Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (23 Votes)

08.06 Preobrazhenie Rublev bigВ Кесария Филипова Господ Иисус Христос събрал апостолите и ги попитал: За кого Ме мислят човеците? Със светлината на знанието Той искал да разсее човешкото невежество, обзело като мрак духовните очи. Учениците отговорили, че едни Го мислят за Йоан Кръстител, други за Илия, други за Йеремия или за един от пророците. Какво прави Този, в Чиято десница всичко е възможно, за да заличи това мнение за Себе Си и да дарува на невежите истинско изповядване? Като човек задава въпрос, а като Бог тайнствено умъдрява апостолите, казвайки им: А вие за кого ме мислите?

И ето Петър, вдъхновен от пламенна ревност и наставляван от Светия Дух, отговаря: „Ти си Христос, Синът на живия Бог”. Този, Който Сам се нарича Син Човешки, Него Петър, или по-точно говорещият чрез Петър, провъзгласил за Син Божий и Той действително е Бог и човек. Той не е син на Петър, Павел или Йосиф, или на някой друг баща, но е Син Човечески, защото нямал баща на земята и майка на небесата. Блажен си ти, Симоне сине Йонин, казал Безгрешният на Петър, защото Самият Мой Отец Небесен ти откри това богословие (защото никой не знае Сина освен Отец, Който Го е родил и чрез Сина познат, и Светия Дух, Който изпитва и дълбините Божии).

Тази твърда и непоколебима вяра е камъкът, на който е основана Църквата, и макар че срещу нея въстават и се въоръжават вратата адови, устата на еретиците, те никога няма да надвият, нито да надделеят: „Но Бог ще ги порази със стрела: те ще бъдат внезапно пронизани” (Пс. 63:8).

След това, за да потвърди на дело Своите думи, Христос Господ казал: „Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си” (Мат. 16:28).

Защо не всички, а само някои са призвани да видят това пребожествено видение на Сина Човечески, явяващ се в Своето Царство? Защо не всички ученици и апостоли? Защото всички са ученици, но сред тях е и предателят, всички са христолюбиви, но един от тях е сребролюбив. Това е Юда Искариот, който единствен бил недостоен да види Божеството, според казаното: „Ако нечестив бъде помилуван, той няма да се научи на правда; - ще злодействува в земята на праведните и не ще поглежда на величието Господне” (Ис. 26:10). Тъй като Юда бил завистлив и злобен, би бил обхванат от още по-голяма ярост, ако само той бъде отхвърлен (а трябвало всички, които предстояло да станат очевидци на страданието, да бъдат очевидци на славата). Затова Господ взема единствено върховните от апостолите за свидетели на своята слава и светлина (именно трима, за да разкрие с броя им свещеното тайнство на Св. Троица, а и защото двама или трима са достатъчно доказателство за истинността на свидетелството им). По този начин Господ затваря възможността на предателя да оправдае своето дело, а пред учениците разкрива Своето Божество. Защо Спасителят взе Петър, Яков и Йоан? Той взел Петър, за да покаже, че неговата изповед се потвърждава от свидетелството на Отец и за да го увери, че именно Небесният Отец му е открил това свидетелство. Той взел Яков - като първия, на когото предстояло да умре за Христа, да изпие Неговата чаша и да се кръсти в Него. Накрая взел Йоан - като девственик и най-чист съсъд на богословието, който, виждайки вечната слава на Сина Божий, ще провъзгласи тези думи: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото” (Иоан 1:1).

Като взел на планината Тавор тези, които се отличавали с най-високи добродетели, Господ се преобразил пред тях (виж Мат. 17:2). Макар че светото Христово тяло от първата минута на ипостасното съединение да се обогатява изцяло със славата на невидимото Божество, така че една и съща е славата и на Словото, и на плътта, същата тази слава, скрита във видимото тяло, не може да бъде видяна от свързаните с връзките на плътта и не може да бъде разбрано това, което и ангелите не виждат. Когато Христос се преобразява, той всъщност не става друг, но отваряйки очите на Своите ученици и от слепи, превръщайки ги в зрящи, Той се явява такъв, какъвто е бил. Това е значението на думата преобрази се пред тях.

Като остава такъв, какъвто е бил преди, сега Господ се явява пред Своите ученици с нещо ново, свръх това, което са видели преди. И лицето Му светна като слънце, т. е. на Този, Който със Своята власт е осветил слънцето и сътворил светлината, по-древна от слънцето, Този, Който е истинската и невеществена Светлина, сияние на славата и естествен образ на Ипостаста на Бог Отец (Евр. 1:3). И лицето Му светна като слънце не защото не е било по-светло от слънцето, а защото само толкова можели да поемат очевидците (защото на момента биха изгорели, ако Той се явеше в цялата Своя слава. И лицето Му светна като слънце, защото това, което е слънцето между сетивните предмети, това е и Бог между разумните същества. И дрехите Му станаха бели като светлина. Както едно е слънцето (като източник на светлината и не може да бъде видяно ясно), друго е разливащата се от него по земята светлина (нея Божията премъдрост ни е дала възможност да съзрем), така и лицето на Господ сияе ясно като слънце, а дрехите Му стават бели като светлина, сияеща чрез отразяването на Божествена светлина.

За да посочат Владиката на Ветхия и Новия Завет, за да затворят устата на еретиците и да утвърдят вярата във възкресението на мъртвите, в слава застават пред Господа като раби Моисей и Илия и разговарят с Него (Мат. 17:3). Трябвало апостолите да узреят в славата и дръзновението на служители Божии, макар и като раби, дори за това, за да се удивят на човеколюбивото снизхождане на Господ, и най-вече, за да се изпълнят с ревност и да укрепнат за подвиг (защото позналият плодовете на труда леко се решава на подвиг). Моисей призовава духовния Израил да чуе това, което не може да чуе чувственият Израил: Господ и Бог твой е един, макар и в три лица познаваем, едно Божествено същество - на свидетелстващия Отец, засвидетелствания Син и осеняващия Дух. Ето Този, на Когото Отец сега дава свидетелство: ето живота на човека, който неразумните хора ще видят повесен на дърво и няма да бъдат уверени за живота си (Втор. 28:66). Тук на свой ред Илия казва: Ето Този, Когото видях някога безплътен в лъха от тихия вятър (виж 3 Цар. 19:12), т. е в Духа, защото Бог, какъвто е по естество, никой никога не е видял (Иоан 1:18) или ако е видял, то е видял това в Духа. Ето - десницата на Всевишния се е изменила (Пс. 76:11), ето това, което „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало” (1 Кор. 2:9). Така в бъдещия век винаги с Господа ще бъдем, съзерцавайки Христос, облян в светлина божествена (1 Сол. 4:17).

Като очевидец на това божествено откровение, изпълненият с Дух Петър казва на Господ: добре ни е да бъдем тука (Мат. 17:4). Прекрасно и сияещо е видимото слънце, драгоценен и сладостен е сегашният живот: но колко по-жадувана и по-приятна е тази самобитна Светлина, която всичко освещава! Колко по-драгоценен и сладостен е този самобитен Живот, чрез който всички ние живеем, движим се, съществуваме (Деян. 17:28). Тъй като доброто трябвало да се разпространи над всички, т. е. над вярващите, а това било възможно чрез кръстната смърт: затова не трябвало да остава на Тавор Този, Който се въплътил, за да изкупи със Своята кръв Своето творение... Светъл облак засенил апостолите, и те били обхванати от още по-голям страх, виждайки Иисус Спасителя с Моисей и Илия в облаците (Мат. 17:5). Светъл облак, а не тъмен ги засенил, защото на Тавор се разкрива тайнство, от векове скрито за родовете и се явява непресъхващата вечна слава. И чу се из облака глас: Този е Моят възлюбен Син, т.е. смирено пребиваващият между вас Човек, лицето на Когото от векове просиява, е Моят Син, роден преди всички векове от Мене, в Мене и с Мене винаги пребиваващ, а не впоследствие получил битие. В Когото е Моето благоволение, защото с благоволението на Отец се въплъти Единородният Негов Син, благоволението на Отец в Единородния Син осъществи спасението на света, благоволението на Отец в Единородния Му Син съедини всичко. Него слушайте, защото приемащият Него, приема Мене, Който Го е пратил, и този, който не почита Единородния и възлюбен Мой Син, не почита Мен, Отец, Който Го е пратил. Него слушайте, защото Той има думи за вечен живот.

Слизайки от планината, те не казват на никого за видяното и чутото, както наредил Господ. Защо, с каква цел? Защото апостолите все още били несъвършени, не били в пълно общение със Светия Дух, и за да не се изпълнят с печал сърцата им или завистта да изпълни с ярост сърцето на предателя.

Завинаги запазете в паметта си казаното. Нека винаги да звучи за вас гласът на Отец: Това не е раб, не е посланик, не е ангел, а е Син Мой възлюбен, Него слушайте. Да вникнем в Неговите заповеди: възлюби Господа, Твоя Бог с цялото си сърце (Марк 12:30). Не убивай и не се гневи на своя брат. Примири се най-напред с брата си и тогава принеси своя дар. Не извършвай прелюбодеяние и не се занимавай с чуждата красота. Не отнемай чужда собственост, но давай да просещите от тебе и не избягвай молещия те. Обичайте враговете си, благославяйте проклинащите ви, правете добро на ненавиждащите ви и молете се за тези, които ви мислят зло и ви гонят; не съдете, за да не бъдете съдени. Прощавайте, и ще ви бъде простено, бъдете синове на Отца. Бъдете съвършени и милосърдни, подобно на слънцето, което свети на добри и на лоши, и на дъжда, който пада и за праведните и за неправедните. Да пазим тези заповеди, за да можем да се насладим на божествената красота на Господ Бог...

Превод Мария Иванова

Източник: Църковен вестник, бр. 14/2002


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kfqrr 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари