Венеция между Изтока и Запада (обновено със снимки)

Приятно е да научиш, че световноизвестният град на каналите, гондолите, маските и празниците – Венеция – същевременно е място, където целенасочено и отговорно се развива наука. Венеция, с всичките си мостове, е своеобразен исторически и географски мост между Изтока и Запада. Тя е град, където източният начин на мислене (повлиян от мистиката) се среща със западния (повлиян от рационализма и прагматизма). Това различие в начина на мислене и възприемане дава възможност да се получи своеобразен диалог - нов мост, който води към взаимно опознаване и разбиране и към единство в различията. За да подпомогне намирането на общ език между различните култури и християнски изповедания, Венецианският университет съвместно с католическата и протестантската църква във Венеция редовно организират различни конференции и семинари. Един от летните семинари беше този по библеистика под наслов „Тълкуването на Библията в Църквата”.

Венецианският университет „Ка Фоскари” със съдействието на католическия патриарх на Венеция, кардинал Анджело Скола, представляван от дон Марко Скарпа, докторант по Литургика и приятел на България, осъществиха едноседмичен международен библейски семинар. На него участваха преподаватели като изтъкнатия библеист, професор по Тълкувание на Свещеното Писание на Стария Завет, еврейски и арамейски език, прот. Леонид Грилихес от Московската духовна академия и проф. Александър Наумов от Краковския Ягелонски университет, водещ учен в областта на изучаването на славянските богослужебни книги и в частност на литургичните паметници (син на православен свещеник от Полша, специализирал е в Софийския университет – б. р.).

Участниците бяхме докторанти, студенти и семинаристи - голяма и пъстра група от Русия, Украйна, Сърбия, Македония, Молдова и България. От Богословския ни факултет със съдействието на ст. н. с. ІІ ст. д-р Славия Барлиева от Кирило-Методиевския център на БАН и на професорите Г. Попов и Иван Желев, както и на декана доц. Е. Трайчев, участвахме заедно с колегата-докторант по Догматическо богословие в БФ на СУ Дарко Милев от Република Македония.

Семинарът, както и самата организация бяха планирани и проведени много добре. До ранния следобед имаше заседания с дискусии по важни библейски теми, а всеки следобяд – разглеждане и интерпретиране на различни паметници (стенописи, фрески, мозайки, икони, статуи) от историческия град, в които са отразени библейски сцени. На сутрешните заседания бяхме запознавани от различни страни (библеистична, философска, пастирска) с ползвания от дълго време в католическото и протестантското библейско тълкувание т. нар. историко-критически метод и с неговите положителни и отрицателни страни. И понеже все пак православните докторанти бяхме запознати с основните принципи на този метод, който самите ние ползваме до известна степен, се получи изключителна важна дискусия и проличаха различията във възгледите ни. От наша страна бяха зададени въпроси за отношението на съвременната Католическа църква към т. нар. типологическо тълкувание, което в старозаветните образи, събития и личности вижда предобрази на Иисус Христос, света Богородица и Църквата и който метод широко е застъпен както в Свещеното Писание на Новия Завет, така и в творенията на светите отци на Църквата.

Забеляза се, че започва да се признава от страна на католическите лектори необходимостта светоотеческите типологични тълкувания не само да не се изключват, но да се ползват и подчертават. В почти всички доклади бяха избегнати крайностите, в които изпадат някои последователи на текстовокритичния метод, например отричане на историческата действителност на събития и чудеса като пребиваването на Йона в утробата на голяма морска риба (кит според гръцкия превод на Стария Завет, т. нар. „на Седемдесетте”). Беше признато и подчертано, че Свещеното Писание е Божие слово, изречено със средствата и формите на човешкия език. За нас, започващите да се занимаваме с православна библеистика, това даде стимул да познаваме все повече текстовокритичния метод и творчески да го прилагаме и същевременно да се задълбочаваме все по-старателно и цялостно в изучаването и усвояването на принципите на светоотеческото тълкувание, които за съжаление не са описани в никое ръководство. Това изисква огромни усилия и отговорност от наша страна, за да можем, носейки източния начин на мислене, да предадем частица от съкровищницата на светоотеческото наследство, което имаме като библейско тълкуване, възникнало в голямата си част на Изток.

Вярвам, че това, както и общуването ни със западните библеисти ще ни държи на равнището на най-добрите постижения на днешната библеистика. Имаме добра надежда, че този семинар (който се провежда за трети път във Венеция) ще продължи да бъде все така гостоприемна и важна трибуна, където заедно ще се срещат и плодоносно ще общуват библеисти от различни традиции. Това общуване ще продължава взаимно полезния ни разговор в търсене на истинския смисъл, вложен в боговдъхновените слова на Свещеното Писание.

Проф. Александър Наумов изнася лекция

Участниците в семинара край Канале гранде. В средата на групата е проф. прот. д-р Леонид Грилихес (с буйна коса и брада, в зелена риза).

Снимката горе - мостът Риалто над Канале гранде