Независимо дали го съзнават или не, съгласни ли са или не с горните думи – българските владици изпратиха именно такова послание към обществото през тази седмица. Това е, което хората разбраха и това ще припишат на Христос и Неговата Църква като отношение към брака и семейството. Ще запомнят още, че има дни, през които ще ги сполети нещастие, ако се оженят, и че трябва да спазват написаното в църковното календарче, ако не искат да обрекат на провал своя брачен път. Даже атеистите се озадачиха от думите на един архиерей, че „от следващата година да се ожениш в събота става грях”. Защото и най-неграмотният човек знае чрез закона на съвестта си, че грехът е нещо много сериозно, дълбоко, ако щете и тайнствено, което не се появява или изчезва просто така с нечие решение.
В тесните ни църковни среди пък се разрази истински спор - буря в чашка вода, „за” и „против” промените. Като повечето неща в нашата Църква и той се сведе до елементарното ниво кое е „благочестиво – по-благочестиво – най-благочестиво”. Вече толкова години свободен живот за Христовата църква в България и християните не разбрахме, че мерило за истинността на каквото и да било не е личното разбиране за благочестие, а съборният опит на Църквата през вековете. Ако съборният опит на Църквата ни се струва недостатъчно „благочестив”, е редно да се замислим върху собственото си духовно здраве, а не да „дописваме” липсващото „благочестие” в преданието. Аргументите, изложени и от някои владици в медиите, само засилиха тягостната представа за кризата на съборното и богословско съзнание у нас. Чухме интерпретации за това, че в този или онзи ден, както и в навечерието на други първата брачна нощ е грях, веселието било невъзможно през някакви особени „кръвни дни”, в събота пък християните мислели само за смъртта...
В тази статия ще се постараем да потърсим отговор на въпроса, съответстват ли промените във венчалната практика в БПЦ на съборния опит на Църквата през вековете. Вече видяхме, че тези промени не съответстват на съвременната практика на останалите поместни Православни църкви (
тук). Няма друга православна църква по света, която да извършва венчание само в понеделник и неделя. Дори Руската църква, от чиято практика са заимствани спорните промени, не извършва венчание само през три дни от седмицата – вторник, четвъртък и събота. Повечето църкви не извършват венчание само в сряда и петък, тоест два дни. А Българската църква възнамерява да не венчава пет дни!
Църковната практика по този въпрос се основава на разбирането, че свързването на мъжа и жената в брачен съюз е свято нещо. Брачният живот позволява на Бога да работи по неповторим начин в душите на двамата съпрузи, разчупвайки чрез любовта и благодатта Си оковите на егоизма и създавайки от тях ново творение. Семейството заема в Божието домостроителство на спасението специално място, затова и Христос го благослови с присъствието Си и извърши първото Си чудо – да превърне водата във вино именно на сватба – заради радостта на хората. Затова и Църквата заедно с апостол Павел възпява брака като „велика тайна”.
Първото правило, което засяга ограничаването на сватбите, е 52 правило на Лаодикийския събор (170 г.), което забранява провеждането на сватби и рождени дни през Великата Четиридесетница. Много е важно да се знаят мотивите за всяко ограничение – в случая то не е отхвърляне на веселието и радостта на младоженците като неприемливи, а през святите дни на поста – направо недопустими, а е временен и доброволен отказ от някои благословени от Бога човешки дейности заради нещо по-важно. В случая – дните на Великия пост са време на молитва, самовглъбяване и покаяние. Църквата е призовала чедата си през този период да приемат тези неща за доминанти в духовния си живот. Защото е знаела, че след това духовните плодове на този период ще се разпространят и върху целия живот на християнина, ще му помогнат да живее ежедневието си по-пълноценно, по-истински. По времето на Лаодикийския събор, 2 в., все още останалите три поста не са оформени – постепенно докъм 12 в. четирите църковни поста, както и еднодневните, придобиват днешния си вид. С разширяването на постните дни Църквата разширява и върху тях ограничението за бракосъчетанията.
В достигнал до нас сборник „Кормчая” от 12 в. намираме най-ранните свидетелства, че Църквата е разпространила забраната за венчание през Великия пост и върху другите три поста. А в 50-а глава на руската Кормчая книга подробно са изложени дните, в които Църквата ограничава извършването на венчание: Това са четирите годишни поста, като към Великия пост е прибавена и предхождащата го Сирна седмица, както и седмицата след Пасха като „дни на духовна радост”, когато християните според 66 правило на Трулския събор трябва да пребивават в молитва, духовно веселие и да се причастяват със св. Тайни.
В 50 глава на руската Кормчая книга липсва изискване забраната за венчаване да се прехвърли и върху постните седмични дни на сряда и петък, които са установени в Църквата с 69 апостолско правило. Св. Никодим Светогорец (18 в.), коментирайки това правило в каноничния сборник „Пидалион”, счита, че сряда и петък, като „седмична четиридесетница” според думите св. Петър Александрийски, също трябва да бъдат включени в дните, забранени за бракосъчетание, въпреки че такъв канон Църквата не е оставила. През 17 в. „Православното изповедание на вярата” на митрополит Петър Могила повтаря изложеното в древните канонични сборници и казва, че венчание не се извършва през четирите годишни поста, еднодневните постни дни сряда и петък, деня на Отсичане главата на св. Йоан Кръстител (29 август), и Въздвижение на Честния кръст (14 септември).
За борбата между „местните традиции” и съборния опит по този въпрос свидетелстват любопитни случаи като този на новгородския митрополит Макарий (17 в.), който изпраща окръжно до свещениците в неговата епархия с настояване на продължат да следват местните обичаи за венчание. След като излязла първата печатна Кормчая книга (1650 г.) и духовниците в епархията се запознали с правилата на Църквата, те започнали да следват църковната практика, указана там. В окръжното си митрополитът обаче настоявал да продължат да спазват местната практика и да не венчават в „понеделник, сряда, петък и събота”, както и „да не четат молитви на вдовици” през тези дни.
В Руската църква с течение на времето броят на забранените дни се увеличава – първоначално като инициативи на отделни епархии, без да е налице общо становище. Списък с най-много забранени за венчание дни излиза през 1716 г. в Чернигов. В този списък като такива дни са посочени сряда и петък, всички Господски и Богородични празници и изброениете в 50 глава на Кормчая книга дни. Той обаче също остава отделна инициатива без обща църковна санкция.
Натрупването на нови правила за „невенчални дни” довело до хаос и през 1765 г. Екатерина ΙΙ издала указ: „Днес преосвещените архиереи не дават разрешение за бракосъчетание за дни, които допреди няколко години не бяха забранени. Затова Нейно Величество остава с впечатлението, че така се постъпва повече поради архиерейско произволение, а не според църковните правила, или че всеки преосвещен тълкува тези правила по своему. Това се случва и в други епархии и изключително затруднява свещениците по градовете и селата”. В указа се настоявало Св. Синод да излезе с обща позиция, за да се въведе една практика в цялата империя. Такава обща позиция обаче руският Св. Синод не успява да състави.
Съвременната практика на Руската църква да не венчава във вторник и четвъртък като дни „срещу сряда и срещу петък” няма абсолютно никаква законова или канонична основа. В руската история изобилстват примери, когато князете са били венчавани от митрополитите на Руската църква във вторник или четвъртък. Ето какво пише през 1914 г. руският професор-правист и преподавател по църковно право Василий Певцов за каноничната практика в Русия: „Законният брак се извършва в установените за това дни. Каноничното правило забранява да се извършват бракосъчетания в дните на Великата Четиридесетница (52 Лаодикийско). После Църквата разпространила това върху всички дни, когато християните трябва да пребивават в пост, въздържание и молитва, следвайки постановлението на апостола (1 Кор. 7:5). Така в църковния устав се забранява венчанието не само в дните на Великия пост, но и през другите пости – Рождественски, Богородичен и Петров, а също и в дните на рождественските празници от 25 декември до 6 януари, св. Пасха и Сирната неделя (виж Кормчая книга, гл. 50). Освен това Църквата не допуска извършване на бракосъчетания вечерта (срещу) всеки сряда и петък като дни на пост и вечерта (срещу) неделните и празнични дни (указ от 24 януари 1839 г.)”.
Тоест, в началото на 20 в. в Руската църква все още не се е наложило правилото да не се венчават хората във вторник, четвъртък и събота. Постепенно в различните справочници по този въпрос изразът „срещу сряда и срещу петък” започва да се съпровожда с обяснения в скоби („тоест, във вторник и четвъртък”), докато накрая се стигне до съвременните справочници на различни храмове, в които пише ясно: „Не се извършва венчание във вторник и четвъртък и събота”. Това е „еволюцията” от съборните правила на Църквата до тълкуванието на чиновника в някой издателски отдел.
Поствизантийската практика на Константинополската църква е отразена в Типика на Константинополската църква, издаден през 1851 г. Там пише, че не се разрешават бракове през цялата пасхална неделя и Четиридесетница, през Богородичния пост, всеки сряда и петък, както и в петък, събота и неделя на Сирната седмица. В „Пидалиона” на св. Никодим Светогорец, който е най-пълният сборник с каноничнте правила на Църквата през вековете, не откриваме нито едно свидетелство за „невенчаване” във вторник, четвъртък и събота.
От краткия исторически преглед дотук може да направим извода, че опитите да се пренесат някои руски обичаи по този въпрос в Българската църква е крайно неудачен. Първо, защото става дума за противоречиви и нови традиции, възникнали през последните два-три века, които самата Руска църква не е изяснила и синхронизирала. И второ, защото те влизат в пряко противоречие със съвкупната практика на Православната църква, засвидетелствана в св. канони. Поместните православни църкви си позволяват според пастирските си потребности да се придържат към Номоканона или да прибавят към него и забрана за венчание в сряда и петък (по аналогия с Четиридесетница), някои възприемат забраната за бракосъчетания през Господските празници (по аналогия със Светлата седмица), други пък облекчават забраната през по-леките Рождественски и Петрови пости. Но никъде не се появяват нови усмотрения за забрана на венчанието в „съботата като ден на мъртвите” и „вторник и четвъртък като дни за полово въздържание срещу пост”. Това са нововъведения, които не само нямат канонично и законово основание през цялата 20 вековна история на Църквата, но и принизяват църковното учение за брака.
Вижте също: Бракът - неудобното тайнство?