Мобилно меню

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (66 Votes)

Явно е обаче, че света Дева Мария се е отличавала от всички останали жени, от всички останали хора на Земята, за да бъде точно тя избрана да стане майка на Този, Който е сътворил всичко. Това, което прави най-силно впечатление за света Дева Мария е фактът, че на страниците на Свещеното Писание тя не заема централно място, въпреки че е майка на Господ Иисус Христос. И това определено не е поради пренебрежението на евангелистите или на апостолите към нея като към жена в едно патриархално общество. Това се дължи на факта, че света Дева Мария се отличава с изключително смирение и скромност.

Още по-бегло са споменати останалите жени, носещи името Мария. Най-известната от тях безспорно е Мария от Магдала (Лука 8:2; Мат. 15:40), но Писанието ни споменава и за Мария, сестрата на Марта и възкресения от Христос Лазар (Лука 10:30), за Мария, майката на Клеопа (Мат. 15:40 и парал.). При по-голямо усърдие и търсене в библейските речници любознателният ще открие в книга Деяния на светите апостоли да се споменава, че майката на евангелист Марк също се казва Мария (Деян. 12:12), а св. ап. Павел моли римските християни да поздравят Мария, която много се труди за тях (Рим. 16:6 – вероятно християнка от Палестина, преселила се в Рим).

Искрено си признавам, че като изключим Божията майка, наречена Мариам, но и Мария, образите на повечето от жените, носещи името Мария и споменати в Новия Завет, ми се смесват, така че трудно ги различавам една от друга. Често пъти, ако не винаги, когато чета новозаветните книги, се питам: „Коя е тази Мария, за която се споменава тука?“ И съм убедена, че не съм съвсем сигурна, за коя става дума. Но това няма значение, защото явно и останалите жени с името Мария подобно на света Дева Мария се отличават с искреното си и всецяло служение на Бога - такова, в което не се цели личната себеизява. А знаем, че дори във времето на апостолите е имало хора, които са проповядвали Христос със себични цели: защото чрез тази проповед сами са можели да станат известни, защото са обичали да спорят и да се самоизтъкват (Филип. 1:15-16).

Интересно е, че от зачатието на Господ Иисус Христос и Неговото раждане, при Неговия живот, та дори до Неговото разпятие, при кръста, при гроба - навсякъде първи, винаги първи, но не изтъкващи себе си, са жените, наречени Мария. Да не забравяме, че именно на жена и то наречена Мария (Магдалина), първо се яви възкръсналият Христос и че именно тя, а не някой от апостолите, е първата благовестница на Христовото възкресение (Йоан 20:11-18). Сред жените, разпространяващи Христовото благовестие (както се спомена по-горе), също има Мария – онази, за която споменава св. ап. Павел.

Вероятно през първите пет века на разпространение и утвърждаване на християнската вяра има много жени, носещи името Мария. Но една от тях, която живее през 6 в., впечатлява с живота си, а не само с името си – света Мария Египетска. За нейния живот сега има не много сведения, запазени благодарение на палестинския подвижник Зосима. За някои съвременниците й в Египет Мария отначало е била вероятно известна много повече от своите съвременнички. Тя дори е била печално известна, особено на жителите на Александрия, столицата на великия и славен Египет от елинистическата епоха. Александрия била град на култура, място, където се срещат много народи, но и място, където може и се упражнява най-древната професия. Мария от млада упражнява тази най-древна професия – тя продава себе си. За пари. От най-младите си години, от годините, в които разцъфтява нейната младост, тя е попарена от греха и разврата на град Александрия. Водена от желание за повече печалба чрез своя начин на живот, Мария се качва с група поклонници, отправили се към Божия гроб. Слизайки от кораба, вероятно повече от любопитство, отколкото от благочестие, Мария заедно с тълпата поклонници се приближава към дверите на храма, за да стори това, което и останалите – по навик да целуне част от Христовия кръст.

Но понякога и изневиделица Бог се намесва и изпраща дар на покаяние в неочакван момент. От житието знаем, че сякаш невидима сила задържа Мария и на нея не ѝ се удава да влезе в храма. Тя опитва няколкократно, но без успех. Тогава Мария от Египет, поразена от този Божи знак, през сълзи прибягва до другата Мария, до Мариам, майката на Господ, към която се обърнала с гореща просба да се помоли на Христос за нея. И Бог, Който не иска смъртта на грешния, но иска грешникът да се обърне и да бъде жив (Йез. 18:23), обгръща Мария от Александрия със Своята божествена прошка и любов.

На кръста Христос умря за всички, също за Мария от Египет. На кръста Бог доказа и показа Своята предвечна любов към всички, Своята предвечна любов към Мария от Египет. И именно целувайки кръста на Христос, Мария, грешната и разпътна, бива намерена от Бога и върната при Него чрез докосването си до Неговия кръст. Но Мария сама съзнателно се остави да бъде уловена и пленена от Христовата божествена любов. И това ясно виждаме от нейния живот в безлюдната и твърде сурова Юдейска пустиня. Уловена от божествената любов, Мария със същото усърдие, с което преследваше греха, запреследва Този, Който я улови чрез Своя кръст. В крайни лишения и без всякакво човешко утешение Мария прекара 17 години, може би вероятно и повече в следване на Този, Когото обикна от цялото си сърце. Така Мария от Египет не само оправда името си „възлюбена“ от Господ Иисус Христос, но стана и възлюбила Христос.

 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kpqdq 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски