В деня на Светия Дух Църквата ни разкрива как действа Светият Дух в нас и какво е Неговото влияние върху хората около нас. Затова на този ден се чете откъс от Евангелието на ев. Матей за евангелския призив за привличането на хората към Бога - тъй като не само тогова, но сега Светият Дух не спира да събира хората и да ги приобщава с Бога.
Един ден Господ вървял по крайбрежието на Галилейското езеро и там срещнал двама млади мъже, „двама братя, Симона, наричан Петър, и брат му Андрей да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари; и им казва: вървете след Мене“ (Мат. 4:18-19).
Риболовът бил завладял изцяло тези двама братя. Всеки от нас е завладян от нещо в живота си. А Иисус преминава през живота на всеки човек, явява се на всеки – не чрез свръхестествен образ, не чрез чудо, но Той ни среща такива, каквито сме във всекидневния си живот. Той идва при нас, докато се занимаваме с търговия, с наука или готварство... И ни избавя, но не от нашите дела, а от нашата неразумност. Иисус не желае човек да излезе извън своето занимание, понеже спасението може да се осъществи и на нашето работно място, и в нашето училище, и на улицата. Господ не желае човек да изостави своето село, своето семейство, своята челяд или което и да е друго нещо. Защото Царството може да се изгради навсякъде, където сме поставени.
Царството не се състои в това, човек да се изолира в планината или в една монашеска килия. Това е възможно и Иисус го изисква от някои хора, защото Той ги прави Свои воини. Но това, което е известно, е, че нашият Владика ни оставя на мястото, на което сме, но така ни запленява, че ние да не сме вече пленници на някакъв си занаят или на някакъв си човек, или на някакво си начинание.
„Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци“. Тези думи Иисус е казал и на други двама ученици, а те са Яков и Йоан.
Йоан пък до такава степен бил пленен от Христос, че после успял да улови толкова много хора с красотата на словото си, както се вижда от неговото прекрасно евангелие, започващо така: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“. Защото от един прост и неук или полу-неук работник Бог го направи съзерцател на Божеството, на предвечните неща, които спасяват душата.
„И те веднага оставиха мрежите си и тръгнаха след Него“. Налага ни се все нещо да оставим, за да Го следваме. Ние няма да изоставяме домовете си, децата си и занаятите си, но ще изоставим покварения начин на мислене, чрез който подхождаме към нещата около нас; ще изоставим егоизма, който ни прилепя към каквото и да било. Всяко създание е добро, всяко начинание е почетно, всяка работа е благословена, но човекът, когато се привърже към своя грях, разваля всичко.
Христос прониква в нас и в нашите дела, в нашите домове и в нашите предприятия, за да въдвори в нас чистота и да успокои сърцата ни в Самия Себе Си. И ето, че Царството настъпва в нас там, където сме. И Бог ни се явява в това, което казваме и което вършим, което ядем, което пием. Бог стои във всичко – в яденето и пиенето, в плътта и в кръвта, в размножаването, ако нашите дела извират от сърце, което се очиства заради Него.
Св. ап. Павел казва: „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо“ (1 Кор. 6:12).
Христос минава край нас, но важното е да остане, да Го приемем всички в нашите души, нашите дела, нашите слова и нашите помисли. Ако ние Го приветстваме, пред нас ще се отворят възможностите на небето и земята, а в края на живота Той ще вземе при Себе Си.
Публикувано в: Сп. „Моето паство“, бр. 25, неделя, 18 юни 2017 г.
Превод от арабски: Виктор Дора.
Бел. ред.: Митрополит Георгий е роден на 6 юли 1923 г. в град Триполи, Ливан. Страната тогава е подмандатна територия на Франция. Завършва право и още като студент заедно с други православни студенти по право и медицина учредяват православното младежко движение, вдъхнало сили за съживяване на дейността на Антиохийската патриаршия. По-късно, през 1952 г., завършва и Православния богословски институт "Свети Сергий" в Париж, а през 1953 г. е ръкоположен за дякон и свещеник. През 1970 г. е ръкоположен за митрополит на епархията на Библос и Ботрис, известна също като "епархия на планина Ливан", която ръководи вече 47 години. Десетилетия наред преподаваше Пастирско богословие в Богословския факултет на Баламантския университет на Антиохийска патриаршия (в Ливан).
