Проповед върху неделното евангелско четиво – Иоан 4:5-42
Образът на жената-самарянка от днешния евангелски откъс е действително впечатляващ. Тя сяда като ученичка и слуша внимателно отговорите, които Господ дава на многото ѝ въпроси.
Това обстоятелство ни напомня друго подобно от Евангелието – с Мария, която седи в нозете на Христос, и Марта, която се оплаква. Тогава Иисус Христос е намерил удобен случай да изтъкне предаността на Мария към Неговото учение.
Разговорът на Христос със самарянката е най-пространният, който се е запазил в Новия Завет. Безспорно има случаи, когато Господ е поучавал часове наред и слушателите Му са прегладнели. Както в пустото място, където се е наложило да ги нахрани с пет хляба и две риби.
В днешното евангелско четиво разговорът има строго личен характер. Христовите ученици недоумяват как Той говори с човек от друг народ и при това жена. Господ обаче подчерта това, което е безспорна истина, т. е. вярата, стремежът да научат нещо ново и привързаността на жените.
Не са нужни много усилия, братя, за да се убеди човек, че жените първи тичат и пълнят храмовете по празниците, жените прибягват до духовниците, за да се избавят от тиранията на беса, жените протягат ухото си, за да слушат словото Божие и да го спазват. Не че и мъжете нямат същото поведение. Обаче жените са особено чувствителни и за живота, и за смъртта. Те самите зачеват живота и желаят това, което раждат, да живее вечно. Затова и винаги търсят извора на живота.
Жените-християнки знаят, че извор на живота е Пресветата майка Богородица, която ражда Богочовека Иисус Христос от Светия Дух, и имат непоклатима вяра, че Богочовекът възкресява от гроба всички хора, както Сам Той възкръсна. Тази велика истина първи са разгласили жените-мироносици и оттогава всички вярващи християнки имат същата убеденост.
Вярата във възкръсналия Христос се храни, пуска корени и дава плод от тялото и кръвта Господни, братя, затова и непрестанно ви приканвам да се причастявате. За да осъзнаете, че живеете в богочовешкото тяло на Господа и че Сам Господ, със силата на Светия Дух, живее във вашето тяло.
Превод: Бисерка Велинова
* Стенописът е от манастира „Св. Йоан Богослов“, о-в Патмос, 12 в. (бел. ред.).
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/k8rx
И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum
