Вероучението в Сърбия е върнато в образователната система на страната през 2001 г. Особеност на сръбския вариант за връщането на предмета в училищната система е, че то е плод на политическата воля на тогавашното управление. Гражданската война през 90-те години и изпитанията, сполетели сръбското общество, карат хората да се обединят около Православната църква и да припознаят в нея един от водещите обществени авторитети. За тези събития разказаха сръбските богослови и учители по Религия дякон Радомир Маринкович и Сречко Петрович, които взеха участие в международния форум „Преподаването на Религия в средните училища и прицърковните школи – цели, методика и резултати“, който се проведе в Русе от 2 до 5 октомври.
През 2003 г. правителството решава да възобнови преподаването на Религия в сръбските училища под формата на конфесионално обучение с вероучителен характер. Включването на предмета в образователната система предизвиква жестока публична полемика в сръбското общество, но в крайна сметка вероучението е въведено „буквално за една нощ“.
В Сърбия се налага моделът на конфесионалното религиозно образование. В момента в училищата децата могат да избират между „Гражданско образование“ и „Веронаука“, които имат статут на задължително-избираем предмет. Точното наименование на православния модул е „Православен катехизис“. Другите два застъпени варианта са „Ислямска веронаука“ и „Римокатолическа веронаука“.
Вероучение се изучава от 1 до 12 клас. Като проблем бе посочено, че учителите по Вероучение нямат равни права с останалите учители, тъй като предметът е със статут на Задължително избираем и учителите всяка година подписват временни договори, което ги поставя в несигурна ситуация. Учителите по „Православен катехизис“ се одобряват от местния епископ, а се назначават от училищните директори. Днес от общо 1 милион ученици в Сърбия 550 хиляди изучават редовния предмет „Православен катехизис“. Учителите по „Православен катехизис“ са повече от 2000 души, сред които има и свещеници.
13 години след въвеждането на вероучението, полемиката „за“ и „против“ религиозното образование се възобновява. Повод е изразената преди две години позиция на министъра на образованието, който поставя под въпрос въобще съществуването на религиозно образование в Сърбия, смятайки, че то нарушава конституцията и секуларните принципи на сръбската държава.
По същото време започва и вътрешно-църковен диалог за характера на предмета. Учителите анализират натрупания опит и, въпреки високия брой на записани деца, отчитат множество проблеми в приетата през 2003 г. програма, които възпрепятстват постигането на желаните резултати.
Причината за реформата е, че когато е въведен предметът сръбските богослови изготвят програма, която има мистагогичен характер, т. е. нейната цел е да въведе учениците в тайнствата на Църквата, по подобие на подготовката за кръщение на ранните християни. През годините учителите откриват проблем в тази учебна програма, между които са: 1) липсата на връзка между учебното съдържание и живота и проблемите на децата; педагозите установяват, че мистагогийните теми могат да бъдат полезни за децата, ако те са въцърковени, какъвто не е случаят в масовото светско училище; 2) проблем се оказва и тежкото и обременено с много информация съдържание на учебниците, както и 3) несъобразеност на уроците и темите с възрастта на учениците.
Св. Синод се вслушва в мнението на учителите и преди две години взема решение, че трябва да се създаде нов учебен план и програма, върху които започват да работят най-активните учители с практически опит. Основен принцип в работните групи е да осъществят връзка между учебното съдържание и реалната учебна среда на децата; да съобразят материала не само с познавателните способности на всяка възрастова група, но и да създават навици и умения на учениците, които те ще използват в живота си.
„Нашата проповед не трябва да прилича на музеен експонат, а да се съобразява с езика и светогледа на децата. Апостол Павел нарича мисията на катехизтора саможертва: „Станах всичко за всички, за да се спасят някои“, т. е. работата на учителите по Вероучение изисква саможертвена идентификация с ученика“. Освен това, трябва да сме напълно наясно, че вероучението може да има успех, само ако свидетелства за християнска любов, свобода и прошка“.
Полемиката около предмета „Православен катехизис“ през последните няколко години се оказва изключително полезна за качеството на предмета. Това е още по-важно предвид факта, че началото на вероучението в сръбското училище е плод на политически акт, а не на подготовка и консенсус на обществото. „Ние се боим, че както бе въведено за един ден, по същия начин – само за една нощ – вероучението може да бъде премахнато“, споделиха с голяма искреност гостите от Сърбия. Затова честното отчитане на грешките, готовността за промяна, отвореността към обществото са ключови фактори, за да се създаде трайност в положителното отношение на сърбите към предмета, така че той да не зависи единствено от волята на политиците.
