Исторически преглед
През последната седмица обществото ни отново се оказа въвлечено в дискусия на религиозна тема, без да бъде готово за такъв разговор. Хората научиха за забранените за венчание дни, преди да знаят каквото и да било за църковния брак, за тази „велика тайна”, случваща се между мъжа и жената, която апостол Павел не се поколеба да сравни с връзката между Христос и Неговата Църква. Поставено на толкова висок пиедестал от апостола на народите, създаването на семейството изведнъж беше поставено от някои български митрополити в положение на заварена дъщеря, чиято мащеха от нямай къде трябва да настани някъде в дома си, приготвен за много по-важни гости. Така се оказа, че в църковното календарче на БПЦ за 2010 г. в цялата седмица има само два дни, през които може да се случи „великата тайна” между мъжа и жената, наречена брак. Пет дни – вторник, сряда, четвъртък, петък и събота, се оказаха твърде свети, за да приютят тайнството венчание – сряда и петък като осветени от поста, предхождащите ги вторник и четвъртък като озарени от светостта на постните дни, а пък съботата... като ден на траур или пък „заради светостта на неделята, която е Господният ден”. При тази осветена от различни поводи седмица естествено е да остане малко подходящо място (не толкова осветено) за ядене, пиене и секс – каквото е сватбата.
Независимо дали го съзнават или не, съгласни ли са или не с горните думи – българските владици изпратиха именно такова послание към обществото през тази седмица. Това е, което хората разбраха и това ще припишат на Христос и Неговата Църква като отношение към брака и семейството. Ще запомнят още, че има дни, през които ще ги сполети нещастие, ако се оженят, и че трябва да спазват написаното в църковното календарче, ако не искат да обрекат на провал своя брачен път. Даже атеистите се озадачиха от думите на един архиерей, че „от следващата година да се ожениш в събота става грях”. Защото и най-неграмотният човек знае чрез закона на съвестта си, че грехът е нещо много сериозно, дълбоко, ако щете и тайнствено, което не се появява или изчезва просто така с нечие решение.
В тесните ни църковни среди пък се разрази истински спор - буря в чашка вода, „за” и „против” промените. Като повечето неща в нашата Църква и той се сведе до елементарното ниво кое е „благочестиво – по-благочестиво – най-благочестиво”. Вече толкова години свободен живот за Христовата църква в България и християните не разбрахме, че мерило за истинността на каквото и да било не е личното разбиране за благочестие, а съборният опит на Църквата през вековете. Ако съборният опит на Църквата ни се струва недостатъчно „благочестив”, е редно да се замислим върху собственото си духовно здраве, а не да „дописваме” липсващото „благочестие” в преданието. Аргументите, изложени и от някои владици в медиите, само засилиха тягостната представа за кризата на съборното и богословско съзнание у нас. Чухме интерпретации за това, че в този или онзи ден, както и в навечерието на други първата брачна нощ е грях, веселието било невъзможно през някакви особени „кръвни дни”, в събота пък християните мислели само за смъртта...
В тази статия ще се постараем да потърсим отговор на въпроса, съответстват ли промените във венчалната практика в БПЦ на съборния опит на Църквата през вековете. Вече видяхме, че тези промени не съответстват на съвременната практика на останалите поместни Православни църкви (тук). Няма друга православна църква по света, която да извършва венчание само в понеделник и неделя. Дори Руската църква, от чиято практика са заимствани спорните промени, не извършва венчание само през три дни от седмицата – вторник, четвъртък и събота. Повечето църкви не извършват венчание само в сряда и петък, тоест два дни. А Българската църква възнамерява да не венчава пет дни!
Църковната практика по този въпрос се основава на разбирането, че свързването на мъжа и жената в брачен съюз е свято нещо. Брачният живот позволява на Бога да работи по неповторим начин в душите на двамата съпрузи, разчупвайки чрез любовта и благодатта Си оковите на егоизма и създавайки от тях ново творение. Семейството заема в Божието домостроителство на спасението специално място, затова и Христос го благослови с присъствието Си и извърши първото Си чудо – да превърне водата във вино именно на сватба – заради радостта на хората. Затова и Църквата заедно с апостол Павел възпява брака като „велика тайна”.
Първото правило, което засяга ограничаването на сватбите, е 52 правило на Лаодикийския събор (170 г.), което забранява провеждането на сватби и рождени дни през Великата Четиридесетница. Много е важно да се знаят мотивите за всяко ограничение – в случая то не е отхвърляне на веселието и радостта на младоженците като неприемливи, а през святите дни на поста – направо недопустими, а е временен и доброволен отказ от някои благословени от Бога човешки дейности заради нещо по-важно. В случая – дните на Великия пост са време на молитва, самовглъбяване и покаяние. Църквата е призовала чедата си през този период да приемат тези неща за доминанти в духовния си живот. Защото е знаела, че след това духовните плодове на този период ще се разпространят и върху целия живот на християнина, ще му помогнат да живее ежедневието си по-пълноценно, по-истински. По времето на Лаодикийския събор, 2 в., все още останалите три поста не са оформени – постепенно докъм 12 в. четирите църковни поста, както и еднодневните, придобиват днешния си вид. С разширяването на постните дни Църквата разширява и върху тях ограничението за бракосъчетанията.
В достигнал до нас сборник „Кормчая” от 12 в. намираме най-ранните свидетелства, че Църквата е разпространила забраната за венчание през Великия пост и върху другите три поста. А в 50-а глава на руската Кормчая книга подробно са изложени дните, в които Църквата ограничава извършването на венчание: Това са четирите годишни поста, като към Великия пост е прибавена и предхождащата го Сирна седмица, както и седмицата след Пасха като „дни на духовна радост”, когато християните според 66 правило на Трулския събор трябва да пребивават в молитва, духовно веселие и да се причастяват със св. Тайни.
В 50 глава на руската Кормчая книга липсва изискване забраната за венчаване да се прехвърли и върху постните седмични дни на сряда и петък, които са установени в Църквата с 69 апостолско правило. Св. Никодим Светогорец (18 в.), коментирайки това правило в каноничния сборник „Пидалион”, счита, че сряда и петък, като „седмична четиридесетница” според думите св. Петър Александрийски, също трябва да бъдат включени в дните, забранени за бракосъчетание, въпреки че такъв канон Църквата не е оставила. През 17 в. „Православното изповедание на вярата” на митрополит Петър Могила повтаря изложеното в древните канонични сборници и казва, че венчание не се извършва през четирите годишни поста, еднодневните постни дни сряда и петък, деня на Отсичане главата на св. Йоан Кръстител (29 август), и Въздвижение на Честния кръст (14 септември).
В 50 глава на руската Кормчая книга липсва изискване забраната за венчаване да се прехвърли и върху постните седмични дни на сряда и петък, които са установени в Църквата с 69 апостолско правило. Св. Никодим Светогорец (18 в.), коментирайки това правило в каноничния сборник „Пидалион”, счита, че сряда и петък, като „седмична четиридесетница” според думите св. Петър Александрийски, също трябва да бъдат включени в дните, забранени за бракосъчетание, въпреки че такъв канон Църквата не е оставила. През 17 в. „Православното изповедание на вярата” на митрополит Петър Могила повтаря изложеното в древните канонични сборници и казва, че венчание не се извършва през четирите годишни поста, еднодневните постни дни сряда и петък, деня на Отсичане главата на св. Йоан Кръстител (29 август), и Въздвижение на Честния кръст (14 септември).
За борбата между „местните традиции” и съборния опит по този въпрос свидетелстват любопитни случаи като този на новгородския митрополит Макарий (17 в.), който изпраща окръжно до свещениците в неговата епархия с настояване на продължат да следват местните обичаи за венчание. След като излязла първата печатна Кормчая книга (1650 г.) и духовниците в епархията се запознали с правилата на Църквата, те започнали да следват църковната практика, указана там. В окръжното си митрополитът обаче настоявал да продължат да спазват местната практика и да не венчават в „понеделник, сряда, петък и събота”, както и „да не четат молитви на вдовици” през тези дни.
В Руската църква с течение на времето броят на забранените дни се увеличава – първоначално като инициативи на отделни епархии, без да е налице общо становище. Списък с най-много забранени за венчание дни излиза през 1716 г. в Чернигов. В този списък като такива дни са посочени сряда и петък, всички Господски и Богородични празници и изброениете в 50 глава на Кормчая книга дни. Той обаче също остава отделна инициатива без обща църковна санкция.
Натрупването на нови правила за „невенчални дни” довело до хаос и през 1765 г. Екатерина ΙΙ издала указ: „Днес преосвещените архиереи не дават разрешение за бракосъчетание за дни, които допреди няколко години не бяха забранени. Затова Нейно Величество остава с впечатлението, че така се постъпва повече поради архиерейско произволение, а не според църковните правила, или че всеки преосвещен тълкува тези правила по своему. Това се случва и в други епархии и изключително затруднява свещениците по градовете и селата”. В указа се настоявало Св. Синод да излезе с обща позиция, за да се въведе една практика в цялата империя. Такава обща позиция обаче руският Св. Синод не успява да състави.
Съвременната практика на Руската църква да не венчава във вторник и четвъртък като дни „срещу сряда и срещу петък” няма абсолютно никаква законова или канонична основа. В руската история изобилстват примери, когато князете са били венчавани от митрополитите на Руската църква във вторник или четвъртък. Ето какво пише през 1914 г. руският професор-правист и преподавател по църковно право Василий Певцов за каноничната практика в Русия: „Законният брак се извършва в установените за това дни. Каноничното правило забранява да се извършват бракосъчетания в дните на Великата Четиридесетница (52 Лаодикийско). После Църквата разпространила това върху всички дни, когато християните трябва да пребивават в пост, въздържание и молитва, следвайки постановлението на апостола (1 Кор. 7:5). Така в църковния устав се забранява венчанието не само в дните на Великия пост, но и през другите пости – Рождественски, Богородичен и Петров, а също и в дните на рождественските празници от 25 декември до 6 януари, св. Пасха и Сирната неделя (виж Кормчая книга, гл. 50). Освен това Църквата не допуска извършване на бракосъчетания вечерта (срещу) всеки сряда и петък като дни на пост и вечерта (срещу) неделните и празнични дни (указ от 24 януари 1839 г.)”.
Тоест, в началото на 20 в. в Руската църква все още не се е наложило правилото да не се венчават хората във вторник, четвъртък и събота. Постепенно в различните справочници по този въпрос изразът „срещу сряда и срещу петък” започва да се съпровожда с обяснения в скоби („тоест, във вторник и четвъртък”), докато накрая се стигне до съвременните справочници на различни храмове, в които пише ясно: „Не се извършва венчание във вторник и четвъртък и събота”. Това е „еволюцията” от съборните правила на Църквата до тълкуванието на чиновника в някой издателски отдел.
Поствизантийската практика на Константинополската църква е отразена в Типика на Константинополската църква, издаден през 1851 г. Там пише, че не се разрешават бракове през цялата пасхална неделя и Четиридесетница, през Богородичния пост, всеки сряда и петък, както и в петък, събота и неделя на Сирната седмица. В „Пидалиона” на св. Никодим Светогорец, който е най-пълният сборник с каноничнте правила на Църквата през вековете, не откриваме нито едно свидетелство за „невенчаване” във вторник, четвъртък и събота.
От краткия исторически преглед дотук може да направим извода, че опитите да се пренесат някои руски обичаи по този въпрос в Българската църква е крайно неудачен. Първо, защото става дума за противоречиви и нови традиции, възникнали през последните два-три века, които самата Руска църква не е изяснила и синхронизирала. И второ, защото те влизат в пряко противоречие със съвкупната практика на Православната църква, засвидетелствана в св. канони. Поместните православни църкви си позволяват според пастирските си потребности да се придържат към Номоканона или да прибавят към него и забрана за венчание в сряда и петък (по аналогия с Четиридесетница), някои възприемат забраната за бракосъчетания през Господските празници (по аналогия със Светлата седмица), други пък облекчават забраната през по-леките Рождественски и Петрови пости. Но никъде не се появяват нови усмотрения за забрана на венчанието в „съботата като ден на мъртвите” и „вторник и четвъртък като дни за полово въздържание срещу пост”. Това са нововъведения, които не само нямат канонично и законово основание през цялата 20 вековна история на Църквата, но и принизяват църковното учение за брака.
Вижте също: Бракът - неудобното тайнство?
Вижте също: Бракът - неудобното тайнство?
