Мобилно меню

4.8709677419355 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (31 Votes)

apo apenantiКак живеели монасите във Великата лавра на св. Сава Освещени (439-532, чества се на 5 декември)

Великата Лавра на свети Сава (Mar Saba), кападокиец по произход и ученик на преп. Евтимий Велики, е разположена на западния бряг на Йордан, в долината Кедрон. Тя безспорно е най-известният манастир, основан от този подвижник, който поставя началото на общо четири лаври, шест манастира и четири странноприемници. Житието на Сава Освещени, написано от Кирил Скитополски и второ в неговата поредица от биографични портрети[1], съдържа всички елементи, характерни за живота на големите раннохристиянски подвижници – ученичество при известен аскет (св. Евтимий Велики), отшелнически живот (в пещера в долината Кедрон), събиране на собствени ученици, основаване на нови киновии или килии, ангажираност с проблемите на градския живот, изпълняване на обществени мисии и посредничество пред императорския двор или други висши държавни служители. Във Великата лавра на св. Сава живеели 150 киновийни монаси и 70 отшелници.

Сава бил човек със силен характер, част от неговите монаси, с египетски произход и привърженици на Ориген, се отделили от него и основали през 507 г. т.нар. Нова Лавра. Конфликтът между Старата и Новата лавра продължил до средата на VI век, когато учението на Ориген е осъдено от събора в Константинопол през 553 г. и оригенистите се изселват от нея през 555 г. Другите лаври, основани от св. Сава, са т.нар. Лавра Хептостомос (512) и Лаврата на св. Йеремия (531), а киновийните манастири са киновията на Кастелион (492), малката киновия (493), т.нар. манастир на пещерата (508), манастирът на Схоларий (509), манастирът на Занос и манастирите „близо до Гадара и Никополис (Еммаус).

Св. Сава Освещени използвал цялото наследство от своите родители, починали ок. 490 г., и възлизащо на значителна сума златни монети, за изграждането на нови постройки в лаврата, както и за закупуването на странноприемницата с градините в Йерихон, както и за изграждането на нова в самата Лавра. Любопитна подробност в житието му, целяща да подчертае нравственото предимство на нестяжателството, е, че младият Сава отказал да приеме издръжка от родителите си в началото на монашеския си път, възлизаща „на 20 някакви монети", за да запази своята независимост от тях.

Изграждането на Великата лавра на Сава следвало принципите за изграждане на светския град. Първо трябвало да бъде намерено подходящо място за манастира-град. В случая с Великата лавра това става по небесно откровение. Дотогава Сава живеел като анахорет, в пустинята. Една вечер му се явява ангел, който му казва: „Ако искаш пустинята да се превърне в град…” и му показва точното местонахождение на бъдещия манастир. След това мястото било осветено чрез молитвата и продължителната духовна борба на основателя срещу демоните, сарацините и дивите животни в пустинята. Неслучайно първата сграда в новия манастир била кула. В повечето палестински манастири имало кули, които са полифункционални – в някои извори те се появяват като място за укритие при нападения върху манастира или като приют за поклонниците. От там се призовават и монасите от лаврата за общото богослужение. В случая с лаврата на св. Сава отбранителните функции са били очевидни, още повече предвид по-късната молба на монаха до император Юстиниан да изгради защитна стена около лаврата, която да предпазва монасите от сарацинските атаки. Изворите са запазили и сведения, че 800 войници са били разквартирувани в пустинята за охрана на манастирите и анахоретските килии, така че вероятно манастирските кули са се използвали и като бази за тези военни части.

Често лаврите имитирали архитектурното оформление на киновийните манастири, като разполагали в ограден квадрат кулата, храма, гробището, водния резервоар и други общи сгради. Втората централна сграда след отбранителната кула бил храмът. Археологическите разкопки в района на лаврата показват, че първата църковна сграда била построена набързо от неквалифицирани работници, вероятно от самите монаси, както пише и Кирил Скитополски. При разширяването на лаврата и изграждането на нова голяма църква вече били привлечени наемни работници, тоест хора с опит в строителството.

The miracle of the Holy Water to St. Sabbas from the TheotokosОсигуряването на водата било другият задължителен елемент от ранния етап на строителството на лаврата. Отново чрез откровение св. Сава открил извор в самия център на лаврата, който осигурявал достатъчно вода на обитателите й – „нито твърде много през зимата, нито твърде малко през лятото. С увеличаването на броя на монасите, се увеличавал и броят на цистерните в лаврата. Кирил Скитополски в своята „История на монасите в Палестина описва сушата в Йерусалим в началото на VI век, по времето на св. Сава Освещени. Тогава районът на Йерусалим страдал от голямо безводие, в продължение на пет години не бил валял дъжд. Патриархът безуспешно се опитвал да намери вода. Жителите на града настояли патриархът да покани Сава, тъй като знаели, че по молитвите му в неговия манастир валяло. Макар че първоначално Сава отказал, впоследствие се съгласил да се помоли за дъжд и това бил краят на безводието в Йерусалим.

Друга централна сграда в центъра на манастирския комплекс била пекарната, която осигурявала хляб както за монасите, така и за многобройните поклонници и други посетители. Лаврата имала и болница, където пострадали при инциденти или болни монаси можели да получат лекарска помощ.

the dormition of saint sabbasКогато обитателите на лаврата на Сава достигнали 70 души, св. Сава започнал строежа на Новата Лавра, в която се преселили 60 души от Старата Лавра. Възникнали и други по-малки лаври, свързани с лаврата-майка и по този начин «урбанизирането» на Юдейската пустиня продължило, а отделните манастирски лаври били свързани помежду си и с централния манастир чрез система от пътеки. Всички те заедно образували новия град на саваитите – по името на своя основател. Усвоеното от тях пространство било не само осветено, но и безопасно и започнало да привлича хиляди поклонници от останалите части на Империята, като по този начин новите «градове в пустинята» допринасяли за икономическото развитие на цялата област не по-малко отколкото за християнизирането на обществото.

При цялото разнообразие на хранителните продукти, тяхното количество в лаврата все пак било ограничено, което налагало специална грижа и отношение към тях. Св. Сава Освещени възпитава учениците си в пестеливост към хранителните продукти, с които разполагала лаврата. Един от младите монаси, например, изхвърлил остатъците от накиснатия във вода боб, който предлагали в странноприемницата. Сава тайно събрал изхвърлените зърна, оставил ги на скала да изсъхнат и по-късно, когато дошъл неговият ред да готви в кухнята на странноприемницата, извикал същия монах Яков и му предложил от сварения боб – Яков казал, че никога не бил ял такъв вкусен боб, а Сава му разказал откъде го е събрал. Запазените извори разказват, че св. Сава събирал сърцевината на тръстиката, изсушавал я и я съхранявал. Това растение, също наричано трева, достигало на места височина над 3 метра и можело да се консумира сурово или варено. Стъблата му са ядливи преди цъфтежа в началото на лятото, което ги правили предпочитана храна за монасите през Великия пост. От сърцевината им приготвяли вид брашно, от което смесено с вода, правели хляб.

Св. Сава Освещени построява и няколко външни на манастира странноприемници, своеобразни градски метоси на манастира в пустинят. Отличителна черта на неговите четири странноприемници е, че са построени в Йерусалим и били предназначени за монасите от конкретна лавра или киновия под негово ръководство – така че дори когато се налагало да отидат в града, монасите да имат възможност да се придържат към правилата на своя манастир и да не попадат в потенциално „опасна за тях среда”. Първата страноприемница в Йерусалим е построена за монасите на Великата Лавра, близо до кулата на Давид, в западната част на стария град. Тази най-известна странноприемница се превърнала в крепост на саваитските монаси по време на оригенистките спорове, там търсели убежище неговите монаси, както и монасите от манастира на бесите. Килиите в странноприемницата за монасите на лаврата функционирали до 494 г., когато били освободени и патриарх Илия изградил от тях манастира на т.нар. „важни монаси”, които служели в най-важните йерусалимски храмове – Голгота и Св. Гроб, както и на Възкресението. Своеобразният орден, който те образували при събирането им в обща киновия, бил директно подчинен на Йерусалимския патриарх, какъвто остава и до днес.

Странноприемниците, предназначени за монасите от конкретен манастир, се обслужвали от негови братя, не били големи по размер и включвали спални, трапезария, кухня, складови помещения за храната и параклис. Друга странноприемница св. Сава изгражда на север от първата, за да приютява монаси от неговите манастири, а третата била за монаси-поклонници в св. Земи, които идвали от други региони на Източната Римска империя. Тази монашеска странноприемница играела ролята и на «преходен етап» за онези монаси, които искали да се присъединят към голямата монашеска общност на св. Сава. Четвъртата саваитска странноприемница в Йерусалим била построена за монасите от Кастелион. Тези учреждения, макар и в по-малка степен, приемали не само монаси, но и свещеници и миряни, които се нуждаели от подслон.

В правилата на ранните отци на монашеството, регулиращи дейността на странноприемниците, липсва враждебност към „външните” на манастира хора, каквато ще демонстрират някои монашески типици през средно- и късновизантийския период. Най-видим е този дух на „отвореност” към „външните” в отношението към жените. Уставът на Пахомий повелявал в странноприемниците, които съществували към всеки от манастирите на пахомиевата община, да бъдат приемани всички посетители независимо от техния пол, вяра и състояние. „Ако при вратите на манастира дойдат някакви хора … миряни, или бедни, или от слабия пол, тоест жени, то трябва да ги настаните в различни места според указанията на отговарящия според техния пол. И особено за жените трябва да се грижите с голяма почит и внимание в страх Божий. Трябва да им дадете отделно от всяко съседство с мъжете място, за да няма повод за злословие. Дори ако дойдат вечерта, не бива да ги гоните, но те трябва да бъдат приети в отделно място с всяка грижа и внимание, за да им служат братята с всяко усърдие и за да няма никой повод за клевета”.

Великата Лавра развива книжовна дейност, разполагала със собствена библиотека и със свои калиграфи. Тази дейност се развива устойчиво и през следващите векове, когато библиотеката на Лаврата е спомената в Житието на св. Стефан, който отговарял за състоянието на съхраняваните там книги. Дейността библиотекаря включвала поправяне, регистриране, класифициране и т.н. на книгите. Сред най-известните автори на оригинални текстове от школата на Великата лавра са Йоан Мосх и неговият ученик Софроний, бъдещият Йерусалимски патриарх, Антиох Монах, създателят на Пандектите, св. Йоан Дамаскин и Теодор Абу Кура.

 [1] Kyrillos von Skythopolis, Vita Sabae. P. 85–200. Пандурски, Васил, Преп. Сава Освещени – основоположник на Йерусалимския устав. – Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски‖ 6 (32), 11 (1956–57), С. 425–449.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uawa3 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.