Проповед върху неделното евангелско четиво - Йоан 4:5-42
Образът на жената самарянка от днешния евангелски откъс е действително впечатляващ. Сяда като ученичка и слуша внимателно отговорите, които Господ дава на многото й въпроси.
Това обстоятелство ни напомня друго подобно от Евангелието - с Мария, която седи в нозете на Христос, и Марта, която се оплаква. Тогава Иисус Христос намерил удобен случай да изтъкне предаността на Мария към Неговото учение.
В днешното евангелско четиво разговорът има строго личен характер. Христовите ученици недоумяват как Той говори с човек от друг народ и при това жена. Господ обаче подчерта това, което е безспорна истина, т. е. вярата, стремежът да научат нещо ново и привързаността на жените.
Не са нужни много усилия, братя, за да се убеди човек, че жените първи тичат и пълнят храмовете по празниците, жените прибягват до духовниците, за да се избавят от тиранията на беса, жените протягат ухото си, за да слушат словото Божие и да го спазват. Не че и мъжете нямат същото поведение. Обаче жените са особено чувствителни и за живота, и за смъртта. Те самите зачеват живота и желаят това, което раждат, да живее вечно. Затова и винаги търсят извора на живота.
Жените християнки знаят, че извор на живота е пресветата Майка Богородица, която ражда Богочовека Иисус Христос от Светия Дух, и имат непоклатима вяра, че Богочовекът възкресява от гроба всички хора, както Сам Той възкръсна. Тази велика истина първи разгласили жените-мироносици и оттогава всички вярващи християнки имат същата убеденост.
Вярата във възкръсналия Христос се храни, пуска корени и дава плод от тялото и кръвта Господни, братя, затова и непрестанно ви приканвам да се причастявате. За да осъзнаете, че живеете в богочовешкото тяло на Господ и че Сам Господ със силата на Светия Дух живее във вашето тяло.
Стенописът е от манастира "Св. Йоан Богослов", Патмос, 12 в.