Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (38 Votes)
1_13.jpgОткакто в Галилея и приморския район на Светата земя възсияла светлината на рождението, живота, проповедта, смъртта и Възкресението и Възнесението на Иисус Христос, евангелската вест се разнесла по целия свят, но била възприета по толкова различни начини.

За някои тя се оказала нов живот, вечен живот, постигнат от тях още тук, на земята. Но за повечето хора – и да си кажем честно: за повечето от нас! – тази вест, която е вечният живот за цялата земя, за цялата вселена, е станала за нас строен, приемлив, вдъхновяващ, но уви, не преобразяващ ни до край мироглед.

Както още през ХІХ в. е казал един от руските писатели Лесков, нашата страна е била кръстена, но не била просветена…. И всички ние сме в това състояние, като нашата родна Русия, като земите на Запада, в които днес живеем: вестта е достигнала до нас, сърцето ни е трепнало, поразила ни е стройността и красотата на Христовото учение, чудната Му личност, и ние сме влезли в потока на тайнствения живот. Но, толкова често този поток ни носи сякаш ние сме чуждо тяло, цепленка; ние не ставаме това, което са тези животворни води от потока на вечния живот.

И както тогава, когато Спасителят, тръгвайки на проповед, се обръщал не към хората, седящи в мрака и смъртната сянка, а към този народ, който вече столетия наред пазел живото предание и животворното слово Божие, с призива: Покайте се! – така  и сега, думите за покаянието, първите думи от Христовата проповед, са обърнати към нас, към тези от нас, които се наричат и се считат за вярващи, към тези от нас, които носят Христовото име, към тези от нас, по които хората, седящи в мрака и смъртната сянка съдят за Бога, за Неговата победа и Неговото поражение. Защото ако те не виждат в нас никакви плодове от Неговата проповед, никакви плодове от Неговия живот и смърт, никакви плодове от тайнствата на Църквата – как могат тогава хората, които са чужди на Христос, които са чужди на Бога, да Му повярват, да станат вярващи?

И ето, към нас са насочени тези думи: „Покайте се! Покайте се не значи: плачете за себе си, това не значи: тъгувайте за своето бедствено, наистина бедствено състояние, защото ние сме бедни – не в земно отношение, това не е нищо! – но бедни по отношение на Царството Божие, лишени от това, от което то се състои. Не, не става дума да оплакваме нашата бедност и да тъгуваме, а говори за това с душата си, с цялата си мисъл, с всичката си сила, с цялото си същество, с цялото си сърце да се обърнем към живота – но не към този дребен, жалък, полумъртъв живот, който ние живеем, а към този поток на живота, който е вечността, Бог.

За нас се отнасят тези думи, и ние ще отговаряме рано или късно за това, че земята около нас така страшно прилича на смъртна сянка, на страната на мрака.

Светлината възсия и ние сме длъжни да сме нейни носители. Сияем ли в мрака? Разкриваме ли чрез себе си славата на новия живот? ...Да се покаем; да се обърнем с лице към Бога, да се обърнем с лице към ближния, с любов, с благоговение да изпълним завета Христов, завета на любовта, завета на загрижеността, завета на състраданието, завета на радостта, и да принесем в този свят, в който ние живеем, светлина, живот и радост. Тогава ще се окаже, че сме принесли плодове на покаяние.

За нас се отнасят тези думи: покайте се! Да се покаем и тогава ще стане светло около нас. Амин.

Превод: П. Спирова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ch 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum