В неделята след Петдесетница чествахме празника на всички светии поради това, че светостта е плод на делото на Светия Дух в нас, както и плод на нашия отклик на Господния призив към нас да бъдем свети. Св. апостол Павел казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас – Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали" (Еф. 2:8-9).
Дали тук с тези думи се разбира, че колкото и да грешим, ние ще се спасим, понеже спасението е дарувана благодат, тъй като делата сами по себе си не водят към спасение? Разбира се, това тълкувание е погрешно. И за да разберем същността на това, което има предвид апостолът, трябва да се запитаме: какво е благодатта? И в какъв смисъл тя е Божи дар за нас?
Когато Бог е създал човека, Той вдъхнал в неговите ноздри живо дихание от Своя Дух. Това дихание, изхождащо от Бога, е Неговият животворящ Дух Свети, чрез Когото ние „живеем и се движим, и съществуваме“ (Деян. 17:28). Без Светия Дух, Който е в нас, ние сме мъртви. Може да изглеждаме живи, но ние всъщност сме мъртви (срв. Откр. 3:1).
Да си припомним Адам преди грехопадението. Той беше гол, но Бог го беше облякъл с одеждата на славата, която му беше изтъкал от Своята светлина. Той го беше възцарил над цялото творение. Дарувал го беше с мъдрост, разум, сила и красота. Направил го беше безсмъртен. След падението Адам изгуби всички свои първи харизми и влезе в мъките, като чрез своето непослушание доведе смъртта в творението. А тъй като Бог е богат на милост, заради голямата Си любов, с която ни обикна, когато бяхме все още мъртви чрез прегрешенията си, Той ни съживи в Христос (срв. Рим. 5:6-8).
И макар нещата да стоят така, Бог не спасява човека против неговото желание. Той му оставя свободата да приеме това спасение или да го отхвърли. Общо взето, божествената благодат е действието на Светият Дух в нас и то е, което ни помага да приемем спасението.
Как вярващият изразява своето приемане на спасителната благодат? Истинският християнин е избран за Христос, той е човек, посветен изцяло на Него. Времето му е за Христос, мисълта му е за Христос, сърцето му е Христово. Той се намира във вечна борба, за да продължи да следва по стъпките Иисусови. Не го е грижа ни за глад, ни за жажда, защото Иисус е неговата жива храна и неговата жива вода.
Борещият се за вярата прилича на Яков, който се е борил през цялата нощ с Ангела Господен и не Му позволил да си тръгне, докато не получил от Него благословия и „благодат въз благодат“ (срв. Йоан 1:16).
Вярващият, който е избран за Христаос, може да не намери своята подкрепа в обществото, затова пък Светият Дух ще е негова сила и негова подкрепа. Човекът, избран или посветен на Христос, не враждува срещу хората заради това, че те не са като него. Такъв начин на мислене поражда в него гордост. Посветеният на Христос човек е послушен на Светия Дух, Който го прави да обича хората. Светият Дух прави от такъв човек оръдие за сърдечен мир и спокойствие за всички тях.
Борещият се в името на небесния Йерусалим е социално същество, той изразява вярата си чрез своите дела, които извършва в обществото. И в стремежа си да се изпълни със Светия Дух той става за света хляб, който се преломява за насищане, той превързва раните, неговото присъствие е леко, но е действено и влиятелно по примера на Милостивия самарянин. Всеки човек е негов ближен, защото Иисус му е заповядал да измива нозете на немощните на земята.
Който се бори да получи благодатта на Светия Дух, той не презира това, което е в света и в обществото, а се опитва да освети това общество чрез благодатта на Светия Дух.
Който се стреми да получи даровете, харизмите на Светия Дух, е вечно бодърстващ и внимаващ, да не би да се отнесе зле към другите чрез своите постъпки. И заради това той страни от раздори, клеветничество, хулене и завист. Той е беседващ, неупорстващ при защитата на своите идеи, той е миротворец, „кротък и смирен по сърце“ (Мат. 11:29).
И понеже благодатта не остарява и не овехтява, тя си остава вечно нова и подновяваща се. Благодатта е освежаваща, тя ни дарява това, което ни трябва, когато имаме нужда. Децата са по-възприемчиви към благодатта от нас. Те знаят как да я придобият чрез сърдечна простота. Затова Господ е казал: "Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно" (Мат. 18:3). Затова Той призовава децата да не се отклоняват от Него: "оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие" (Лука 18:16). Бог благославя родителите, които пристъпват с децата си към Него.
Така разбираме реченото от Господ на Неговите ученици: "тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила" (Марк 9:1). Тези хора няма да умрат, докле не победят своята плът, изпълвайки се със силата и действието на Светия Дух, действащ в тях. Надявам се всички ние да се окажем сред тези хора.
Моля се Всесветият Дух да обитава в тези глинени съдове (срв. 2 Кор. 4:7), които викат към Него: "Дойди, Дух Свети, дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благи, нашите души".
Моля се да се изпълним с благодатта, усъвършенстваща несъвършените и изцеляваща болните, за да се облечем в одеждата на нетленната слава. Амин.
Източник: в. „Ан-Нашра" („Новинар“) бр. 25/2017 г. на Бейрутска света митрополия
Превод от арабски: Виктор Дора
Бел. ред.: Митрополит Илия (Ауди) е роден през 1941 г. в гр. Амфе (древния Амфиполис) в Ливан. Завършва философия в Ливан, а след това и богословие в православния богословски институт „Св. Владимир“ в Ню Йорк (на Православната църква в Америка). Ръкоположен за дякон и свещеник през 1969 г. по време на обучението си в САЩ, той служи известно време в тамошни енории на Антиохийската патриаршия. Завръща се в Ливан и е назначен за преподавател в Богословския факултет на Баламантския университет на Антиохийска патриаршия. През 1979 г. е ръкоположен за Едески епископ и служи като викарий на Антиохийския патриарх, а от февруари 1980 г. е Бейрутски митрополит.
