Уточнение за богослужебния ред на 1 януари
- Детайли
- Двери
В интернет-страницата на Св. Синод на Българската православна църква е поместено важно уточнение за клириците и църковните певци във връзка с богослужебния ред на 1 януари, празник на Обрезанието Господне и на св. Василий Велики. В съобщението се казва:
В Църковния календар, където за 1 януари е указана страницата 167 от Типика, да се чете стр. 165. На същата тази страница е поместен редът, по който да се отслужи вечерното и утринното богослужение, когато денят 1 януари се случи в неделя и богослужението е възкресно-празнично.
За незапознатите с особеностите на богослужебния ред ще уточним, че тази година 1 януари се пада в неделя, която се води „Неделя преди Богоявление (или преди Просвещение)“, но всъщност в богослуженията няма нищо, което да е свързано с Богоявление, защото на 1 януари честваме друг Господски празник – на Обрезание Господне. Затова богослужението има три съставни: възкресна, на обрезанието и на св. Василий Велики. Освен това на с. 167 се дават случаи, когато тази неделя се падне на 2 или 3 януари, а на с. 165 се разглежда случаят, когато тя се пада на 1 януари, както е сега. Така че посочването на с. 167, вероятно останало от миналогодишния календар, е объркващо и беше редно да се посочи, че е погрешно. Защото всички са свикнали да си правят справки по църковния ни календар, издаван от Св. Синод.
Рождественската радост
- Детайли
- Свещ. Георги Чистяков
Какво е тя – Рождественската радост? Не коледното веселие на чисто фолклорно ниво, до което много често свеждаме този празник, а именно онази радост, за която ни говори Св. Писание, радостта, спомен за която се е запазил в езиците, в живата памет на народите. Защото в думите хората пазят спомени за онова, което може би вече и не помнят на равнище на идеите, помнят, защото употребяват тази, а не друга дума.
И тъй, защо Рождество е радостно? В Библията радостта винаги се свързва с темата за освобождаване от робство. Радва се Божият народ, завръщайки се от Вавилонски плен в земята на юдеите. Радват се Моисей и неговите спътници, напускайки египетското робство. И всяка година юдеите се радват, като си припомнят за тези дни на прехода – старозаветната Пасха, спасението и избавлението от египетско робство, от робството на греховете. Получава се, че в някакъв аспект Рождество Христово напомня Пасха. Старозаветната Пасха и Христовата Пасха.
Неслучайно гръцките богослужебни книги наричат трите дни на празника Рождество Христово тъкмо с думата Пасха. И това е така, защото в самия ден на Рождество Христово Църквата вижда перспектива за бъдещето, Кръста, смъртта и Възкресението Иисусово от мъртвите, Неговата пасхална победа. В този ден, който празнуваме днес, вече е набелязана пасхалната перспектива. Църквата никога не забравя за това, помнят го и хората, дори ако те, както им се струва, са забравили същото или никога не са го знаели, понеже наричат Рождество радостно. Затова помнят, наистина помнят този аспект.
Бъдни вечер
- Детайли
- Иван Димитров
Този празник е много популярен сред българския народ. Всички го знаят и всяко семейство го празнува. Той има различни имена, почти колкото и препоръчваните от народните обичаи ястия на трапезата тази вечер. Зад тези обичаи обаче и в суетнята около тях много често се губи истинският смисъл на празника. А той е в очакването на раждането на Спасителя на света. Той се е родил в скромна и бедна обстановка, която по човешки разбирания не е достойно място за Богочовека. Но ако великият Бог стана като нас, нищожните човеци (колкото и да се мислим понякога за велики!), има ли значение обстановката, в която Той се е родил? Важното е това, което вярват всички християни по цял свят вече две хиляди години: Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот (Йоан 3:16).
Хубаво нещо са празниците, образно казано – те са най-слънчевите дни в живота ни. Но още по-хубаво е, когато празнуваме смислено, с любов към Бог и към човека и хората край нас. И дори онези, които нямат в себе си вяра в Бог, на такива дни е добре да проявят любов към другите хора без изключение и без условия. Защото Бог не стана човек, за да ни поставя условия, а с безусловната Си любов към нас, към света, извърши спасението на всички хора независимо от произход, принадлежност, вяра или неверие, доброта или лошота. Това празнуваме ние, християните, тази вечер: Божията изкупителна саможертва. Бог на този ден дойде при нас, за да отидем или поне да се доближим и ние до Него. Може би не всички ще стигнат до Него. Но тази вечер е една прекрасна възможност да тръгнем към Него по пътя на доброто чрез промяна на мисленето и действията си. А ако все още някой се пита колко трябва да са ястията на тазвечершната трапеза, нека се замисли, че света Дева Мария и старецът Йосиф във Витлеемската кошара са имали в торбицата си само някой къшей хляб, но пък са имали богатото благословение от Бог!
Може да се служи литургия в петъка преди Рождество Христово
- Детайли
- Двери
Едно ценно заключение от познавачи на богослужебния ред (типика) за това, дали може да се служи литургия в петъка преди Рождество Христово! Според известни „типикари“ този ден не е „безлитургиен“ и е възможно да се извърши св. Евхаристия в него, макар че обичайното схващане е обратното.
Това се заключава от проучване на типика на Православната църква, направено от гръцкия архимандрит Максим (Матеу) и предложено на българските свещенослужители и църковни певци от проф. Йоанис Папахронис. Той е създател и диригент на смесения хор за източноцърковни песнопения „Йеромонах Неофит Рилски“ на Неврокопска митрополия. По негов почин и с неговите грижи чрез фейсбук-профила „Богослужебни теми и църковен ред“ вече редовно излизат типикарски указанив в помощ на църковните певци у нас (тук). Оттам е взета и статията, която следва.
ЗА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ИЗВЪРШВА СВЕТА ЛИТУРГИЯ В ПЕТЪКА ПРЕДИ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
(Текстът е съставен въз основа на статия на архим. Максим (Матеу) в сп. ΣΥΜΒΟΛΗ, т. 11, с. 3 сл.)
Според типика, който е в сила днес, когато празникът Рождество Христово се случи в дните неделя или понеделник, последованието на великите (царски) часове от навечерието на празника се пренася и извършва в предходния петък (22 или 23 декември) след последованието на утринната за деня. А великата вечерна за празника се отслужва следобед в деня на навечерието на Рождество Христово (съответно в събота или в неделя следобед), без да се съчетава с литургията на св. Василий Велики. И дори се е наложила практиката в този петък да не се извършва св. Литургия.
Много лично за един владика и приятел, който става на 80 години
- Детайли
- Иван Димитров
Честно казано, не знам дали двете понятия владика и приятел са съвместими. Защото, като погледнеш нашите владици, няма да видиш двама души да са приятели помежду си. Не колеги, а наистина приятели, каквито ние, простомъртните хора, имаме – поне по един-двама всеки от нас. Приятелят е човек, който в нужда се познава (тази поговорка не е случайна!). Той е човек, към когото можеш да се обърнеш във всеки момент, особено в трудните, и той няма да ти каже: остави ме сега, зает съм, нямам време, това (твоят проблем) не ме интересува.
При владиците такива приятелства не се забелязват. Може би защото те са прекалено малка извадка от обществото и то такава извадка, която е съставена от изключенията на безприятелските кариер(истич)ни отношения. Не гледайте, че някой владика отишъл при някого на гости или някой на някого помогнал в добра (или нечестна) работа. Тези привидно приятелски контакти се градят на интереса. И не го наричам взаимен интерес, защото обикновено той не е взаимен, а е компромисен интерес: един ще се пъчи, че дошли много владици да служат на негов празник, ама домакинът се изпъчил най-отпред, за да задоволи владишкото си его. А пък владиката, като е високопреосвещен, такова високо(не)преосвещено е и егото му. Както и да е! Или „нейсе!“, както обичаше да казва дядо патриарх Максим.
На 6 декември дядо Йосиф, митрополит на САЩ, Канада и Австралия, навършва 80 години. Само в българския вариант на уикипедията го водят като Йосиф II, което само по себе си е вярно, защото през втората половина на миналия век в Америка имаше друг владика с името Йосиф (с фамилия Диков), титлата му беше Нюйоркски митрополит. Само че титлите на нашите владици в Америка толкова пъти ги сменяха, та от няколкото души, които владичестваха там, почти няма двама с еднаква титла. Затова, строго погледнато, не трябва да се пише Йосиф I и Йосиф II. Но пък е прегледно!