Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)
St.Pavel.jpgПроповед върху неделното апостолско четиво - Деян. 20:16-18, 28-36

Трябва много да внимаваме, братя. Отецът, духовният старец, епископът не са тези, към които са насочени почитта и послушанието на вярващите!

Духовниците приличат на бащата на булката, който отвежда дъщеря си в храма. Там я предава на избрания от нея младоженец. По същия начин и духовниците поемат хората, които им доверяват своите безпокойства, тревоги, вдъхновения, мечти, и ги отнасят на Христос и Неговата Църква. Стават водители на булката към Христос.

В днешното четиво от Деяния на светите апостоли св. апостол Павел и придружаващите го пътуват от Троада до Милет с крайна цел - Йерусалим.        

В Милет апостол Павел се обръща, за последен път преди мъченичеството си, към ефеските презвитери, дошли там нарочно от Ефес, на които говори с искреност и дълбоко чувство за отговорност. Със сърцераздирателни думи им припомня начина, по който им е проповядвал благовестието, и ги подбужда да имат и те самите вяра и твърдост при всички трудности, които срещат.

Картината, братя, ни напомня за Христос и Неговите ученици преди ужасните страдания и тридневното[1] възкресение - точно тогава, когато Господ за последен път подтиква учениците Си да останат верни на Неговите думи и да не се отрекат от Него пред голямото изкушение на кръста и страданията.

В евангелията виждаме, как учениците се потопили в скръб с предвъзвестяването на страданията. По същия начин епископите от Мала Азия избухналии в плач поради голямата си мъка, когато апостол Павел им казал, че няма да го видят повече.

Оттогава, братя, в живота на Църквата ни се наблюдава същото. Християните обграждат всеки благовестник на благодатта със същите чувства. Радват се заедно с него, когато напредва делото на духовния градеж на вярващите, и тъжат, когато по разни начини той бива гонен и мразен без причина.

И в наши дни се случва същото. Много хора, мъже и жени, наобикалят епископите, свещениците, монасите в борбата им вярващите да осъзнаят спасението, което блика от гроба на нашия Господ, да бъдат облекчени страдащите, да намерят надежда онеправданите.

И в тази чиста, безкористна и откровена борба хората се обединяват, свързват се помежду си и с духовния си отец - този, който ги освещава със Светия Дух, който ги укрепва, вдъхновява и насърчава за дела на любов и служение на най-малките братя.

Но трябва много да внимаваме, братя. Отецът, духовният старец, епископът не са тези, към които са насочени почитта и послушанието на вярващите!

Духовниците приличат на бащата на булката, който отвежда дъщеря си в храма. Там я предава на избрания от нея младоженец. По същия начин и духовниците поемат хората, които им доверяват своите безпокойства, тревоги, вдъхновения, мечти, и ги отнасят на Христос и Неговата Църква. Стават водители на булката към Христос. Понеже младоженец в Църквата е Христос. А духовният отец особено е отговорен за спасението и съвършенството на своите чеда. Той бодърства и се моли непрестанно, така че все повече и повече да се съединяват с Христос и с цялата пълнота на Църквата.

Поради тази причина както Христовите ученици, така и учениците на апостол Павел в Мала Азия въпреки скръбта си не останали потънали в мъката си поради отсъствието на наставника. Продължили напред към радостната скръб на сигурното присъствие на Господ във всяко дело, което има за цел прославянето на Троичния Бог и спасението на човеците от безизходиците, съмненията и суеверията.


[1] От метрически съображения във византийската църковна химнография са се получили различни словообразувания, които понякога може да изглеждат странни. Така от изразите “възкресение на третия ден” или “възкръсна тридневен” се е получило определението за Христовото възкресение като “тридневно възкресение”.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/k8ra 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж