Втора неделя след Петдесетница – на всички български светии; св. мчци Леонтий, Ипатий и Теодул
Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус, като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари; и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него. Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова Зеведеева и брата му Иоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика. Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него. И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа. (Мат. 4:18-23)
Господ Иисус Христос казва, че светило се не запаля, за да се тури под крина или под одър, но се поставя на светилник, за да осветлява всички вкъщи (Мат. 5:15). Такива светила, запалени от Бога, са светиите. Те са поставени нависоко, за да осветляват и освещават ония, които биха дошли под тяхно озарение. Бог е запалил тия светила, защото сам Той е светлина, която е живот, истина и радост. Животът се нуждае от светлина. Не само животът в нравствен и духовен, но и в битиен смисъл, животът безусловно се нуждае от светлина, за да расте и да процъфтява и да дава плод и обилие на плод.
Затова Иисус Христос казва за Себе Си, че е светлината на света и призовава всички, които са повярвали в Него, да Го следват, за да имат сами светлината на живота (Йоан 8:12) и истината. Много е зле за човека да върви в мрака на живота и да не може да го опознае, да го изживее и да изпита неговата радост.
Иисус Христос призовава всички да Го следват, докато е още ден, докато още могат да дойдат под озарението на божествената светлина, която идва от Него (Йоан 12:35-36). Но Той казва и на Своите близки ученици, т.е. на тия, които са приели от Него светлина, че са светлината на света. Светлина на света са всички светии и тези, които чрез благочестие се стремят да им подражават.
Светиите са светила, запалени от Божията светлина; те приемат тая светлина и я отразяват върху нас. И ние, в нашия духовен и благодатен живот, приемаме светлина непосредствено от Бога, но и чрез светиите. Богато е небето на вярата, обсипано от много светила, които осветляват пътищата на човеците във вяра, благочестие и светост.
Днес празнуваме деня на българските светии, възсияли из недрата на българския народ, на светиите, които са се родили в Църквата на светостта чрез величественото и тайнствено взаимодействие между Божия Дух и човешкия дух. Празнувайки техния ден, празнуваме светостта, която възражда живота във всичките му измерения, просвещава ума, открива път на знанието, облагородява сърцето, извисява волята, утвърждава личността.
Ние тачим паметта на всички български светии, спомняме техния жизнен подвиг, тяхното дело и заслугите им. Паметта им е жива. Всички знаем за нашите родни светии, защото светлината, която иде от техния светийски ореол, стига дълбоко в нашата душа, стига далеч и дълбоко навред по нашата неизгледна земя. Тяхната памет е от род в род. Българите са я тачили и с това са ставали съпричастници на светиите, на светийския дух, защото светостта е една висша степен на благочестието.
Когато възпоменаваме паметта, светийския подвиг и делото на нашите родни светии, ние с благодарност възпоменаваме и техните големи заслуги, които никога не престават и имат историческо значение, но имат значение и за сегашната духовна съдба на всекиго от нас, защото въздухът, който дишаме в Църквата Божия, е въздухът на светостта, въздухът, който постоянно се освежава чрез подвига на нашите родни светии и на всички светии, които светата Църква молитвено тачи.
Какво им дължим? Нищо друго, освен да им въздадем истинска почит. А какво значи да им въздаваме истинска почит?
Това ни открива един въпрос: полезна ли е светостта? Благочестието, е казано в Словото Божие, е полезно за всичко (1 Тим. 4:8), при всички обстоятелства е полезно за вярващия човек. Светостта е още по-полезна, защото тя е служение на другите, служението пък на другите е принос за общо благополучие.
Но ето, че тоя въпрос ни поставя втори въпрос: възможна ли е светостта? За нас, които сме в Църквата Божия, и следователно в Църквата на светиите, не може да има никакво съмнение, че светостта е възможна и към нея трябва да се стремим. Тя е по силите на човека, щом са могли да изгреят толкова много звезди на светостта у нас. Народът е родил светиите; от него те са излезли. Бог ги е въздигнал, Той ще въздига всякога светии от същия народ, който е духовно заквасен със святост.
Но и трети въпрос се явява: ако светостта е полезна и възможна, не е ли и необходима? Щом е полезна и възможна, тя е и необходима за живота, без нея не бихме могли духовно да съществуваме. Наистина не бихме могли духовно да съществуваме без святост и без стремеж към святост, не бихме могли да бъдем духовно здрави човеци.
Явява се и четвърти въпрос: щом като светостта е полезна, възможна и необходима, дали ни е заповядана? Бъдете свети, е казано на много места в Свещените книги - от първата до последната. Чрез Моисея Бог е казал: „Бъдете свети, защото Аз Господ, Бог ваш, съм свет.”(Лев. 19:2). А Иисус, Светият Божий, поръча на всички: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.”(Мат. 5:48). И Неговите свети ученици призоваха повярвалите към святост.
От родните светии българският народ е бил озарен и със светлина на благочестие и святост, за да живее добродетелно, да се издига духовно и да създава морална крепост на своя личен, семеен, обществен и държавен живот.
Българските светии са озарявали благочестивия народ за служение на Божието дело в истина и в любов. Заветът им е тоя: да познаят истината и да пребъдват в любовта Божия, която е сила за братство и единомислие. Вярата Христова чрез словото и примерите на родните светии е създала единството на българския народ.
Ето кое е озарението, което вярващите люде получават от светиите, излезли от духовните недра на българския народ. Това озарение е за нас живот и радост.
И ние сме светлина на света, както ни е нарекъл Спасителят. И ние трябва да отразяваме светлината си върху живота. Това ще можем да сторим, ако постоянно се намираме под озарението на Божията светлина и под озарението на родните светии и мъченици, които са светила, запалени от могъщата Божия ръка на небосклона на българската църковност и благочестие, за да намираме и ние, децата на благочестивия народ, пътищата на вярата, на благочестието, на любовта и на вярното служение на човека, на Бога и на нашия собствен народ.
Нека всякога молитвено да призоваваме помощта на светите Божии угодници, възсияли от средата на българския народ, защото чрез това откриваме дверите на нашето сърце за възраждащата светлина, що иде от небето на вярата, за богатата светлина, която е Самият Господ Иисус Христос. Амин.
Български патриарх Кирил (1957, 1962 г.; със съкращения)
www.facebook.com/nevrokopska.eparhia Публикувано в „Православен глас“, бр. 36, 2017 г. © Неврокопска св. митрополия
