Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Мерки на поместните православни църкви за ограничаване на разпространението на коронавируса

Вторник, 09 Юни 2020 Написана от Златина Иванова

Zl IvanovaВселенска Константинополска патриаршия

На 18 март Вселенската патриаршия реши да затвори църквите и всички свои манастири, намиращи се в нейна юрисдикция, независимо в коя страна се намират. В изявлението се казва, че Патриаршията наблюдава ситуацията с голямо чувство на отговорност пред вярващите и всички хора, и затова въвежда още по-строги ограничителни мерки. Призовават се всички християни да останат по домовете си и да ограничат до минимум излизанията си, за да запазят своето здраве и здравето на обществото. Подчертава се необходимостта да се спазват всички мерки на здравните власти за общо благо. Отменят се всички служби до края на месец март, но храмовете ще останат отворени за лична молитва на вярващите. Тези мерки могат да бъдат продължени, се казва в изявлението. Във всички ставропигиални манастири богослужението ще продължи, но няма да се допуска участие на поклонници.

В свое специално изявление Вселенският патриарх Вартоломей заяви: „Може би някои от вас чувстват, че тези драстични мерки оскърбяват или нараняват вярата. Но не нашата вяра е застрашена, а вярващите, не Христос – а християните, не Богочовекът, а ние, хората. Нашата вяра е дълбоко вкоренена в сърцевината на нашата култура. Вярата ни е жива и никое извънредно положение не може да я ограничи“.

Александрийска патриаршия

На 21 март Александрийският патриарх Теодор издаде заповед всички богослужения да се извършват при затворени врати, без участието на богомолци. Това стана след заповед на египетското правителство за затваряне на всички религиозни храмове в страната.

Седмица преди това патр. Теодор се обърна към християните със следните думи: „За съжаление цялото човечество става свидетел на една несправедлива и разрастваща се пандемия, която струва живота на хиляди наши ближни… Вече е факт, че светът навлиза в една апокалиптична епоха, когато никой няма да се чувства сигурен, където барабаните на войната се съчетават с виковете на човеците, които „ще примират от страх и от очакване онова, което има да връхлети върху вселената“ (Лука 21:26). Тъй като положението е сериозно, препоръчвам ви да се съобразявате със заповедите и решенията на всяка страна, където служите, за да не се превръща нашата св. Църква в повод за скандал“.

Антиохийска патриаршия

Антиохийският патриарх Йоан досега не е направил самостоятелно публично обръщение към вярващите в юрисдикцията на Антиохийска патриаршия. На 21 март всички християнски лидери в Ливан и Сирия, включително и православният патриарх, отправиха съвместно обръщение, с което се прекратяват всички публични богослужения. От всички т. нар. „частни служби“ ще се извършва единствено опело, и то в самия гробищен парк в присъствието само на най-близките. Отправя се молба към всички вярващи да останат в домовете си и да се молят за здравето и спасението на всички.

Йерусалимска патриаршия

Един от първите затворени православни храмове в света беше Витлеемската базилика на Христовото Рождество. Църквата беше затворена на 5 март от палестинските власти, след като стана ясно, че две групи поклонници – една от Южна Корея и една от Гърция, са се заразили след поклонение в Светите земи. Витлеемската базилика остава затворена за дезинфекция „до второ нареждане“. Йерусалимският патриарх Теофил III до този момент не е излязъл със самостоятелно обръщение към вярващите. В началото на март имаше общо негово изявление съвместно с лидерите на другите две традиционни християнски общности, стопанисващи храма във Витлеем – Арменския патриарх Нурхан Мануян и францисканския свещеник Франческо Патон. В него тримата религиозни лидери призовават вярващите да се съобразяват с всички мерки на властите. Израелските власти забраниха достъпа до всички култови сгради в страната. Няма яснота дали ще бъде отворен за вярващи храмът на Христовото Възкресение на Пасха, където се провежда пасхалното последование на Благодатния огън, който през последните години се разнасяше във всички традиционно православни страни.

Кипърска архиепископия

На 15 март Св. Синод на Кипърската църква публикува обръщение, в което вярващите се призовават да не посещават църковни богослужения до 10 април. „Отсъствието за три седмици от свещените богослужения и тайнството на божественото Причастие нека не смущава и не натоварва съвестта на благочестивото ни паство, защото ползата от преминаването на това изпитание ще е много по-голяма… Вярвайки, че „където Бог се намеси, естественият ред се побеждава“, желаем на всички заболели оздравяване и молим Господа да не допусне да оплакваме нито една жертва“.

Решението породи силна дискусия между кипърските йерарси. Двама авторитетни кипърски йерарси – Лимасолският митр. Атанасий и митрополитът на Морфу Неофит, реагираха негативно на това решение и обявиха, че ще продължат да провеждат всички предвидени великопостни богослужения без никакви промени. Според митрополита на Морфу Неофит „където са двама или трима, събрани в Христовото име, там е и Христос между тях, а значи там е и животът, който побеждава смъртта, греха и дявола“. Лимасолският митр. Атанасий в своето обръщение заяви, че вярващите не трябва да се страхуват от смъртта, която е неизбежна за всеки един човек и не е нужна епидемия, за да разберат хората, че са смъртни. На 24 март обаче Лимасолската митрополия излезе с извънредно съобщение, в което се казва, че във връзка със заповед на президента всички богослужения занапред ще се извършват при закрити врати, без участие на миряни, а хората нека извършват молитвените си правила у дома.

Митрополитът на Китиу Хризостом категорично подкрепи Кипърския архиепископ Хризостом. Той самият е поставен под четиринадесетдневна карантина след акатиста, отслужен от него на 13 март, когато един от псалтите е диагностициран с коронавирус. „Най-много се страхувам, че нямат любов към своето паство. Никой не говори срещу божественото Причастие. Говорим за събирането на много хора, което науката определя ясно като заплаха за здравето на хората, за хората, които обичаме, на които служим. Най-правилното е това, което казва Негово Блаженство в своето изявление, а всичко останало мисля, че е или егоистично, или е плод на непознаването на неща, които всички сме длъжни да знаем“.

Православната църква на Гърция

Православната църква на Гърция е една от първите православни църкви, съгласили се да последват твърдите мерки на правителството още в началото на епидемията в страната. Централен момент в тяхната позиция, приета на заседание на Св. Синод в ранния следобед на 17 март е, че заразата не може да се предава чрез св. Причастие. Но струпването на много хора в храмовете, повечето от които възрастни, създава особено голям риск за тях и цялото общество. Тук трябва да отбележим, че гръцките храмове в периода на Великия пост са много посещавани, и то не само за неделните празнични литургии, както е у нас, но може би в много по-голяма степен по време на седмичните богослужения – акатисти, вечерни служби и нередките през Великия пост многочасови всенощни служби, продължаващи до сутринта. Именно поради тази причина Св. Синод реши да отмени всички тези масови богослужения и да остави само неделните литургии, които обаче ще се отслужват в ранен час, от 7 до 8 ч. Гръцки църковни медии изнесоха информация за дискусиите по време на това разширено заседание на постоянния Св. Синод на Гръцката църква – централната тема е била режимът на работа на църквите. Според едни архиереи подобно решение трябва да се вземе от правителството, а не от Църквата, за да не останат отворени немалкото старостилни разколнически храмове в страната, които биха увлекли някои от християните. Според другите митрополити обаче не бива да се допуска прецедент държавата да затваря храмове, тъй като не се знае как това може да бъде използвано в бъдеще. Те са настоявали, ако се налага подобно решение, то да бъде взето от църковното ръководство.

Само няколко часа след излизането на синодното решение, вечерта на 17 март, гръцкото правителство съобщи, че затваря за масово богослужение всички храмове – независимо от изповеданието – до края на март. Гръцките митрополити се съобразиха с това решение, макар че неговата радикалност шокира християните. Единствено изключение направи митрополитът на Китира Серафим, който призова с камбанен звън вярващите да участват в петъчния акатист на св. Богородица, като лично оглави богослужението, на което присъстваха немалко хора. Властите реагираха много остро и митрополитът дори беше временно задържан, за да даде обяснения за демонстративното си поведение. В определени църковни среди неговото поведение бе изтълкувано като мъченическо изповядване на вярата в „условията на гонение“.

Ключова роля за оформянето на църковната позиция в Гърция играе личността на говорителя на здравното министерство, който всекидневно информира обществото за развитието на ситуацията – това е професорът по инфекциозни болести Сотирис Цьодрас, който същевременно е и църковен псалт. Неговият безспорен авторитет като учен и доверието, което църковната власт има към него като осъзнат и ревностен християнин, благоприятстват диалога между Църквата и държавата в тази критична ситуация. Самият той пусна снимка в личния си профил как пее на клироса на Неделя кръстопоклонна в енорийския си храм в Кифися, като службата се води само от свещеник, с участието на дякон и певец, а храмът е затворен за богомолци.

Гръцките архиереи призоваха вярващите да усилят личните си молитви, да четат акатистите и молебните канони в домовете си, а който иска да приеме св. Причастие, да се обърне към енорийския си свещеник, който да го причасти със запасни св. Дарове. Освен това всички християни са призовани да се молят в домовете си от 10 до 10:15 ч. за преодоляване на това изпитание в дните на Великия пост.

Във всички гръцки манастири обаче, които също са затворени за поклонници, е наредено братята или сестрите да се редуват и да четат молитви през цялото денонощие (т. нар. непрекъсната молитва) пред основните светини на св. обител.

Критската автономна църква е в юрисдикцията на Вселенската патриаршия, като нейният Св. Синод изпревари Синода на Гръцката църква, вземайки решение, че църквите остават отворени за извършването на основните богослужения без присъствието на богомолци или със съвсем малко хора. След решението на гръцкото правителство от 17 март критското църковно ръководство затвори храмовете, като службите се извършват единствено от свещеник и певец.

От 19 март до края на месец май Света гора също е затворена за поклонници, а движението на монасите между манастирите е силно ограничено. Решението беше взето от светската администрация на монашеската република и подкрепено от Св. Кинотис, в който влизат представители на двадесетте манастира.

Албанска православна църква

Албанската православна църква остави храмовете отворени за лична молитва, но в тях няма да се извършват богослужения до „второ разпореждане“. В неделните дни и на Благовещение св. литургии ще се отслужват в параклисите към митрополиите, а литургията в централния параклис „Света Троица“ в Тирана ще се излъчва на живо по интернет и църковното радио. „Към тази пандемия трябва да се подхожда с голяма грижа, без паника, с молитва, с доверие в Бога и особено с истинска любов към нашите ближни“, се казва в официалното становище на Албанската архиепископия.

Сръбската православна църква

Сръбската патриаршия е сдържана в мерките, които предприема до този момент. В единственото досега официално становище на Св. Синод християните се призовават да спазват всички препоръки на правителството по отношение на хигиената, болните хора да се въздържат от участие в общественото богослужение, а всички храмове да спазват повишена хигиена.

Междувременно сръбският епископ на Валево Милутин, на седемдесет и една години, се разболя от коронавирус и бе приет в болница с температура и дихателни проблеми. Диагностицирани са още двама свещеници, с които той е служил и които са се изповядвали при него.

Със засилване на предпазните мерки Сръбската патриаршия също въведе по-строги правила – те засягат броя хора, които могат да се намират в храма едновременно, от един до петима души. Сръбският патриарх Ириней направи изявление на 21 март, в което казва: „Нареждам на свещенството на Белградско-Карловацката епархия да съобразят богослужебния и енорийски живот с изискването на правителството на едно място да не се намират повече от петима души. В същото време ги призоваваме да се погрижат за духовните нужди на вярващите по всеки възможен и допустим начин“. „Животът е най-големият Божи дар, който трябва да съхраним. Ще се молим на Бога, защото вярваме, че молитвата може да помогне много. Ще проявяваме дисциплина и в Църквата в поведението на християните. Вярвам, че това ще има своето влияние и значение. Нека бъдем дисциплинирани и да слушаме специалистите, за да се противопоставим на това голямо изкушение“, каза Сръбският патриарх.

На Неделя кръстопоклонна за първи път богослуженията се проведоха според тази заповед. Хората се черкуваха извън и около църквата, на предвиденото разстояние един от друг. Промени в начина на причастяване не са предприети. В съобщение от пресцентъра на Сръбската патриаршия от 24 март се изразява протест срещу призивите държавата да се намеси и да промени начина на даване на св. Причастие.

Московска патриаршия

С голям интерес се очакваше реакцията на Руската православна църква, тъй като нейната позиция по традиция оказва силно влияние и върху другите православни църкви и особено славяноезичните.

Още в началото на март Волоколамският митр. Иларион (Алфеев) недвусмислено заяви, че ако държавата изисква по-строги и ограничителни мерки, РПЦ ще се съобрази.

На 17 март Московският патриарх изпрати инструкции до всички клирици в Московска епархия, но на практика те се разпростират върху цялата Руска православна църква и страните в нейна юрисдикция. Освен общите за всички църкви призиви за дезинфекция на храмовете, мерките предвиждат и нов начин на предаване на св. Причастие – с дезинфекция на лъжицата след всеки причастник. Почитта към иконата и кръста се изразява чрез поклон, а не чрез целуване; не се целува и ръката на свещеник при взимане на благословение. По отношение на начина на причастяване Московска патриаршия се позовава на тълкуванието на един авторитетен светогорски духовник – преп. Никодим Светогорец, автор на най-авторитетния канонически сборник Пидалион. Преп. Никодим описва църковната практика за причастие в условията на чумна епидемия, която предвижда отделно причастяване на болните и грижещите се за тях, както и строга дезинфекция на използваните църковни съдове (с оцет по онова време). И по-конкретно в инструкциите на Московския патриарх се казва:

„Имайки предвид, че принасянето на безкръвната Жертва не може да бъде в никакъв случай отменено, тъй като там, където няма Евхаристия, няма църковен живот, а също и че св. Тяло и Кръв Христови преподават здраве както на душата, така и на тялото (виж, например, молитви 7 и 9 на св. Йоан Златоуст от последованието за св. Причастие), отчитайки при това историческата практика на Православната църква в условията на епидемии, постановяваме св. Христови тайни да се преподават с изтриване на лъжицата след всеки причастник в напоена със спирт кърпа (която редовно да се напоява), а след това с потапяне на лъжицата във вода с последваща утилизация на водата според практиката, предвидена за пране на кърпата“.

До този момент обаче не са издадени ограничителни заповеди за броя на присъстващите на богослужение. Самият патр. Кирил обаче пропусна няколко от важните великопостни богослужения, а когато на Неделя кръстопоклонна отново започна да служи, наблюдателите отбелязаха, че това става при изключителни мерки за сигурност и при избягване на контакт с другите хора в храма.

В други страни, влизащи в църковната юрисдикция на Москва, липсата на изрични инструкции от страна на РПЦ за ограничаване на участието в богослужението породи напрежение между властите и православното духовенство. Министър-председателят на Молдова, например, Йон Кику, с възмущение коментира в понеделник, 23 март, неделни богослужения в страната, проведени както в местната руска митрополия, така и в румънската: „Със съжаление трябва да констатирам, че въпреки предприетите мерки и предупреждения редица свещенослужители проявиха безотговорност. От хиляда шестдесет и два действащи храма в неделя се проведоха триста седемдесет и пет служби на закрито. В триста осемдесет и две църкви литургиите бяха на улицата, а в триста и пет храма проявиха съзнателност и проведоха богослуженията без енориаши или изобщо не проведоха при днешните сложни условия“. Извънредното положение в Молдова беше въведено от 13 март и продължава до 15 май.

Текстът е завършен на 25 март 2020 г.

* За първи път този текст е публикуван в сп. Християнство и култура, бр. 2 (149), 2020, с. 88-94 (бел. ред.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6w8fd 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме