Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)

432f888f905f234b23b7af735158e06dСедма неделя след Петдесетница - св. мчци Трофим, Теофил и другарите им; св. свщмчк Аполинарий, еп. Равенийски

Литургийно свето евангелие: В онова време, когато Иисус си отиваше, тръгнаха подире Му двама слепци които викаха и казваха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи! Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра. И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя. Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля. А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз. И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа. (Мат. 9:27-35)

Изцерението на двамата слепци

В днешното евангелско четиво се разказва за изцерението на двама слепци. Във всички евангелски разкази, както и във всяка евангелска дума, се крие безкрайно дълбок смисъл. Това е така, тъй като Евангелието говори за вечните, непреходни истини, за вечната правда на живота по Бога. Днешното евангелско четиво също разказва за вечни истини, които са особено важни за нашия всекидневен живот – за любовта на Бога към човека и за любовта на човека към Бога; за това, че Бог със Своята милосърдна помощ никога не оставя човека. Каквото и да се случва с нас, Бог никога няма да ни остави нито в беда, нито в мъка. Само да бъдем с Него чрез вярата си, да бъдем с Него чрез любовта си и с верността си към Него в нашия живот.

Двамата евангелски слепци дошли, зовейки: „Помилуй ни, Иисусе”. Те били особено настоятелни, знаели каква е силата на Господ Иисус Христос и вярвали в нея без всякакво съмнение. Те влезли след Него в нечий дом и просели, и молели: „Изцери ни!” Господ ги попитал: „А вие вярвате ли в Мене? Вярвате ли, че мога да сторя това?” Те отговорили: „Да, Господи, разбира се, вярваме…” Тогава Той се докоснал до очите им и  те се отворили – слепите прогледнали!

Духовната слепота

Със своята духовна слепота всички ние приличаме на тези двама слепци. И не само с нея. На тези болни, измъчени от своя недъг човеци, ние приличаме също така и с нашите духовни и телесни недъзи, от които се мъчим, както и те се мъчили и, също като тях, всичко просим от Господа: „Облекчи страданията ни, изцери ни, върни ни здравето и загубената радост от живота”. Но ние невинаги приличаме на тях по своята вяра в Господа и в Неговата сила. Ние не приличаме на тях по своята вярност към Бога. У нас тя не е така крепка, както при двамата слепци, не е така несъмнена. Дали това не е причината, поради която оставаме неизцерени?

Всички наши страдания, както на отделните хора, така и на всички нас заедно, всяка житейска мъка са следствие от това, че сме подвластни на страстите. Те ни заставят да работим за греха, т.е. за злото, и ни отнемат истинската радост. Те угасят огъня, който дава на сърцето истинска светлина и топлина. В началото страстите сякаш изпълват живота на човека, но в действителност го опустошават. И когато осъзнаем това, тогава идват разочарованията, душата охладнява и се ожесточава. Незабележимо и за нас самите, страстите ни превръщат в студени и пусти, в лениви и пресметливи себелюбци. Отдавайки им се, осакатяваме и своя живот, и живота около себе си. Уви, често пъти им се предаваме твърде лесно и така потъмняваме в себе си светлината на Божия образ и подобие, по които сме сътворени.

Но, братя и сестри, страстите само затъмняват, но не унищожават Божия образ у нас. Защото Божият образ у човека е неунищожим. Страстите у нас не са всевластни. Тяхното господство – дори над най-последния грешник, – не е безгранично. Страстната сила в душата може да бъде победена. Сърцето може да се освободи от нея. Тя може да се измени и освети. Всеки човек, дошъл в света, може да бъде просветен и се просвещава, може да бъде осветен и се освещава от същата Божия сила, която изцерила двамата евангелски слепци и ги направила зрящи. Тази сила е силата на Божията благодат и се дава на всеки, който я пожелае. Трябва само да я поиска, само да я възжелае с вяра и любов към Бога и, задължително, с вярност към Него в своите мисли, воля, с цялото си сърце.

„Ние сме причастници на Бога”

От проповедническия амвон вие, братя и сестри, често чувате за учението на светите Отци на Христовата Църква за Божията благодат. А кой от вас вече и от опит, върху самия себе си, не е познал – в една или друга степен – действието на Божествената сила? Вие знаете, че с Божествената сила, с Божествената енергия, човекът става причастник на Бога. „Ние сме причастници на Бога” – според дивното слово на известния на всички вас св. Григорий Паламá, когото ние с вас с такава любов почитаме най-вече заради неговото висше, духоносно учение за Божиите енергии, чрез които Бог се открива в света и които ни съединяват с Него.

Но не е достатъчно само да знаем за вечно присъстващата в света Божия сила. Не е достатъчно да знаем за това дори и опитно – само спомняйки си, само помнейки миналите, вероятно у всекиго от нас, мигове на чудни съприкосновения на Божията благодат с грешното ни сърце. Нужно е непрестанно да я желаем. Нужно е действено да се стремим да я придобием – за да бъдем с Бога и в Бога, за да не угасва никога в сърцето ни Божият образ, за да не ни напуска никога истинската радост.

И в тъмата на греха и злото, която обгръща нашата душа, не трябва да се отчайваме и да падаме духом. Да не мислим, че тъмнината, грехът и злото – и заедно с тях мъката – са без изход и са наша съдба. Не! „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат” (Як. 4:6). Да се постараем да имаме смирение и Божията сила непременно ще ни въздигне от най-долните низини на греховното ни падение. Да се опитаме да придобием, макар само една християнска добродетел, и ние обезателно ще почувстваме върху себе си чудното действие на озаряващите душата благодатни Божествени енергии. Това са думите на Спасителя: „На кого ще погледна, ако не кроткия и смирения по сърце” (вж. Ис. 66:2). Да се постараем да станем кротки. Така да построим отношенията си с близките и далечни хора. И силата на Божието милосърдие няма да ни остави, силата на Божията благодат няма да отстъпи от нас. Тя постоянно ще изцерява нашите душевни и телесни недъзи и немощи.

Много отдавна Господ Иисус Христос ходил по земята и изцерявал всеки недъг и всяка човешка болест, както при двамата слепци от Евангелието, които проявили към Него несъмнена вяра. Но и сега, по цялата вселена, Господ Иисус Христос със същата божествена сила изцерява всички, които вярват в Него. Дава им мир, истинска радост и спасение. Нека Му вярваме, както вярвали двамата слепци, изцерени от Него. Нека бъдем като тях – верни в своята вяра и любов към Него. И да прославяме по цялата земя предивното и пречудно Негово божествено име. Амин.

Протойерей Всеволод Шпилер (1956 г.)

Публикувано в „Православен глас“, бр. 41, 2017 г.

www.facebook.com/nevrokopska.eparhia © Неврокопска св. митрополия


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uppu9 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.