Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

ih4350Първа неделя след Петдесетница – на всички светии; св. апли Вартоломей и Варнава; св. Лука, архиеп. Симферополски и Кримски; св. Богородица „Достойно есть”

Литургийно свето евангелие: Рече Господ на учениците Си: всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене не е достоен за Мене; и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас? А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при паки-битието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена; и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен. А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи. (Мат. 10:32-33, 37-38; 19:27-30)

Съвременните нам човеци и всички живели преди нас, са безчислени и необозрими, както песъчинките на големите пустини Сахара и Гоби. Кои са те? Какъв е техният живот? Какво виждаме в душите им? Ако би било възможно да се обхване с поглед необозримото, то бихме видели, че огромното мнозинство на човечеството се състои от хора, които в Свещеното Писание са наречени „народ на тая земя” (Числ. 14:9). Защо са наречени с такова име? Защото най-главната цел на техния живот и основните им стремежи са насочени към достигане на земни блага. Блага, които получават от материалната природа.

Те са или съвсем бездуховни, или духовният им живот не е задълбочен! Те или изобщо не вярват в духовния свят, или му отделят малко внимание. Такъв е „народът на тая земя”, такива са душевните човеци, не духовните.

Такава е основата маса на човечеството. Със страх и душевна болка от лявата страна на човечеството ние виждаме несравнимо по-лоши и дори страшни хора. Виждаме човеци-скотове, човеци-зверове, човеци-изверги и дори човеци-бесове. А от дясната страна на „народа на тая земя” виждаме цветът и славата на човешкия род, онези блажени и благословени от Бога люде, които великият Йоан Богослов нарича чеда Божи, приятели Христови.

С благоговеен трепет виждаме великия сонм на светиите, сияещи в тъмнината на света като ярки Божии звезди върху тъмния небосклон. Виждаме сонма на пророците и апостолите, на великите светители и пастири, проповядващи и утвърждаващи Христовото Евангелие. Виждаме огромният сонм на светите мъченици, велики преподобни и отшелници, и дори хора, подобни на ангелите Божии.

Кое ги е направило свети, да не приличат изобщо на земния народ? Това узнаваме от дълбоките думи на апостол Павел, думи, които никой преди него не би могъл да каже. Ужасът и неизмеримата слава на Христовия Кръст така потресли душата му, че той забравил за целия свят и казал: „…с кръста на Господа нашего Иисуса Христа… за мене светът е разпнат, и аз за света”; „Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене.” (Гал. 6:14; 2:19-20). Тези свети слова биха могли да повторят за себе си и всички велики светии. Вярата в Господ Иисус Христос и любовта към Него с ярък пламък горяла в сърцата на светите мъченици и им давала сила да понасят най-ужасни мъчения и страшна смърт.

За великите преподобни и отшелници светът загубил цялата си привлекателност. За тях светът бил разпнат. Било непоносимо да останат сред хора, способни на такова безмерно престъпление като разпъването на кръста на Спасителя на света, Сина Божи. И те отивали в безлюдни пустини и непроходими горски дебри, за да живеят там в неразлъчно молитвено общение с Бога. Тяхната молитва била дълбока като море и се леела непрестанно ден и нощ.

Нашият велик преподобен Серафим Саровски хиляда дни и нощи се молел в гората коленичил върху плосък камък. Преподобни Арсений Велики стоял в пустинята от вечерта до сутринта с въздигнати към небето ръце, молейки се за целия свят. Но по сила на молитвата преподобната Мария Египетска го превъзхождала.

Може още дълго да се говори и за другите велики подвижници, за които светът не бил достоен.

В днешната първа неделя след Петдесетница св. Църква празнува паметта на всички светии. Защо е установен този празник? В месецослова имената на светиите не са много – всичко около 2000 имена. Но не може да бъде, светиите да са толкова малко; те, разбира се, са повече, неизмеримо повече.

В глава седма от Откровението на Йоан Богослов четем: „…видях, и ето, голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, – от всички племена и колена, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце… те са, които идат от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца” (Откр. 7:9, 14). Необозримо и неизброимо множество светии било показано на Йоан Богослов в това видение, а не 2000 светии, чиито имена четем в месецослова.

У Бога има огромно множество светии, заради чието спасение Предвечният Син Божи, Спасителят на света, слязъл на земята и се въплътил от Пресвета Дева Мария. Само незначителен брой светии са канонизирани от Православната църква. А цялото огромно множество други светии е известно само на Бога, за Когото говорим, че Той е едничък Сърцеведец, „Единый сведый сердечная” („Единствен познаващ сърцата”, из кондак на светите апостоли). В Неговите всевиждащи очи велики и скъпоценни са нищо не значещите за света, и даже презирани, и гонени от света, прости и бедни човеци, за които всъщност целият свят не е достоен. Днешната първа неделя след Петдесетница се посвещава от Църквата на паметта на всички светии – не само на тези, които поименно са известните на Църквата, но и на онези, които са знайни само на едничкия Бог.

Този ден е велик и свят и нам подобава, макар само с молебно пение, да го почетем и да изпросим от всички светии тяхното застъпничество за нас пред Бога, та и ние грешните да застанем макар и в последните редове на тези, които Господ Бог е удостоил да нарече Свои чеда; тези, които втори път са се родили, вече „не от похот плътска, нито от похот мъжка” (Йоан 1:13), а от Самия Бог и от безмерната сила на Христовото Евангелие.

Това да бъде с всички нас! Амин!

Проповед на Св. Лука, архиепископ Симферополски и Кримски, 1957 г. Публикувана в „Православен глас“, бр. 35, 2017 г.

© Неврокопска св. митрополия

 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wcdpq 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.