Днес ние възпоменаваме светите отци, събрали се на Четвъртия вселенски събор (който се е провел в Халкидон през 451 г.). Те са учели че Христос е едновременно и Бог, и човек, и че притежава две природи – божествена и човешка. Те са наши отци, защото са ни родили в Христа Иисуса. Ние произхождаме от тях, от техните становища, от техните слова, и съставяме една Православна църква, която е Христовата Църква.
За тези, които излязоха извън Църквата понеже не вярват в Светата Троица и в Христа като Бог и човек, св. ап. Павел казва в днешното си послание към своя ученик Тит: „Отдалечи се, и страни от тях“. С еретика, т. е. с отклонилия се от православното вероизповедание, не бива да се поддържат никакви отношения, защото той си има своя път и ти – своя. Разбира се, че ти ще го обичаш и ще му помагаш и служиш, но няма да мислиш като него. Ти си чедо на едната жива Православна църква, която Христос постоянно подновява чрез истинската вяра.
Вярата ти е чиста и права докато я подхранваш чрез любовта си към Христа, чрез твоето послушание към Него и чрез твоето постоянство в Църквата. Ти си член на Църквата и трябва да живееш нейния живот. И ако ти отсъстваш и твоето отсъствие зачести, няма вече да бъдеш разпознаван като брат, като част от общността. По какво ще познаете, че сте християни и че вярата ви е права, ако не присъствате на събранието на вярващите на всеки празник и на всяка неделна Литургия? Отсъстващите си имат своето оправдание, но те не са с нас. В древност е казано, че който отсъства три пъти от светата Литургия, бива отделян от църковната общност.
Църквата, това не са стените и сградата. Църквата – това е народът. Сградата се нарича църква, защото Църквата се събира в нея, защото вярващият народ се събира в нея. Църквата е тяло Христово, а това означава, че Христос наднича в сърцата на хората чрез вярващите, според казаното от Него: „Аз съм Лозата, а вие сте пръчките“ (Иоан 15:5).
Христос дойде на света, а след това беше разпнат, умря, възкръсна, и се възнесе на Небесата. Затова Той е невидим, но Той трябва да бъде опознат, да бъде благовестен. Кой благовести Христа? Кой Го познава? Кой Го обича? Как Го опознават чуждите хора? Христос бива опознаван чрез тези, които Го обичат, когато те се събират, за да се причастяват с Неговата Кръв. Ние имаме нужда да се свържем с Него. Не е вярно, че който си остава вкъщи, остава свързан с Христос. Това е оправдание за нашата леност. Но когато бъдем заедно един с друг на едно място, ние черпим от Единия Извор, приемаме Неговото Слово, умовете ни биват заквасвани с евангелските слова, а мислите ни се сливат посредством Евангелието. Тогава ние ставаме едно цяло, една общност.
Ние съживяваме Църквата, когато се събираме в нея, следваме общите наставления и приемаме Христово Тяло и Светата Негова Кръв в душите си, духовете си и телата си.
Когато в семейството казваме „това дете е бащина и майчина кръв“, ние имаме предвид, че то е свързано с тях двамата, то е едно цяло с тях поради общата кръв. В този смисъл ние приемаме Христовата Кръв, за да бъдем едно с Него. Ако Христовата Кръв не бъде в нас, ние не сме Негови. И ако не ядем Христовото Тяло, ние не сме Негови.
Затова нашата майка – Църквата – ни очаква при всяка Евхаристийна жертва, за да ни приеме в своите обятия, да почувства, че сме нейни чеда, Христос да види от Небесата, че ние искаме да сме под Неговото знаме и Неговата закрила. Затова се събираме, за да Му кажем: „Ние сме Твои чеда, ние сме тук с Теб, в Твоя дом, събрани пред Евангелието и светата Чаша, за да се заситим чрез Нея“. Тогава ние ще бъдем с един дух и една мисъл, насочени към ползата на всички братя, малки и големи, мъже и жени. Тогава ще бъдем наистина една обичаща всички Църква, утвърдена чрез всекидневното си послушание към Христа поради любовта си към Него.
Източник: сп. „Моето паство“, бр. 29, 2017 г.
Превод от арабски: Виктор Дора
