„Украинската криза“ в руското православие
- Детайли
- Андрей Дударев
„В края на краищата, както всеки знае, ако искаш да бъдеш щастлив и добродетелен, не обобщавай, а се придържай към тясната конкретика; общите идеи са неизбежно интелектуално зло“.
Олдъс Хъксли, „Прекрасният нов свят“
Какво представлява „украинската криза“ в руското православие?
Може да изглежда странно да се говори за някаква криза в РПЦ изобщо. На пръв поглед изглежда, че заради украинските събития в Църквата не се случва нищо особено: службите се провеждат както преди, а ако енориашите са по-малко, то не е много. Но това, разбира се, е повърхностен поглед. По-точно, поглед, който не иска да вижда очевидното.
Представете си, че седите в кафене, говорите си спокойно и изведнъж в кафенето нахлува кола, която разбива витрината. Разбира се, можете да не я забележите, но все пак за това трябва да положите специални усилия. Сега изглежда, че много от църковните хора полагат това специално усилие. И нежеланието да се види, това сякаш внезапно появило се сляпо петно, разбира се, има духовна основа.
По-лесно е да не виждаш, а ако виждаш, да не обсъждаш, да мълчиш. Защото ако човек вижда и обсъжда, ще трябва да признае моралния си крах. Едва ли може да се заеме неутрална страна тук. „Отдайте кесаревото на кесаря“ не минава. В евангелските времена евреите недвусмислено възприемат кесаря като агресор и затова моралната позиция е ясна. На кесаря заплащали, но не били солидарни с него.
Имаме нужда от светли личности, които да ни водят към Бога
- Детайли
- Свещ. Георги Чистяков
Разговор за духовното наставничество с о. Георги Чистяков (4 август 1953 – 22 юни 2007 г.) – свещеник, филолог, историк, правозащитник. Смятан е за последовател на прот. Александър Мен. Също като него е високоерудиран свещеник, пастир, историк, филолог, познавач на класическите и няколко европейски езика. Занимава се с благотворителност, заема активни обществени позиции. През 2003 г. се противопоставя на войната на РФ в Чечня.
Интервюто е взето през 2003 г., но е напълно актуално и днес заради наблюденията и изводите на о. Георги.
- О. Георги, от Вашата гледна точка на православен свещеник доколко е болно руското общество?
- То е болно. И е сериозно болно. Впрочем след падането на съветския режим, оказали се свободни, но в достатъчно сурови условия на безпаричие и безработица, ни беше невъзможно да избегнем недъзите. Проблемите, свързани с вземането на самостоятелни решения по множество най-важни житейски въпроси, се изправиха пред хората в цялата си пълнота. Бяхме свикнали държавата да решава всички проблеми вместо нас. Затова обществото е болно от астения – слабост. А новата руска държава просто ни изостави.
Страхливостта управлява днес Църквата
- Детайли
- Анатолий Краснов-Левитин
Страхливостта е майка на всички пороци. Страхливостта и нищо друго. Страхливостта е проказата, която разяжда моята страна. Страхливостта е болестта, която поразява моята родна, трижди болна Църква. Как принизява човека малодушието: честният човек се превръща в мошеник, свободният – в роб, благородният – в некадърник! Страхливостта. Днес малодушието и користните интереси управляват Руската църква в лицето на нейния епископат, развращават младежта, проникват в олтара, разпространяват се като смъртоносна отрова върху живото тяло на Църквата.
Имате нужда от примери? Давали сме много. Нека да дадем още един. Имам огромното неудоволствие да познавам отблизо един от младите епископи на нашата Църква. Познавах го, когато беше йеродякон и току-що беше завършил Духовната академия. Тогава той беше честен човек и искрен, строг монах, макар че никога не е блестял с особени таланти или способности. Но беше добър и любезен човек и прие монашество по искрен подтик.
Как да живее християнинът и как да служи
- Детайли
- Свещ. Георги Чистяков
За човека, който е създал около себе си малък затворен свят и се опитва да живее в него, в някакви много ограничени периоди животът протича безпроблемно. Но и тези периоди на безпроблемие, дори в такива изкуствени условия, приключват бързо. А всъщност животът има смисъл само в един случай: когато живеем заради хората, които ни заобикалят, когато сме открити за хората около нас. И тук, струва ми се, е твърде важно да осъзнаем, че можем, разбира се, да тръгнем по лесния път и всички да изоставим своята работа. Да отидем – кой в дом за възрастни хора, кой – в болница, кой – в детски дом, оставяйки местата, където работим: библиотеки, висши учебни заведения, театри, книгоиздателства, научно-изследователски институти, заводи и т. н. Да оставим работата си, да отидем и да служим на ближните.
Възниква обаче въпросът: а ще бъде ли това служение истинско? Какво ще занесем на хората, нуждаещи се от нас, ако оставим всичко и тръгнем да им помагаме? Мисля, че тогава ще им занесем единствено собствената ни неудовлетвореност, нереализираността на собствения ни живот. Затова задачата на християнина се състои все пак в нещо друго. Ние трябва да отиваме при хората, които се нуждаят от нас, оставяйки за известно време нашата работа. Но само за известно време! Спомнете си майка Мария (Скобцова), която, организирайки трапезария за бедни и ставайки в нея и ръководителка, и готвачка, и миячка, и чистачка, едновременно с това не изоставя своята литeратурна дейност, продължава да се занимава с публицистика, да чете лекции и остава писателка.
Сагата „Поп Кръстю“ в гр. Ловеч – епизод пореден
- Детайли
- Васил Колев, председател на Фондация „Граждани срещу насилието“
След 10.11.1989 г. общественици, писатели, учени и публицисти направиха много, за да бъде реабилитиран автентичният образ на поп Кръстю Никифоров от гр. Ловеч като един от най-значимите ни възрожденци. Написани бяха десетки книги за истината по залавянето на Васил Левски. Издадени бяха книги за живота и делото на свещеника. Поставени бяха паметни плочи в Ловеч и Ботевград. Българската национална телевизия финансира документален филм за поп Кръстю със заглавие „Черна легенда“. През 2006 г. в София се проведе Юбилейна национална научна конференция, посветена на 125-годишнината от смъртта на свещеноиконом Кръстю Тотев Никифоров (1838-1881 г.). В нея с доклади и изказвания участваха историци, литератори и други интелектуалци – представители на БАН, Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия (ЦИАИ), университети и исторически музеи. На тази конференция присъстваха вицепрезидентът на Р. България Тодор Кавалджиев, митрополитите Варненски и Великопреславски Кирил, Русенски Неофит (от 2013 г. Български патриарх) и Врачански Калиник. Материалите от конференцията бяха публикувани в сборник със заглавие Поп Кръстю – живот и дейност. В одобрените от МОН учебници по история вече не пише, че Левски е предаден от поп Кръстю.