Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

От Украйна до Африка

Четвъртък, 14 Април 2022 Написана от Златина Иванова

Zl IvanovaНа 29 декември Московската патриаршия обяви изненадващо решение – за първи път в своята история тя образува патриаршеска екзархия в Африка. Формално това става чрез приемането на „сто и двама клирици на Александрийската патриаршия“, служещи в осем африкански държави. Новата църковна структура ще се състои от две епископии – на Северна Африка и на Южна Африка, и ще бъде оглавявана от Клинския митрополит Леонид (Горбачов).

Решението на Московския синод е неприкрит наказателен акт срещу Александрийската патриаршия заради това, че през 2019 г. тя призна автокефалната Православна църква в Украйна, а през август миналата година Александрийският патр. Теодор за първи път съслужи с Киевския митр. Епифаний.

На практика руската екзархия създава на територията на Африка разкол, а не просто паралелно съществуване на две православни юрисдикции. Занапред между местни африкански клирици няма да има евхаристийно общение. Първо, поради това, че Московската патриаршия едностранно е прекъснала евхаристийното общение с Александрийската църква (подобно решение от страна на Александрийската църква също би могло да се очаква), и, второ, защото голяма част от присъединените африкански клирици са с неуреден каноничен статут, а на останалите предстои да бъдат наложени църковни наказания.

Предисторията

Още в края на септември 2021 г. Руският синод даде гласност на този план. Беше съобщен и поводът: постъпили молби на африкански клирици, които искат да се присъединят към Московската патриаршия. На онзи етап решението предвиждаше „проучване на постъпилите обръщения“, като с тази задача беше натоварен именнодотогавашният Владикавказки архиепископ Леонид (със същото решение на синода е назначен за Клински архиепископ и викарий на патриарха, а след три месеца е повишен в ранг митрополит, б. р.).

Разбира се, не постъпи никаква информация за резултатите от това „проучване“, а то предвиждаше именно запознаване с каноничния статут на клириците: дали са под запрещение или са низвергнати и дали изобщо са принадлежали към клира на каноничната Александрийска църква.

Очевидно е, че каноните в случая са от второстепенно значение – руската страна е готова да приеме всеки клирик, стига това да създава дори минимална „административна база“ за разпространението на новата структура на континента.

Истината е, че тази идея започва да се лансира медийно (чрез „Интерфакс“) още година по-рано от същия архиеп. Леонид, а това очевидно отразяваше вече активни процеси.

В този контекст разбираемо звучат думите от официалното становище на Александрийската патриаршия, че тя е била подложена на шантаж: „През последните две години… внезапно се изправихме пред противоканоничното и неморално нахлуване и навлизане (в наша територия) на Руската църква… чрез подкупване на наши клирици с цел да ни изнудят и отмъстят“.

Реакциите

Александрийската патриаршия реагира почти веднага. В своето изявление Александрийският Св. Синод определи действията на Москва като „небратски удар от единоверните руснаци“, но в същото време подчерта, че не е изненадан предвид продължилите две години опити за намеса във вътрешните дела на тази патриаршия. Съвсем еднозначно обаче се определя основният инструмент за „въздействие“ върху африканските клирици от страна на Руската църква – финансовият. В продължение на две години Московската патриаршия се опитваше да подкупи нашите клирици, твърдят александрийските архиереи.

Без да казва дали броят от сто и двама, огласен от МП, отговаря на неговата информация, Александрийският синод заявява, че тази група се състои „от самоотделили се клирици, намиращи се под църковно наказание, или от други с неизвестен произход, самонаричащи се православни, но никога непринадлежали към Александрийската патриаршия“. По-конкретен беше Камерунският митр. Григорий, който заяви, че голяма част от тези клирици принадлежат към различни старокалендарски фракции, установили сеот десетилетия в различни африкански страни. Иронично той отбеляза, че руската църковна политика предпочита да не се задълбочава в каноничността на ръкоположението на тези хора и те ще бъдат приети без да се изследва разколническата структура, от която произхождат.

В становището има и богословски аргумент: руската църковна акция е „опит да бъде променена православната еклисиология в много от нейните белези, но най-вече по отношение на въпроса за границите на административното деление на структурите на Христовата църква по критерии, които са далече от православното Предание. С болка установяваме, че всички тези неща се дължат на греховни причини, заразени с осъдения от събора през 1872 г. „вирус на етнофилетизма“.

Посочена е и основната причина, поради която според Александрийската патриаршия „руското нахлуване“ в нейната юрисдикция няма да успее: колониалният дух, който носят тези действия и към който местното население е особено чувствително. Успехът на мисията на Александрийската патриаршия се дължи на „жертвения дух на православното и свето Предание“, което е възможно, понеже евангелизацията не е съпроводена с користни икономически и политически интереси на някоя колониална сила, какъвто е случаят с Московската патриаршия.

В официалното изявление се твърди също, че Александрийската патриаршия ще изпрати писма до Вселенската патриаршия и поместните църкви, „с които ще се опише нападналата ни „чумна“ напаст над „родените от насчеда в Христос“, вярващите африканци, в резултат от явни и неявни действия на упълномощени представители на Руската църква“. Неофициално в гръцките медии се появи информация, че е възможен синаксис (среща на равнище предстоятели), но само за т. нар. „древни патриаршии“ от Пентархията – Вселенската, Александрийската, Йерусалимската, Антиохийската, както и Кипърската църква, като основана на вселенски събор.

Спрямо всички нарушители ще се приложи „предвиденото от божествените и свещени канони за църковните наказания“, се казва в становището на синода. Анализатори посочват, че под нарушители се имат предвид както местни клирици, които преминат към новата екзархия, така също и Московската патриаршия, представена от „патриаршеския екзарх Клински митрополит Леонид“, чиито действия обаче все още се изчакват. В църковно отношение значение има не заявеното намерение, а извършването на богослужение в чужда юрисдикция, което все още не е факт от негова страна.

Няколко думи за биографията на новия африкански екзарх

Новият африкански екзарх Леонид (Горбачов) ще носи титлата „Клински, на Кайро и Северна Африка, патриаршески екзарх за цяла Африка“. Официално той е зам.-председател на Отдела за външноцърковни отношения на МП, ръководен от Волоколамския митр. Иларион (Алфеев), и в момента е негова дясна ръка.

Интересна е „църковната биография“ на митр. Леонид. Първата му задгранична мисия като църковник е в състава на въздушнодесантна бригада към миротворческия руски контингент в Босна и Херцеговина. Следват мисии в Етиопия, Кения, Танзания, ЮАР, Ботсвана, Кайро, където неизменно работи с руските посолства и спецслужби.

От 2013 г. става Аржентински и Южноамерикански епископ. Тогава за първи път попада в полезрението на руските медии по неприятен повод: във връзка с най-големия наркоскандал в новата руска история, когато през 2016 г. на територията на руското посолство в Буенос Айрес в Аржентина са открити дванадесет куфара с кокаин. Основни фигуранти са двама „руски православни меценати“, които пренасят наркотици, маскирани като църковна утвар. По делото е разпитан и еп. Леонид, който казва, че няма нищо общо с „меценатите“ и дори бил отказал да подпише с тях „Меморандум за доставка на църковна утвар“. Скоро след това обаче е отзован обратно в Русия и оглавява Владикавказката епархия на РПЦ.

През последните няколко години архиеп. Леонид става дясна ръка на Волоколамския митр. Иларион (Алфеев) и негов личен викарий. Прави впечатление особената „специализация“ на неговата външноцърковна служба: той е изпращан „да оглави“ нови църковни структурисъс спорна юрисдикция на Руската църква извън традиционните земи на нейната дейност.

През октомври 2021 г., например, той оглави новата „Еревано-Арменска епархия“ на РПЦ, създадена изненадващо. Причините за образуването на тази нова структура извън територията на Русия бяха отново политически и „наказателни“: решението беше провокирано от арменско-азербайджанския конфликт и дойде само два дни след явно неуспешна среща на духовните лидери на Русия, Азербайджан и Армения в Москва.

Плод на същата „линия“ е и руско-грузинският скандал от началото на 2021 г., когато клирик на същата Владикавказка епархия „навлезе“ не без съгласието на своя епископ в юрисдикцията на Грузинската църква, като служи на Рождество Христово в катедралния храм в Цхинвали, Абхазия. Този акт предизвика остра реакция на Грузинската патриаршия и обвинения в нарушаване на юрисдикцията.

Любопитно е да отбележим, че през декември 2019 г. архиеп. Леонид беше и в България, където служи в руското подворие в София и се срещна с руския посланик у нас, за да „обсъдят въпроси от взаимен интерес“.

Плановете

Според Клинския митр. Леонид, в качеството му вече на екзарх в Африка, „ядрото на новата структура ще се кове в Москва“ и така ще се търси „решение на кадровия въпрос, който е първостепенен“. Това означава, че МП възнамерява да използва местните присъединили се към тях енории като база, където да бъдат изпращани руски свещеници. Тази политика влиза в явно противоречие с популистките обещания към местни клирици, че отделянето им от Александрийската патриаршия е път към образуването на автокефална африканска църква.

Засега митр. Леонид няма да осъществи „архипастирско посещение в Африка“ поради „епидемичната обстановка“. За сметка на това е получил „подворие на африканската екзархия в Москва“, където ще бъде неговата резиденция.

„Където има възможност и необходимост, в Африка ще се строят руски храмове“, заяви също той, цитиран от РИА „Новости“. Обеща, че ще бъде изградена и „мрежа от духовни училища“ за собствени кадри.

Руският синод може да разгледа въпроса и за назначаването на нови архиереи в Африка – както руски, така и местни, но засега от местните се изисква само подписването на „клетва за лоялност“, в която под заплаха от вечно осъждане и загуба на спасението местните африкански клирици обещават да не напускат никога и по никакъв повод Московската патриаршия.

Православната мисия в Африка днес

Сред ответните мерки на Александрийската патриаршия прави впечатление вътрешната реорганизация на епископата. В първите дни на новата година Александрийският синод оповести редица промени като избори на епископи, повишение на епископи в митрополити, както и преместване на митрополити от второстепенни по значение в по-важни митрополии (това е допустимо от уставите на повечето православни църкви). В определени като по-критични точки бяха изпратени йерарси със силен мисионерски заряд добри и административни умения. Сред новите имена се отличава дългогодишният мисионер в Африка архим. Хризостом (Майдонис) от епархията на Йерисо (в Халкидика) и Света гора, който е известен с богатия си опит от работа с млади хора, каквото е преобладаващо паството на Александрийската църква.

Към настоящия момент православната мисия на африканския континент се подкрепя кадрово и финансово най-вече от Гръцката църква. Ангажирана е и гръцката държава. През 2006 г., например, гръцкото правителство решава проблема с медикаментозното, доболничното и болнично лечение на клириците на Александрийската патриаршия чрез специална законодателна промяна. Тогава Александрийският патриарх Теодор изрази голямото си задоволство с думите: „Горещо благодаря на нашата Гърция, която винаги подкрепя апостолското дело на Александрийската патриаршия“.

Миряни – мъже и жени, монаси, монахини и клирици от Гърция и от Финландия през изминалия 20 в. работиха много всеотдайно за православната просвета на местното население. Православната мисия дава и такива плодове като известната мисионерка монахиня Текла, наричана „майката на децата на Танзания“, която прекарва тридесет и пет години от живота си в служение на най-бедните и онеправданите. Събраха се и се вложиха огромни средства от дарения за изграждане на църкви и училища, медицински центрове, водоснабдяване и пр. Православните църкви на Гърция, Кипър и Финландия участваха както с кадри, така и с много средства в подкрепа на православните африканци. Така към православната вяра бяха привлечени стотици хиляди жители на „черния континент“, десетки техни младежи завършиха богословие в Гърция, Русия, Румъния, САЩ и други страни и станаха клирици сред своите племена и народи. Сред йерархията на Александрийската патриаршия вече има няколко местни епископи, макар че по-голямата част от епископата е от Гърция и Кипър при почти изключително африканско паство.

Освен традиционно силния мисионерски заряд на православните църкви в споменатите страни важна предпоставка за успеха на мисията е обстоятелството, че местните жители не откриват в православните мисионери представители на някоя колониална сила, която чрез християнските мисионери да се домогва до разширяване на своето политическо и икономическо влияние и заграбване на ресурсите на „черния континент“ – една историческа травма за африканското население, но и все още актуален проблем.

Затова не звучат без основание думите на Камерунския митр. Григорий, който изразява своя скептицизъм към успеха на „руската мисия“ в Африка именно поради игнориране на особеностите на местния манталитет и история: „Имайки предвид непригодността към африканския манталитет на кадрите от т. нар. Africa Corp, които се заеха с изпълнението на плана „Африка“,… предвиждам на практика провал на целия руски богословски арсенал, използван до този момент с пропагандна цел срещу признаването на автокефалията на Църквата на Украйна и срещу Вселенския патриарх, както и падането на генералите. Дори Ромел беше победен в Африка, имайки една от най-дисциплинираните и организирани армии в света. Щастливци са тези, които още отсега решат да пишат докторат върху руската операция“.

* За първи път този текст е публикуван в сп. Християнство и култура, бр. 1 (168), 2022, с. 69-74 (бел. ред.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8rupq 

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме