Неделя на прошката
- Детайли
- Прот. Леонид Грилихес
Днес е последният ден преди Великия пост. И днес, в навечерието на дългия четиридесетдневен път, Църквата предлага своето последно наставление, своето напътстствено слово. Това слово е за прошката.
Днес четем Глава 6 от Евангелие според Матей, където веднага ни се казва: „… ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14-15).
Това са ст. 14 и ст. 15 от глава 6. А ако погледнем малко по-нагоре, ще видим, че призивът за прошката идва непосредствено след молитвата „Отче наш“. Господ дава на Своите ученици тази единствена молитва. Тя съдържа седем прошения: 1) да се свети Твоето име; 2) да дойде Твоето царство; 3) да бъде Твоята воля; 4) насъщния ни хляб дай ни днес; 5) прости ни дълговете (т. е. греховете), както и ние прощаваме на нашите длъжници; 6) не ни въвеждай в изкушение; 7) избави ни от лукавия.
Бог говори чрез събитията в живота ни
- Детайли
- Отец Хараламбос Пападопулос
Продължение на "Как мракът става светлина, според свети Порфирий"
Светите отци на Църквата, осъзнавайки вътрешния мрак и противоречията в човека, предлагат различни пътища за изцеление. Съществуват много духовни методи за освобождаване от страстите и преодоляване на тъмните страни на нашата природа. Но свети Порфирий въвежда нещо ново. Разбира се, неговият подход стъпва върху светоотеческата традиция, но в същото време предлага една различна форма на духовна борба. Той сам я нарича „безкръвният път“.
Обикновено сме свикнали да мислим, че за да се освободим от страстите, трябва да воюваме с тях пряко. Трябва да ги атакуваме челно, да ги ударим право в сърцето, да влезем в жестока битка със своите слабости. Но свети Порфирий предлага друг начин. Той ни показва един различен път...
Важно е да разберем, че той не отхвърля традиционния път на духовна борба. Не казва, че пряката битка със страстите е грешна или ненужна. Напротив – той я уважава дълбоко. Дори признава, че сам е преминал през този път и че за много хора това е необходим начин на духовен подвиг. Но свети Порфирий казва: "Има и един по-кратък, по-пряк път." Той го нарича „безкръвната“ или „мирната“ борба.
Какво означава това?
Моето познанство със стареца Ефрем
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
На 27 февруари се почита паметта на съвременния светец преп. Ефрем Катунакийски, канонизиран от Вселенската патриаршия през 2020 г.
Мисля, че както с Бога всеки човек развива една различна и неповторима връзка, понеже самият човек е уникален и неповторим, така и когато общуваме с някой старец, всеки от нас има своя неповторим и различен опит с него. Един старец може да има хиляда послушници. Тези хиляда души, всеки един от тях, има своя различна и несравнима с другите връзка със стареца. Ако попитате всекиго от тях, ще установите странен факт: всеки има лична връзка, лично мнение, лично впечатление за този старец, за Божия човек.
Всички те чувстват стареца като свой, чувстват, че старецът им предава себе си изцяло – така, както по време на св. Литургия се причастяваме само с една частица от св. Хляб на божествената Евхаристия, но това не е частица от Христос, а е целият Христос! Той присъства изцяло в това множество народ, който се причастява, в едната вселенска Христова църква по целия свят. Така и всеки от нас, когато общуваше със стареца Ефрем, според душевната си сила и разположение и според състоянието, в което се намираше, преживяваше в душата си своя опит от неговото присъствие.
Как мракът става светлина, според св. Порфирий
- Детайли
- Отец Хараламбос Пападопулос
Темата, която избрахме днес за обсъждане, засяга всички ни, защото е свързана с истината за нашето съществуване и душата ни.
Казвам „истина“, защото вярвам, че всеки, който води духовна битка, понякога стига до момент, в който не се разпознава. С други думи, често в живота си усещаме, че искаме едно, но постъпваме по друг начин.
Често усещаме, че мислим едно, но накрая постъпваме по различен начин. В резултат, не разпознаваме себе си и не разбираме как сме направили определени избори, изпадайки понякога в слабости и големи грехове. Така започваме да осъзнаваме, че в нас може би съществува и друг, непознат наш „аз“.
Свети Порфирий казваше, че вътре в нас живее „другият аз“ – скритият, противоположният. Той често ни препъва в ежедневието, като ни отклонява от правилния път. По-нататък ще разгледаме някои от съветите на свети Порфирий, които могат да ни помогнат в нашия духовен път.
Св. Антоний: Любовта прогонва страха
- Детайли
- Св. Антоний Велики
Продължение от „Животът и смъртта зависят от нашия ближен“
17. Старци дошли един ден при авва Антоний. С тях бил и авва Йосиф. Старецът пожелал да ги изпита и им предложил една дума от Св. Писание. И всеки говорел според това, което могъл. Старецът обаче казвал на всеки: „Ти не откри смисъла на думата“. На последния от всички, авва Йосиф, казал: „А ти как обясняваш тази дума?“. Оня му отговорил: „Не зная“. Тогава авва Антоний рекъл: „Наистина авва Йосиф откри пътя, понеже каза: не зная“.
18. Братя дошли от Сетия при авва Антоний. Като се качили на кораба, за да отидат при него, те попаднали на старец, който желаел да стори същото. Братята обаче не го познавали. Седнали в кораба, те си разменяли последователно думи от Св. Писание, от отците или думи, свързани с ръчните им трудове. Старецът пък мълчал. Когато пристигнали, Антоний им казал: „Вие намерихте в лицето на този старец добър спътник“. А на самия него рекъл: „Авва, ти намери добри събратя“. Старецът отговорил: „Несъмнено те са добри, но тяхното жилище няма врата и всеки може свободно да влезе в обора и да отвърже осела“. Той казал това, понеже братята си говорили за всичко, което им идвало на устата.
19. Братя посетили авва Антоний и му казали: „Кажи ни как можем да се спасим?“. Старецът им отвърнал: „Четете ли Св. Писание? То ще ви отговори най-добре!“. „Но ние искаме да чуем тебе, отче!“. Тогава той им отговорил: „Евангелието казва: ако някой те удари по дясната страна, обърни му и другата“. „Не можем да направим това“. „Ако не можете да си обърнете и другата страна, то поне понесете да ви ударят само по едната“. „И това не можем да сторим“. „Ако ли и това не можете да направите, не отвръщайте на злото, което сте получили“. „И това също не можем да сторим“. Тогава старецът казал на своя ученик: „Приготви им малко каша от брашно, защото са болни. Ако вие не можете онова и не искате това, какво мога да сторя за вас? Вие се нуждаете от молитви“.
| Словото стана плът |
|---|














