Служба на св. Силуан Атонски на български
- Детайли
- Свещ. Траян Горанов, Великобритания
Св. Силуан Атонски († 1938 г.), памет на 24 септември
Вечерна
Господи, воззвах (Пс. 140), глас 6:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме! Послушай ме, Господи! Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам; чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва; чуй ме Господи!
Стихири:
Радвай се, сияещо събрание на монасите; осветени отци, побързайте да почетете този, който ви е предшествал в пътя на добродетелта, Силуан Атонски, даден от Бога като пример на постоянство, светлина за всички онези, които следват Христос, за да могат да получат Неговата велика милост.
Рамо до рамо
- Детайли
- Александър Солдатов, Новая газета
РПЦ и патр. Кирил се превърнаха в безусловни съюзници на Кремъл. Това е разбираемо: съдбата на йерарсите, които не са вярвали, че „цялата власт идва от Бога“, винаги е била незавидна.
Известно е, че настоящият предстоятел на Руската православна църква оправдава и благославя всички действия на сегашното руско ръководство. В контекста на случващото се в Украйна Кирил определя държавата по следния начин: „Институция, която има законното право да използва сила, за да принуди… други държави, ако вижда в тях заплаха, към това такава заплаха да не съществува“.
Трябва да се признае, че позицията, която заема патриархът, е дълбоко вкоренена в православната традиция, където тя се нарича „симфония на властите“ – на държавата и църквата. И тъй като това е „симфония“, нито една нота в нея не трябва да звучи дисонантно. Историческото православие се превръща в заложник (и жертва) на византийския модел на цезаропапизъм, който в руските условия достига до абсолютизъм, когато императорът е провъзгласен за „глава на църквата“ (чл. 42 от Законовия кодекс на Руската империя). Въпреки тази „родова травма“ на източното православие обаче в историята му е имало архиереи, които са поставяли Евангелието над светските закони и са влизали в пряк конфликт със своите владетели. Това често им е струвало живота. Важно е да ги припомним от гледна точка на оценката на самата възможност за „алтернативен“ път на РПЦ в екстремните исторически условия, в „огненото изкушение“, през което тя преминава сега.
Задачата на младия човек: да прави повече за хората около него
- Детайли
- Иван Клочков, сп. „Дорога вместе“
Интервю с о. Георги Чистяков (1953-2007) за подхода към младите хора и задачите, които стоят пред тях в съвременния свят.
- О. Георги, веднъж казахте, че не можете да оставите преподавателската работа. Не можете да оставите своите студенти и докторанти. Защо това е толкова важно за Вас?
- Бъдещето винаги принадлежи на младото поколение. Струва ми се, че е важно не само да общуваме с младите, както свещеникът общува с енориашите и приятелите си, но да общуваме с тях в процеса на работа всеки ден. Именно по този начин подготвяме своята смяна. Така в Църквата се формира онова, което в широк, във философски смисъл наричаме апостолска приемственост. Всичко живо в Църквата се предава именно така: от ръка на ръка, от човек на човек. И затова да работим колкото се може повече с младото поколение, е просто необходимо.
- Лесно ли създавате контакт с младите хора?
- Дойдох като преподавател в университета, когато бях на двадесет и две години. Оттогава досега винаги съм имал студенти, докторанти и според мен никога не съм проблем в общуването с тях.
- Как Ви се струва, разбирате ли младежите?
- Ясно е, че не ги разбирам. Много неща не разбирам, и те, моите по-млади приятели, вероятно знаят това. Но в някои аспекти смятам, че все пак ги разбирам.
Общество, което е изоставило милосърдието в името на благоденствието, е изоставено от Бога
- Детайли
- Прот. Павел Аделгейм
Публикуваме статия на руския свещеник прот. Павел Аделгейм (1938-2013) от „Живой журнал“ от 2010 г. С много болка духовникът мисионер и изповедник, който заплати с живота си за своята вярност към Бога, описва как неусетно Христовият дух бива изтласкван от църковния живот в неговата църква. Компромисите с Божията правда, вършени в името на целесъобразност или лична изгода, закономерно и неизменно водят до отпадане от Бога. В този смисъл неговите думи, изречени преди повече от десет години, днес звучат пророчески.
Това, което се случва с РПЦ, не може да остави безразлични духовниците, които са се свързали с нея и са живели с нея през целия си живот като с невяста. Когато бях ръкоположен, Руската църква беше съвсем различна. Духовните промени бяха бавни. Старата духовна среда беше запазена. Основната маса от вярващи и духовници, дори от епископите, бяха изповедници, техни духовни чеда и почитатели. Постепенно това ядро, което пазеше пълнотата и чистотата на църковния ритуал, стремежа към духовен живот и моралните принципи на Евангелието, отиде при Бога.
Послание за Църковната нова година (1 септември 2022 г.)
- Детайли
- Вселенски патриарх Вартоломей
по Божия милост архиепископ на Константинопол – Новия Рим
и Вселенски патриарх
До цялото изпълнение на Църквата,
благодат, мир и милост от Създателя на цялото творение,
нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос
Високопреосвещени братя йерарси и възлюбени в Господа чеда,
Влизайки днес с Божието благословение в новата църковна година, с празника на индикта ние почитаме Деня на защитата на природната среда, като въздаваме слава и благодарност на Твореца на всичко за великия дар на творението.
Отново с цялото си сърце заявяваме, че зачитането на творението и постоянната грижа за неговото опазване принадлежат към сърцевината на нашата православна идентичност като един от нейните най-скъпоценни елементи. Църквата приема и учи, че причината за човешкото отчуждение от „твърде доброто“ творение и от ближните ни е отчуждението от Бога. Тя подчертано ни припомня, че няма автентична свобода без Истината и вън от Истината, защото тя е силата, която истински освобождава. „Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32).