Самотата на любовта
- Детайли
- Прот. Николай Лудовикос
Продължение на беседата "Ръководство за самоубийство на семействата..."
Вторият белег на проблема, тоест това, което ражда самоубийство, е изчезването на свещеното, или на благодатта, на покаянието от личния живот. Когато казвам „свещеното“, не го приемайте само в строго богословски смисъл. При повечето хора това вече е приключило, изчезнало е от живота им. Имам предвид една по-широка, по-човешка представа. Когато бяхме деца и паднеше хляб на земята, баба го вдигаше, пазеше го и го слагаше на перваза, да го изядат птичките. А ние гледахме и казвахме: „Ама, бабо, хляб е, нищо особено, защо го пазиш“ Но баба знаеше защо. Защото беше преживяла много. Тя знаеше, че хлябът е свещен, че храната не е даденост и нещо очевидно. Това също е резултат от Божия промисъл, нали? Фактът, че съм тук и ям, че имам и ям, докато толкова много хора нямат нищо – това също е дар. И това е свещено.
Фактът, че имам теб, ми казваше баба ми, е нещо прекрасно. И го усещах, чувствах се значим. Животът на човека беше изпълнен със свещени неща.
Когато си отиде благодатта, отива си и възможността за изправяне, за израстване. Кой днес говори за това – да стана по-добър? Чухте ли някой да казва: „Искам да стана по-добър човек“? Не. Всеки казва: другите да станат по-добри – аз съм си идеален. Ще ти го докажа даже! И започват караниците… И двойката се разпада – от крясъци, в които всеки обяснява на другия колко е добър и как няма нужда да се променя. И как всъщност другият е този, който трябваше вече да е разбрал колко по-добър трябва да стане, за да бъде достоен за мен.
Акатистна събота какво е?
- Детайли
- Иван Димитров
Днешният съботен ден преди Петата неделя от Великия пост (посветена на св. Мария Египетска) се нарича Акатистна събота, защото в нейното богослужение се включва и така нареченият акатист на Пресвета Богородица. Той се извършва всъщност в петък вечер, но за това по-долу.
Понятието акатист е гръцко и означава „неседален“, защото вярващите стоят прави по време на неговото изпълнение. Има и песнопения, които се наричат седални, каквото наименование носят също 20-те групи псалми от Псалтира, но при тях е запазено гръцкото название: катизми. Това пък означава, че вярващите (а и клириците) могат да седят по време на тяхното четене или пеене.
Нека тук кажем също, че стоенето прави при православното богослужение не е задължително по време на цялото богослужение, каквото и да е то (вечерна, утринна, литургия и др.). Затова на определени места от службата свещеникът (или дяконът, ако служи и дякон) приканва: „Премудрост, про̀сти!“, т. е.: „Премъдростта (е това), (застанете) прави!“. Защото прилагателното простъ на църковнославянски означава не само прост, неук, но също: неделим; прям; прав, правостоящ.
„Ръководство за самоубийство на семействата…“
- Детайли
- Прот. Николай Лудовикос
Беседа, произнесена в храм „Св. вмчк Димитър“ в Атина по време на „ΔΗΜΗΤΡΙΑ 2024“ (Димитриеви дни, които се провеждат през м. октомври)
Безспорно заглавието е странно и провокира, защото е прекалено. Надявам се в хода на беседата да може да го изясним. Нека почнем от там – не е ли краен, прекомерен нашият Бог? В този свет храм има много мощи на светци. Гледаме ги и разбираме, че те също са нещо прекомерно, свидетелстват за една даже плашеща крайност. От една страна е човекът, светецът, с неговата прекомерност, която изглежда, че отговаря на друга една крайност – тази на Бога. Трябва да знаете, че Църквата е среща на две крайности: прекомерната и безгранична любов от страна на Бога – толкова голяма, че каквото и да кажем за нея, ще бъде лъжа. И затова всички, които я познаят, изпитват нужда да я скрият, вместо да я разкриват и описват. Бог е пределът, крайността на любовта. А след това идва и крайността на човека. Това е крайността на едно същество, чиято дълбочина е в буквалния смисъл неопределима. Невъзможно е да бъде разбрана, да бъде проумяна. Единственото, което знаем, е, че за нас Божието име е огромна благост, велик дар. Името на Бога за нас е осъществяване, откриване на един дар, който сякаш няма нито начало, нито среда, нито край.
И тук идва човешкият отговор, който е също прекомерен, който също изглежда краен. Не може ли обаче да има малко по-умерен човешки отговор на „неумерената“, прекомерна Божия любов? Не можем ли да кажем, че мъченичеството или крайният подвиг на нечий аскетизъм са излишни. Щом Бог е толкова голяма любов, защо е нужна моята крайност? Не е ли достатъчна Неговата?
За определението света литургия
- Детайли
- Иван Димитров
От доста години вече в нашите църковни медии започнаха почти всички да пишат „света божествена литургия“. Това двойно определение е неправилно, в него има плеоназъм, ненужно излишество на определенията. Литургията е богослужението, по време на което се извършва тайнството света Евхаристия. Тя е свято действие, свещенодействие, затова е разбираемо да я определяме като света литургия – с главна или с малка буква, не е важно, защото големината на буквата не допринася за светостта на действието. Говорим за определението света.
В последните десетилетия се умножиха многократно преводите на гръцки християнски текстове, а там по гръцката традиция литургията се определя не като света, а като божествена (θεία λειτουργία). Наистина, гърците не казват света литургия (примерно: αγία λειτουργία), което ни най-малко не означава, че пренебрегват нейната святост. Просто я изразяват с определението божествена. И когато се публикуват на български такива текстове, към обичайното у нас определение света започнаха да добавят и божествена. Затова много често ще срещнете изписано: света божествена литургия. Това вече е неправилно, защото ние постъпваме като книжниците и фарисеите, които си мислят, че в многословието си ще бъдат чути. Добре е да се казва и пише света литургия или божествена литургия, но събиране на двете определения, т. е. на двете традиции в едно, е съвсем излишно. Позволявам си да кажа това, защото изучавам църковната терминология още от 50-те години на миналия век и не мисля, че нововъведенията са непременно нещо добро.
Да станеш участник в безсмъртието на Бога
- Детайли
- Архим. Захариас (Захару)
Беседа на архим. Захариас (Захару) от манастира „Св. Йоан Кръстител“ в Есекс, произнесена на 16 март 2025 г. за Неделята на св. Григорий Паламà.
Св. Софроний често казваше, че без богословието на св. Григорий Паламà, чиято памет честваме днес, не бихме могли да устоим на предизвикателствата на днешното време. Св. Григорий говори за неизразимата и непостижима тайна на Личността на Христос, като в същото време утвърждава, че на човека е дарена възможността да участва в Светлината и енергията, която изхожда от Неговата Личност. С няколко думи той посочва пътя: „Трябва непрестанно да се стремим към съприкосновение с Божията енергия“. Той пояснява, че имаме нужда от тази непрестанна молитвена молба – не, разбира се, за да убедим Бога, Който е извор на утеха, нито за да Го приближим до нас, понеже Той присъства навсякъде, а по-скоро за да възлезем към Него и да се завърнем като участници в Неговите благи дарове. Тези думи изразяват цялото виждане на исихазма, съсредоточено върху борбата на човека да поддържа близък и същностен контакт с Божията енергия – ключът, който отваря тайната на познанието за Бога. Ние не познаваме Бога с ума си, нито с въображението си. Познанието за Бога, както обяснява св. Софроний, означава „влизане в божественото битие, общение в самото битие“.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
