Истински репортаж с чувство за хуморИ тази година българите осъществиха сухопътен десант в историческия баварски град Регенсбург край двата бряга на Дунава, за да проучат за сетен път днешните настроения на потомците на някогашните немски съдии, "учителю (Методию) таковая дерзнувшии"! Водени от класическото аскетично правило "Ora et labora" (Моли се и работи), осемте българи (петима от тях от Богословския факултет на СУ!) се отдадохме по-скоро на молитвени, научни и разбира се (не на последно място) кулинарни подвизи, благодарение на съдействието на ръководителите на Института за източните църкви (Ostkirchliches Institut) в Регенсбург - д-р Алберт Раух и д-р Николаус Вирвол. Вдъхновен от нашето усърдие за няколко дни Дунавът излезε от своето корито и заля близката до института пешеходна алея край същата река. Но все пак Бог се смили над нас, спомни завета Си с Ной и над Регенсбург засия дъга - дори двойна. По мнението на библеистите в групата двете дъги могат да се възприемат като изобразяващи двата Завета (Стария и Новия) и са знак, че Бог ще пощади както града, така и българската група, отседнала в непосредствена близост до река Дунав.
Като оставим настрани сполетялата ни за малко водна угроза (на фона на рекордните жеги в милото Отечество), животът тук протича по манастирски спокойно и еднообразно. Всекидневното правило освен сутрешна молитва (в удоботерпимия час 9!) вкючва 45 минутен усърден поклоннически туризъм по хълма Галгенберг към обетованата университетска библиотека. Тук поклонниците се разделят по интереси към библиотеките на факултетите, както следва: философски (проф. Валентин Канавров), юридически (доц. Дилян Николчев), немска филология (докторант Анета Атанасова) и разбира се – богословски (доцентите Димо Пенков и Костадин Нушев, както и асистентите Екатерина Дамянова и Анна Маринова). В усърдно търсене из пребогатите електронни каталози и стелажи, в систематизиране на откритите материали и творчество получаваме травматично схващане на гръбначния стълб и главния мозък (особено на него!). Със свръхдлъжни заслуги (да употребим католическата терминология) по отношение на насъщния си сандвич прекъсваме за твърде кратка обедна почивка. Насърчени от наближаващата вечеря, отдаваме последни сили в библиотечното дирене (Bibliothekstudium). За да поемем в късна доба (тук библиотеките работят до тъмно, а не като чиновнически канцеларии!) трудния и неравен път по надолнището към института. По пътя, обгърнати от синкавия здрач, в синергия дебатираме... вече по отношение на вечерното меню.
Наред с усилията на всички ни в приготвянето на насъщни благини, в това отношение следва да се отбележат челният опит и водещ пример на доц. Дилян Николчев – неподозиран талант в приготвянето на български боб на немска територия, както и на месни ястия с неповторимо ухание и вкус.
Снимковият архив (на съхранение на стените в OKI) отразява и дейността на същия в по-раншен период под псевдонима проф. Трайковски (всяка прилика с действителни лица не е случайна).
Нашата вечерна "заедница" с вурст, който укрепява сърцето на човека, и немска бира, която се опитва да го весели, има привкус на агапа по много и видни причини. Разбира се, вечерната ни заедница съвсем не е лишена от оживени богословски дискусии на различни теми. Към това трябва да се добави високогласното и сладкогласно пение на г-н Симеон Дивчев, който се изявява като организатор на спонтанно събрал се хор.
За празника на св. Богородица част от научната група (Канавров, Нушев, Дамянова и Атанасова), водена и возена от Николчев, пое пътя към гр. Прага, за да участва в празненството заедно с отец Пламен Тодоров, служещ в параклиса в т. нар. "Дом на професорите", където се е черкувал и твърде любимият на голяма част от нашата колегия проф. протопрезв. д-р Георги Флоровски. В Регенсбург останаха Пенков, Маринова и Дивчев. Последният огласи с пението си на румънски и български църквата "Св. ап. Матей", където служат православните румънци, а пишещата прочете две апостолски четива (неделното и празничното) на немски език.
Всички и навсякъде бяхме и сме радушно приети не само поради личното си обаяние и чар (и скромност! - б. р.), но и поради смирението и търпението (най-вече!) на домакините ни.
Отново им благодарим за дългогодишната помощ, приятелското отношение и доброжелатеност!
Наред с усилията на всички ни в приготвянето на насъщни благини, в това отношение следва да се отбележат челният опит и водещ пример на доц. Дилян Николчев – неподозиран талант в приготвянето на български боб на немска територия, както и на месни ястия с неповторимо ухание и вкус. Снимковият архив (на съхранение на стените в OKI) отразява и дейността на същия в по-раншен период под псевдонима проф. Трайковски (всяка прилика с действителни лица не е случайна).
Нашата вечерна "заедница" с вурст, който укрепява сърцето на човека, и немска бира, която се опитва да го весели, има привкус на агапа по много и видни причини. Разбира се, вечерната ни заедница съвсем не е лишена от оживени богословски дискусии на различни теми. Към това трябва да се добави високогласното и сладкогласно пение на г-н Симеон Дивчев, който се изявява като организатор на спонтанно събрал се хор.
За празника на св. Богородица част от научната група (Канавров, Нушев, Дамянова и Атанасова), водена и возена от Николчев, пое пътя към гр. Прага, за да участва в празненството заедно с отец Пламен Тодоров, служещ в параклиса в т. нар. "Дом на професорите", където се е черкувал и твърде любимият на голяма част от нашата колегия проф. протопрезв. д-р Георги Флоровски. В Регенсбург останаха Пенков, Маринова и Дивчев. Последният огласи с пението си на румънски и български църквата "Св. ап. Матей", където служат православните румънци, а пишещата прочете две апостолски четива (неделното и празничното) на немски език.
Всички и навсякъде бяхме и сме радушно приети не само поради личното си обаяние и чар (и скромност! - б. р.), но и поради смирението и търпението (най-вече!) на домакините ни.
Отново им благодарим за дългогодишната помощ, приятелското отношение и доброжелатеност!
Поклоническата научна група, следваща по стъпките на св. Методий (нещастно свързан с гр. Регенсбург), ще се подвизава в този богохраним град до края на месеца, когато на части ще се прибере към родните предели, за да претвори в дела своите опити.
Бел. ред.: Източноцърковният институт към Епископската конференция на Католическата църква в Германия е създаден преди около половин век, за да дава възможност на духовници и богослови от православните църкви да изучават немски език и да продължават своето обучение в германски университети. От тези възможности се възползват всяка година десетки православни богослови, включително и български, както се вижда от веселия репортаж на А. Маринова.
