Неделя на Блудния син. Преп. Исидор Пелусийски, св. мчк Иадор
Неделно апостолско послание: „Братя, всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо. Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото. Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си. Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не! Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: „ще бъдат двамата една плът”. А който се съединява с Господа, един дух е с Него. Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии”. (1 Кор. 6:12-20)
„В телата си и в душите си…”
В днешния апостолски откъс св. апостол Павел ни призовава да славим Бога „в телата си и в душите си, които са Божии”. А евангелският откъс, посредством двамата братя, ни разкрива не как прославяме, но как опозоряваме „в телата си и в душите си” Бога.
Днешната неделя е известна като Неделя на блудния син или по-точно Неделя на блудните синове, защото в действителност и двамата са блудни, и двамата живеят далече от бащата, и двамата огорчават бащата.
Малкият син е пример за това как бива опозоряван Бога „в телата ни”, а за това как бива опозоряван „в душите ни” – пример е по-големият син.
В апостолския откъс свети апостол Павел ни изяснява, че нашето тяло е член на Христовото тяло и храм на Светия Дух в нас. Също така подчертава, че ние не принадлежим на себе си, но на Бога и сме изкупени на много висока цена – чрез пресвятата Кръв на Господ, която се проля на Кръста за спасението ни.
Тежестта на греха
Тази връзка на Бога с тялото ни разкрива тежестта на блудния грях и най-общо на плътските страсти. Всеки друг грях, който човек извършва, е извън тялото. Но този, който блудства, съгрешава със самото тяло. Това тяло обаче е Христов член, както казахме, храм на Светия Дух. С безпокойство божественият апостол размишлява за последствията от този грях, задавайки неумолимото питане: „И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница?” Чрез този въпрос виждаме в какво се състои тежестта на блудния грях. В това, че се осквернява Тялото Христово и това не е някаква метафора, а е ужасна действителност.
Със светото Кръщение тялото ни се присажда към Христовото Тяло, а с божественото Причастие то става жилище на Троичния Бог. Освещаването на човека не се отнася само за душата, но и за тялото, за целия човек. Тази истина се вижда най-ясно в почитта, която Църквата отдава на мощите на светиите и на телата им, които чрез благодатта на Светия Дух се запазват незасегнати от тлението. От тези „голи кости” бликат изцерения, защото имат в себе си като съкровище Божията благодат.
Следователно, Бог се прославя „в телата ни”, когато предоставяме тялото си на Христос, на Когото и принадлежи, за да стане то Негово собствено жилище. Тоест, когато се подвизаваме да бъдем чисти от всяка сквернота на плътта и да се изпълваме със святост в страх Божи. Постът, аскезата, коленопреклоненията нямат за цел да измъчват тялото, но да го упражняват духовно, та да възприеме то да обитава и да живее в него Христос.
Духовното падение
От друга страна, необходимо е особено да внимаваме в поведението на първородния син от днешния евангелски откъс, което тъй често срещаме сред религиозните хора. Предполага се, че този е добрият син, който е близо до бащата и изглежда „морален” човек. Той не е пропилял бащиния имот в блуд, не е живял разпътния и блуден живот на своя по-малък брат. Но въпреки че телесно живее близо да баща си, той духовно, в сърцето си, е много далече от него. Той не прощава при покаянието на брата си. Не се радва за спасението му. Няма любов и милост към него. Огорчава се от радостта на баща си. Сякаш, предпочита брат му да живее в грях, за да изпъкне собствената му „добродетелност”.
Егоизмът и отсъствието на любов са основният начин, по който опозоряваме Бога в душите си. Бог е любов и само „който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него” (1 Йоан. 4:16). Човекът Божи, истинският християнин, не е този, който извършва някои добри дела или избягва някои лоши дела. Той е този, който в своя живот разкрива Христовия живот, Христовия нрав, който е любов, милост, смирение и прошка.
Много християни, които редовно се черкуват, във всекидневния си живот имат нехристиянско поведение. Поведение, което е противоположно и чуждо на Христовия живот. Нямат любов помежду си. Твърде жестоки са към другите. Имайки като морален критерий вероятната чистота на своите тела и забравяйки за сърдечното зловоние, което излиза от тях, те са безмилостни в критиката си към другите и, когато им се отдаде случай, изливат върху тях цялата ненавист, която таят в себе си.
Как се прославя Бог
Ние прославяме Бога чрез духа си, когато умъртвяваме собствената си воля и се подвизаваме Христос да бъде всичко в живота ни, когато се подвизаваме да придобием „ум Христов” и „Христова мъдрост”. Когато се подвизаваме Христовият нрав, нравът на любовта и смирението, да стане наш собствен нрав.
Добре ще бъде да не забравяме, че егоизмът – този корен, основа и извор на всяка телесна и духовна сквернота – се превръща в средство, чрез което се позори Бога и се хули Божието име. Нека, живеейки в духовната атмосфера на Постния триод, да възприемем насърчението на апостола и нека да се подвизаваме да станем свети в страх Божи, като Го прославяме в телата и в душите си. Амин.
