен към цялото човечество, ще звучи през всички векове, до края на времената. Който чуе и послуша гласа Му, ще бъде жив, защото е настъпило благоприятно време, т. е. време за спасение. Който е гладен и жаден за правда, който търси вечно блаженство, нека отиде при Извора на живата вода – Иисус Христос и да пие. „Който вярва в Мене, – казва Той, – из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.” Спасителят многократно използва в Своите проповеди образа на живата вода. На езика на Свещ. Писание живата вода е постоянно течаща вода, която блика и извършва непрекъснато обновяване. „Водата, която му дам, – казва Той на самарянката – ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен” (Йоан 4:14). Както без вода човек не може да живее, така и без Христос неговата душа умира.

Израил пиеше от скалата, която беше в пустинята (тази скала, този камък, казва апостолът, е Христос), а вярващите в Христос пият от камъка, който е в самите тях. Като пребъдва в нас, Спасителят не само утолява жаждата на всички нас, които сме сред духовната пустиня на този свят, но ни дава безкрайна и вечна утеха. Който е приел в сърцето си Христовата истина и Неговата благодат, той не може да ги скрие. Те сами свидетелстват за себе си. Светостта на Христос, към която от дълбините на сърцето се приобщава християнинът, със сигурност ще се разкрие в светостта на живота му. Тя ще се излива над другите. Светият човек е участник в светостта на Христос, такъв човек е общо наследство на цялото човечество.

Но ние винаги трябва да помним каква е цената на този придобит дар. В часа на Христовото разпятие, когато един от войниците Го пробожда в ребрата, веднага изтича кръв и вода. Извършва се раждането на Църквата с нейните основни тайнства – кръщение и причастие. Дава се дарът на Светия Дух. И сега Господ говори за Духа, Когото вярващите в Него ще приемат: защото „Дух Светий още не бе даден на учениците Му”.

Ако сравним яснотата на богопознанието и силата на благодатта на Христовите ученици след Петдесетница с тяхната помраченост и слабост преди това, ще разберем в какъв смисъл се казва: „защото Дух Светий още не бе даден”. Първите наченки на Духа учениците приемат от Христос веднага, но времето на пълното узряване на жътвата все още не е дошло. Светият Дух още не им е даден в реки от жива вода, които да напоят цялата земя, „понеже Христос още не бе прославен”. Смъртта на Господ на Кръста се нарича Негова прослава, защото чрез Своя Кръст Той победи дявола и смъртта. Дарът на Светия Дух, който е сега над Христовата църква, е „откупен” с кръвта Му. Без Голгота нямаше да има Петдесетница. Животът и смъртта на Иисус Христос са необходими, за да се отприщят реките от жива вода за човешкия род. Когато Христос беше на земята, все още нямаше такава нужда от Светия Дух, каквато се яви след заминаването Му. Светият Дух още не беше даден на учениците, но им беше дадено обещание, че ще Го получат. И ние, които очакваме изпълнението на Господните обещания, сме длъжни да живеем с несъмнена надежда, че в свое време – в зависимост от живота на всекиго от нас – ще ни бъде дадено да станем участници в благодатта на Св. Дух.

Само когато познаем Иисус Христос, истински ще познаем и Светия Дух. Неговата силата действаше върху пророците и старозаветните праведници, но едва на Петдесетница Светият Дух се яви като Личност, като ипостас на Пресветата Троица. От този момент нататък, Светият Дух ни просвещава, за да бъдем и ние свидетели на Възкръсналия Христос. Молитвата „Царю небесни” и Господнята молитва „Отче наш” стават наши постоянни молитви.

И ние чуваме по-нататък, как от тези думи на Христос произлиза разделение между народа. Смятате ли, че Христос донесе мир? Не, с проповедта на Евангелието става разделение, защото едни се събират около Христос, а други – срещу Него. И за името Му се разгарят ожесточени спорове, сякаш за това Той дойде при хората, а не за да им се даде истината, любовта и радостта. Макар най-сладкото слово Христово да е изпълнено със Светия Дух, намират се и такива, които искат да хванат и да убият Христос.

И ето, пратените да Го хванат се връщат обратно, без Него, защото никога през живота си не са чували някой да говори както този Човек. Наистина, с нищо не може да се сравни това да се слуша Господ. Но фарисеите, превъзнасяйки се със своята книжовна ученост, с презрение гледат на простия народ, който открива сърцата си пред Господ. Какво може да бъде по-лошо от това някой да се чувства твърде умен и добър, за да има нужда от Христос. Но, уви, такова заслепление се случва често. Ние виждаме и Никодим, идвал нощем при Христос, който прави сега плах опит да се застъпи за Господ. Той дошъл тогава през нощта от страх да не го видят; и сега, обръщайки се към съда според закона, той още не прави решителен избор. Но ще дойде време, когато ще види разпнатия Христос и открито ще изповяда, че е Негов ученик.

Много християни, които по характер са кротки и не се отличават с особена смелост, в опасни ситуации – с благодатта на Светия Дух – придобиват несъкрушимо мъжество. Никой от нас няма да избегне изпитанията, чрез които ние ще трябва да покажем действително ли сме предани докрай на Христос, или предпочитаме безопасната полуистина. Това отстояване на Господ може да ни струва скъпо, но неизменни са думите на Христос, че Той ще признае всеки, който Го изповяда на земята, и ще се отрече пред небесния Отец от всеки, който на земята се отрече от Него. Верността към Христос може да означава кръст, но само чрез тази верност нашият кръст се свързва с Христовия Кръст, чрез който дойде радостта за целия свят – благодатта на Петдесетница.

„Аз съм светлината на света – казва Иисус Христос, – който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота”. Светлината на живота изхожда от животодателния източник на Светата Троица. Светлината на нейното присъствие в света Христос явява в Своето възкресение чрез Светия Дух. Да следваме Христос означава да предадем себе си – и душата, и тялото, и духа – в послушание към небесната мъдрост на Отца и Сина, и Светия Дух. Само по този начин можем, безопасно извършвайки нашето земно странстване, да не се препънем, да не се отбием от пътя сред сгъстяващия се мрак, да преминем през живота и да влезем в славата Божия, приготвена за онези, които Го обичат. Амин.

Протойерей Александр Шаргунов. Публикувано в „Православен глас“, бр. 34, 2017 г.

© Неврокопска св. митрополия


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wc83a 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.