Петата неделя след Петдесетница ни говори чрез литургийното си евангелие за изцеряването на двамата бесновати от Гадаринската страна. Евангелието е кратко, но изпълено с духовни значения.
В онова време, когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им. Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си (Мат. 8:28-9:1).
Това евангелие ни посочва на първо място Христовата благост, която освобождава хората от демонската злоба. На второ място ни разкрива, че Христовото желание да освободи хората от демонската сила има за цел да направи хората свободни и достойни за добри дела. На трето място Господ Иисус Христос позволява на демоните да влязат в стадото свине, за да покаже, че демонската сила върху хората е ограничена и че в деня на Страшния съд те ще бъдат изпратени в ада, който сега се символизира от морската дълбочина. На четвърто място евангелието ни показва, че причинената на гадаринците материална загуба от удавянето на свинете в езерото е вид наказание, което е приложил Спасителят Иисус Христос за жителите на гр. Гадара, тъй като те са били твърде обсебени от материалната печалба и твърде малко загрижени за духовното, били са безчувствени към болката на другите.
Забелязваме в този евангелски откъс, че никой не е поканил Спасителя в Гадаринската страна. Той по собствена инициатива тръгва от Капернаум, преминава езерото и стига в Гадаринската страна, където имало двама души, измъчвани дълго време от демони. Това ни показва, че Христос знае къде има страдание, къде има измъчвани хора – било от болест, демони, нещастия, огорчения, трудни ситуации. Неговата милостива любов е мотивът, заради който Той прекосява с кораб езерото и стига в Гадаринската страна. По учудващ начин двамата бесновати, по-точно демоните в тях, които са властвали върху техните духовни сили – ума, волята и чувствата, разпознават Иисус – че Той е Синът Божи. И изповядват Неговата божественост, казвайки: „Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий?” (Мат. 8:29). Ще рече, демоните са видели един Човек и са изповядали Сина Божи в Него. Това означава, че те са знаели повече от хората. След това са продължили, като Го питат: „Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?” (Мат. 8:29). Това ни говори, че демоните знаят, че ще настъпи време, т. е. в края на вековете, при Страшния съд, когато демоните ще бъдат съдени и изпратени в ада, защото са горделиви, злобни и нечисти, затова също се наричат нечисти духове, подбуждащи хората към зло и насилие, т. е. след като са изповядали Иисус от Назарет за Син Божи, Го питат: „Защо си дошъл да ни мъчиш преди време”. Струвало им се е, че Той е подранил. Те са очаквали да бъдат измъчвани, изпратени в ада, в абсолютната самота, защото това представляват адските мъки, но Той е подранил.
Възниква въпросът: какво ги е мъчило? Защото Иисус дори не ги е мъмрил, нито наказал, но въпреки това те питат: „Защо си дошъл да ни мъчиш преди време?”. Тук ясно се вижда, че Христовата смирена и милостива любов към хората ги е измъчвала. Самото Му присъствие до обладаните ги е мъчела, защото бесовете са зли и горделиви, а Иисус е смирен и притежава милосърдна любов. Неговата милостива благост е измъчвала злобата на демоните, Неговата святост ги е измъчвала, защото те са били изпълнени с нечистота, лукавост, раздвоение, лицемерие и лъжа. Ето как обикновеното физическо присъствие на Спасителя Иисус Христос до двамата бесновати е измъчвало демоните, влезли в двамата от Гадаринската страна.
Евангелието повествува за начина, по който демоните са измъчвали бесноватите. Те „излезли от гробищата”, т. е. не живеели в града сред хората, а се криели между гробовете, което показва тяхната духовна и социална смърт чрез пълната изолация от общността. Казва се, че „бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път”, т. е. били са отчуждени от самите себе си, обладани от демонските сили и толкова озлобени, побеснели, както се казва в народа, когато някой е много зъл, агресивни, разярени, че който е минавал по пътя, е бил атакуван от тях. Имали са голяма сила, надхвърляща човешките възможности, произлизаща от обладалите ги демони. Били са обезчовечени хора, отчуждени, изолирани и злотворци. Затова са представлявали голяма заплаха за жителите на града и всички преминаващи.
Именно тези измъчвани човешки личности, от които всички са се бояли, и никой не се е грижел за тях, защото са били страшилища за всички жители, са привлекли милостта на Христос. Никой не се е молел за тях и не се е опитвал да ги спаси. Именно към тях се отправя Христос, Синът Божи, станал Човек от любов към хората и тяхното спасение. Демоните, разбирайки намерението на Христос да ги изгони от бесноватите, Го молят да влязат в стадото свине. И Той им разрешава. Те влизат в стадото, което побесняло, скочило от брега в езерото и се издавило.
Подкрепяйки евангелието от Матей с това от Марк и Лука, научаваме, че броят на свинете (според Марк) е бил хиляда. Това е било огромна финансова загуба за жителите на Гадара. Моисеевият закон е забранявал консумацията на свинското месо, смятано за неподходящо при големите горещини, а свинята е възприемана за нечисто животно. Въпреки това гадаринците, които са били предимно езичници, са продавали свинете на езичниците и печелили много добре. Следователно те са били силно зависими от материалистичния манталитет и са търсели търговската печалба.
Когато Спасителят приема молбата на демоните да напуснат хората и да влязат в свинете, Той е бил наясно, че ще предизвика материални загуби. Св. Йоан Златоуст обаче казва: „… позволил е на демоните от двамата бесновати да влязат в свинете, за да посочи, че те нямат съвършена сила над хората. Бог може да ги изгони от хората и ги е оставил да влязат в свинете, а стадото се е хвърлило в морската дълбина и се е удавило”. Това значи, че демоните ще бъдат наказани от Христос в деня на Съда и ще бъдат изпратени в адската дълбочина. Знайно е, че адът не е бил сътворен за хората, а за сатаната и неговите служители. Ако някои хора отиват в ада, значи са вършили волята на демоните, не са се покаяли за сторените грехове. Тези два мотива обясняват защо Иисус е позволил на демоните да влязат в стадото свине: за да се покаже, че тяхната сила над хората е ограничена и че те ще бъдат съдени и изпратени в ада в Последния ден. Следователно по пророчески начин Той е посочил каква ще е участта на демоните в деня на Всеобщия съд.
Разбира се, имало е и друг мотив. Христос е допуснал обладаването на стадото, за да смъмри посредством материална загуба гадаринците, които са били твърде душевно поробени от гонитбата по материална печалба, така че неглижирали духовния живот и духовното изобщо. Нямали са време да се занимаят със страданието на измъчваните. Страхувайки се, избягвайки ги, те не търсели начин да ги спасят или върнат в общността. В това е явява божествената педагогика на Спасителя Иисус Христос. Понякога Бог допуска да преминем през материални загуби, за да ни напомни, че прекалено сме се привързали към материалната печалба и сме забравили живота на душата, не търсим живата връзка на човека с Бога. Хората са толкова заети с материалното, че не им остава време нито за църква, нито за молитва, нито да се срещат едни с други за духовни беседи. Нямат време дори да се запитат какъв е смисълът на техния земен живот. Всъщност какъв е смисълът на живота? Само да правим сянка на земята ли? Св. Йоан Златоуст казва: „Какъв смисъл имаш от земния живот, ако през това време не си се приготвил за небесния, непреходен и вечен живот?”. Следователно смисълът на земния живот е да потърсим в него небесния, непреходен живот посредством слушане на Словото Божие, участие в богослужението, причастяване със св. Тайни и извършване на добри дела, съгласно волята Божия.
Ето че гадаринците са били прекалено или изключително заети с материалната печалба. Затова се допуска, като напомняне, тази материална загуба. Колкото и да са големи материалните загуби те са изключително малки спрямо загубата на душата, изпускаща спасението. Защото Спасителят казва: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а погуби душата си?” (Мат. 16:26). Каква полза за човека ако печели безбройни материални блага, ако загуби душата си? Ако загуби своята връзка с Бога заради неверие, липса на покаяние и нежелание за духовен труд с Бога. И по-нататък добавя: „Какъв откуп ще даде човек за душата си?”. Това ни показва, че стойността на душата на всяка човешка личност надвишава всички световни богатства, всички галактики и всичко видимо в този свят. Човешката душа е по-скъпа от всички звезди, цялата вселена, всички материални богатства и красоти. Защо? Защото само човекът е земно същество, сътворено по образа на Бога – вечно жив и безкраен. Затова човекът е призван към любов и безкраен вечен живот. Човешката душа, сътворена по образа на вечноживия Бог, безкраен и непреходен, има за главна цел израстване в любовта чрез вяра и добри дела, в общение или връзка с Бога, Който е непреходен и безкраен.
По принцип ние не си даваме достатъчно сметка колко огромна е стойността на всяка човешка душа, сътворена по Божи образ и призвана към уподобяване с Него посредством духовно съработничество с Него.
Ето защо всяка материална загуба (свине, крави, автомобили, къщи) не може да се сравни с изгубването на спасението на душата. Автентичното християнско мислене е първо да търсим спасение на душата, а после полезното за тялото.
Как да се предпазваме от злите духове? Кога злите духове имат сила над хората?
На първо място, когато отслабва молитвата. Когато преставаме да се молим душата престава да се култивира, запустява, буренясва, а не помъдрява и се превръща в свободно място за злите духове. Затова в православието първата от Началните молитви [Трисвятое] е призоваване на Светия Дух:
Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш,
Съкровище на благата и Подателю на живота, ела и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота
и спаси, Благий, нашите души.
Ако ние просим редовно Светия Дух да дойде и да се всели в нас, да ни очисти от всяка сквернота, тогава нечистите духове престават да имат власт над нас, защото срещат Светия Дух в душата ни чрез вяра, молитва и добри дела. По същия начин, когато се молим, се осеняваме със знака на св. Кръст, чрез който се явява любовта на Отца, Сина и Светия Дух към хората, изразена в жертвената любов на Иисус Христос, Един от Светата Троица. Демоните треперят от знака на св. Кръст. Защо? Защото св. Кръст разкрива Христовата смирена любов, а те са горделиви. Тяхната гордост е измъчвана от смирението на Христовата милостива любов. Затова Кръстът е „силно оръжие против дявола” [Втора възкресна хвалитна стихира на гл. 8]. Откъде знаем това? Знаем го от самия св. апостол Павел, който казва: „Словото за Кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, християните, които се спасяваме, е „сила Божия” (1 Кор. 1:18). Силата на смирената любов, даруваща Възкресение, освобождаваща от демони, изцеряваща от страсти – това се съдържа в светия и животворящ Кръст на нашия Господ и Спасител Иисус Христос.
И така, ние се укрепяваме от: знака на св. Кръст, молитвата „Царю небесни”, „Пресвета Троица”, „Отче наш”, утринните и вечерните молитви, молитвите преди и след храна и ако имаме гореща душа от любов към Бога, злите духове няма повече да дойдат.
Св. Йоан Златоуст казва: „Върху горещ казан не кацат мухи. Душата на вярващия човек не се обладава от зли духове”. В това се състои цялата духовна стратегия. Ако сме едно с Бога чрез молитва, ходене на църква, причастяване със св. Тайни и добри дела, тогава няма за какво да се боим от нечистите духове.
Някой разказа, че си сменил личната карта, направили му нова и взел да разпитва стареца Клеопа: „Отче, вижте тази лична карта, добра ли е или не е добра? Като че ли има един знак с не знам какво си, сякаш съдържа фатално число. Добрата лична карта е старата със социалистическата петолъчка”.
Отец Клеопа отговорил: „Не, няма значение какво пише върху личната карта! Вечер преди сън кажи „В името на Отца и Сина, и Св. Дух”, прекръсти възглавницата си и спи спокойно. Всички дяволи ще избягат. Не бъди парализиран от подобни поробващи мисли, а със силата на Кръста напредвай в живота”.
Така и ние, със силата на св. Кръст, силна вяра и горещо благочестие побеждаваме всички зли духове за слава на Пресветата Троица и наше спасение. Амин!
Превод от румънски: свещ. Кирил Синев
* Проповед, произнесена на 25 юли 2016 г. в румънския ставропигиален манастир „Св. Мария” – Текиргьол, Северна Добруджа, в който е пребивавал известният в Румъния архим. Арсений (Папачок).
